Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * придобивна давнност * движими вещи

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79
София, 22.08.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3873 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Р. Ж. Ж. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 4954 от 06.07.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 14011/2016 година на Софийския градски съд-IIа възз.състав. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, поради нарушение на материалония закон- чл. 78 ал.2 ЗС, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи касаят защитната теза на касатора – ответник по иска за собственост, че са налице всички предпоставки за зачитане на вещното право , придобито от него на основание чл. 78 ал.2 ЗС.
Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по правния въпрос : притежава ли право на собственост , собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78 ал.2 ЗС , произнесен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 66/ 18.07.2016 година по гр.д. No 5967/2015 год. на ВКС- II г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. К. С. от [населено място] , чрез процесуалния представител адв. А. Б.- САК , с който се изразява становище, че посочената съдебна практика изцяло кореспондира с възприетата теза на въззивния съд по обжалваното решение. Поддържат се доводи за неоснователност на касационната жалба относно правилното и законосъобразно тълкуване и прилагане на чл. 78, ал.2 ЗС. Счита се , че обжалваното решение е правилно, изцяло съобразено с материалния закон и следва да се потърди. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и преценка на доводите на страните , намира :
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 14078 от 09.09.2016година, постановено по гр.д.№ 271/2014 год. на Софийския районен съд, I г.о., 47с-в, с което е отхвърлен заявеният от С. К. С. срещу Р. Ж. Ж. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК на л.а. марка „Шкода“, модел „О.“ с ДК [рег.номер на МПС] , номер на рама T., който е идентичен с лек автомобил марка „Шкода“, модел „О.“ с ДК [рег.номер на МПС] с номер на рама T. и постановено ново решения , с което искът за собственост е уважен.
Основен мотив на решаващият съд да уважи иска на С. С. е , че оригинерното придобивно основание по чл. 78, ал. 1 ЗС, заявено като правоизключващо възражение от страна на ответника не се прилага по отношение на движими вещи, за прехвърлянето на които е установена нотариална форма или нотариална заверка на подписите, какъвто е и процесният случай - съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП при прехвърляне на МПС се изисква нотариална заверка на подписите.

По изведения правен въпрос

С разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗС е установено правилото за оригинерно придобиване право на собственост на движима вещ въз основа на добросъвестно владение т.е. съгласно легалната дефиниция на чл. 70, ал.1 ЗС когато владелецът осъществява владение на правно основание , годно да го направи собственик, без да знае , че праводателят му не е собственик на движимата вещ.С въведеното изрично ограничение на това правило за придобиване на движими вещи на основание добросъвестно владение, ако са придобити възмездно, но от несобственик , е стеснено приложното поле на института , като са изключени онези движими вещи , за прехвърлянето на собствеността на които се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.Това ограничение не касае уредената хипотеза на чл. 78, ал.2 ЗС визираща правото на собственика на открадната или загубена вещ да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването, доколкото владелецът не е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
По въпроса „притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС“ настоящият състав възприема тезата на цитирания съдебен акт на същия състав в смисъл, че с правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС е уреден оригинерен придобивен способ по отношение на собствеността върху движимите вещи и ценните книги на приносител .Този придобивен способ не включва в своя фактически състав изтичането на период от време като срок на упражняване на добросъвестно владение върху вещта – собствеността се придобива едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка.
Законодателят изрично определя ответника по иска по чл. 78, ал. 2 ЗС като „добросъвестен владелец”, т.е. не признава възможността той да придобие собствеността при условията на фактическия състав по чл. 78, ал. 1 ЗС, когато движимата вещ е открадната (обект на престъпленията по чл. 194 – чл. 197 НК и чл. 198 – чл. 199 НК) или загубена (вещ, която има собственик, но не се владее от никого) в течение на трите години от кражбата или изгубването. В този период собственик на вещта продължава да е лицето, от което тя е открадната, респ. я е загубило (в последния случай - с уговорката, че в този период е възможно вещта да се придобие на оригинерно основание от общината съобразно чл. 89, ал. 1 ЗС), на което законът признава правото да я ревандикира от добросъвестния владелец. В течение на трите години от датата на кражбата или изгубването собственикът може да иска вещта си, тъй като устсновеният три годишен срок не е срок на придобивна давност .Срокът не е и такъв на погасителна давност. Такава е принципно несъвместима с правото на собственост (по давност се погасяват притезателни права, преобразуващи права, а от вещните – правото на ползване и правото на строеж), а и ако бе имал предвид да уреди срока по чл. 78, ал. 2 ЗС като давностен.Разпоредбата е израз на търсения законодателен баланс между два интереса- този на собственика и този на приобретателя .



По основателността на касационната жалба
Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна. Материалния закон е приложен точно, в пълно съответствие със закона , неговото тълкуване и прилагане в изложение по-горе смисъл и доказателствата по делото.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 11.07.2008 г., С. С. е придобила собствеността върху лек автомобил „Шкода“, модел „О.“, с ДК № С 3939 ХР, номер на рамата T.. По делото не се спори, че на 20.01.2009г. този автомобил е бил противозаконно отнет. Установява се, че от органите на МВР е задържан лек автомобил „Шкода“, модел „О.“, с ДК № В 1571 РК, номер на рамата T., собственост на ответника, на основание договор за покупко- продажба , извършена с нотариална заверка на подписите.Няма спор , че въпреки различните номера на колата ,иззета от ответника , се касае до един и същ автомобил.
Изводите на въззивния съд , че са налице предпоставките на закона , ищцата да защити правото си на собственост по отношение на отнетия от нея неправомерно лек автомобил от лице в срока по чл. 78, ал.2 ЗС , в чиято фактическа власт се намира , независимо от наличието на годно придобивно основание, е законосъобразен поради което и с оглед на изложените мотиви по обуславящият изхода на делото правен въпрос, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. С. К. С. се легитимира като последен собственик на процесния автомобил, преди момента на противозаконното му отнемане, с договор за покупко-продажба на МПС от 11.07.2008 г. Ответника по иска –ксатор Р. Ж. не е могъл да придобил лекия автомобил по давност по вече изложените съображения за приложното поле на чл. 78 , ал.1 ЗС, освен при условията на чл. 80, ал.1 ЗС Откраднати или изгубени вещи и ценни книги на приносител могат да се придобиват само с непрекъснато владение в продължение на 5-годишния давностен срок по чл. 80, ал.1 ЗС. В случая владение е упражнявано от ответника в периода от закупуването на автомобила на 16.05.2012 г. до доброволното му предаване на 04 РУП-СДВР на 17.05.2012 г., т.е по време на срок , недостатъчен за придобиване на вещта при условията на чл. 80, ал. 1 ЗС.
По направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски: Искането е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.Искането не може да бъде уважено поради липсата на представени писмени документи, с които се установява и доказва размера на разноските за защита пред касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 4954 от 06.07.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 14011/2016 година на Софийския градски съд - IIа възз.състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. К. С. за присъждане на разноски за защита пред касационния съд .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :