Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 27.04. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.02. 2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3130 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на И. Г. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4739 от 29.06.2017 г., по гр.д.№ 4568/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № 6630 от 13.01.2016 г., по гр.д.№ 76234/2015 г. за уважаване на предявения от Г. Т. Б. положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 14 500 лв., по запис на заповед, издаден на 10.11.2014 г., с падеж 16.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2015 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 27.02.2015 г., по ч. гр.д. № 9562/2015 г. на СРС. Поддържаното от молителя отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е обосновано с твърдение за нарушаване правото му на защита от въззивния съд, предвид изрично отразената в диспозитива на въззивния съдебен акт, предмет на исканата отмяна, негова необжалваемост пред ВКС. Изложени са съображения, че в резултат на допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалните правила страната – молител е лишена от право на триинстанционно разглеждане на спора и невъзможност реално до защити интересите си. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид, съобразно правомощията си по чл.307, ал.2 ГПК, изложените от молителя твърдения, приложените по делото доказателства и извършената по реда на чл.307, ал.1 ГПК проверка за допустимостта на молбата за отмяна, намира: Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С чл.305,ал.1, т.5 ГПК, разпоредба - аналогична на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК / отм./, законодателят изчерпателно е въвел хипотезите, при които е налице соченото основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка надлежно конституирана страна в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, лично или чрез пълномощник, за да защити интересите си. Затова на отмяна по осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК подлежи онова влязло в сила решение, постановено в редовно инстанционно производство, по което на страната е отнета гарантираната и от законодателя възможност да участва по делото, поради нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване, поради невъзможност да се яви в процеса, или когато е била ненадлежно представлявана. В случая освен, че молителят въобще не е въвел твърдение за нарушаване на конкретно императивно съдопроизводствено правило, свързано с участието и защитата му в процеса, то само по себе си съдържащото се в диспозитива на въззивния съдебен акт указание за неговата необжалваемост не поражда правни последици за страните, извън установените от законодателят. Поради това и даденото в решението на СГС указание за необжалваемост на постановеното решение пред ВКС, дори и евентуално неправилно, не попада в нито една от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съгласно формираната и трайно непротиворечива практика на ВКС. Отделен остава въпросът, че в случая въззивният съд е съобразил ограниченията за касационен контрол, въведени с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.50/2015 г., предвид безспорния търговски характер на делото, който не е обусловен от качеството на страните на ФЛ и цената на предявения установителен иск. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303, ал.1 и сл. ГПК не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на И. Г. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4739 от 29.06.2017 г., по гр.д.№ 4568/2016 г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд № 6630 от 13.01.2016 г., по гр.д.№ 76234/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: