Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  84   София, 24 март  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Искра Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 688 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия Т. К. Ц. и неговият з. против решение № 204 от 14.11.2008 г. по внохд № 232/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението в осъдителната му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание и присъдените обезщетения в полза на пострадалите са явно несправедливи. В подкрепа на оплакванията се излагат доводи за неправомерен отказ от събиране на поискани от защитата нови доказателства и кредитирането на тенденциозни и неверни експертни заключения. Явната несправедливост на наложената санкция се обосновава с подценяването на установените смекчаващи отговорността обстоятелства, като се поставя акцент върху демонстрираното сътрудничество на подсъдимия при установяване на обективната истина и проявеното съжаление за смъртта на пострадалата. Касаторът оспорва размера на присъдените обезщетения като твърди, че гражданската ищца Й. И. и пострадалата й дъщеря В. са допринесли за настъпването на вредоносните последици с упорито си настояване подсъдимият да приложи своето лечение, както и с укриването на съпътстващи заболявания на девойката. В заключение в касационната жалба се поддържат при условията на алтернативност две искания - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размерите на наказанието и на присъдените обезщетения. Пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители оспорва основателността на жалбата. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. В. с присъда от 15. 07. 2008 г. по внохд № 105 / 2008 г. признал подсъдимия Т. К. Ц. за виновен в това, че на 30. 03. 2007 г. в гр. С. извършил действия, спадащи към правнорегламентирана дейност – упражняване на неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве по Глава VІ от Закона за здравето и поради незнание и немарливо изпълнение на тези дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява, и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. , поради което и на основание чл. 123, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 166, чл. 167, ал. 1 ,т. 1, т. 2, т. 3 от Закона за здравето и чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5, т. 9, чл. 3, ал. 1 , т. 3 от Наредба № 7 / 01. 03. 2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години. Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати на родителите на пострадалата по 30 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди и по 500 лева за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и дължимите такси и разноски. Апелативният съд в гр. В. с решение № 204 от 14. 11. 2008 г. по внохд № 232 / 2008 г. оправдал подсъдимия по обвинението да е причинил по непредпазливост смъртта на В. И. поради незнание или немарливо изпълнение на действия, спадащи към правнорегламентирана дейност, като потвърдил присъдата в останалата й част . Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Фактическата обстановка, установена от двете предходни инстанции, е следната : Подсъдимият Т. Ц. нямал право да упражнява неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Пострадалата В. И. страдала от косопад. Предписаното лечение не дало очакваните резултати и това мотивирало семейството й да търси алтернативни способи за борба със заболяването. Майката научила, че подсъдимият помага на хора с подобни оплаквания и на 30 .03.2007 г. завела седемнадесетгодишната си дъщеря в дома му. Т. Ц. прегледал момичето и заявил , че косопадът се дължи на гъбички, които може да унищожи чрез намазване. Посетителките се съгласили да се пристъпи към лечение. Подсъдимият в продължение на около 45 минути третирал оголените части на главата на В. с тампон, натопен в разтопено на водна баня кристално вещество – фенол. В края на процедурата пострадалата се почуствала зле. На път към дома си тя изгубила съзнание и била транспортирана с кола на “Бърза помощ” в болница. Въпреки проведените реанимационни мероприятия дежурният екип не успял да я върне към живот. Подсъдимият не оспорва тези обстоятелства, но се противопоставя на основния за изхода на делото извод на двете предходни инстанции, че момичето е починало от интоксикация с фенол. Позицията му е изцяло опровергана от събраните по делото доказателства и експертната им интерпретация. По делото са назначени няколко експертизи - физикохимична, токсикохимическа и две съдебномедицински . Изводите на експертите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Те еднозначно водят до заключението, че причина за смъртта на В. И. е отравянето й с токсичното вещество фенол. Изброените в касационната жалба аргументи за непълни и неясни формулировки на вещите лица се опровергават от внимателния прочит на представените и защитени от тях заключения . На първо място това се отнася до вида и концентрацията на прозрачното вещество в бутилката от 1,5 л , които според касатора не са установени, макар да попадат в обхвата на поставените от разследващия орган задачи. Точно обратното личи от протокола за физикохимическа експертиза /стр. 49 от дознанието / и разпита на вещото лице И. В. /л. 80, гърба, от досието на нохд № 105/2008 г. на ВтОС/. Съдържанието на бутилката е изследвано химически , при което е установено, че представлява водно-спиртна /етанолова/ смес с концентрация на етилов алкохол 90 % без следи от фенол и метилов алкохол. Прочее, тези констатации на вещите лица изцяло съвпадат с обясненията на подсъдимия относно въпросната течност, с която той третирал оголените участъци по скалпа на В. И. , преди да ги намаже с фенол , който съхранявал в друга , правоъгълна по форма бутилка. На следващо място не може да бъде споделено разбирането, че въззивният съд е пропуснал възможността да изясни с помощта на вещите лица наличието на фенол в урината на пострадалата и по този начин е ограничил правото на защита на подсъдимия. Токсиколозите са обяснили пред първоинстанционния съд защо не са търсили това вещество в урината и тяхната позиция кореспондира с данните от съдебномедицинската експертиза. Според вещите лица количеството на токсина в урината е без значение за отравянето на пострадалата. То е настъпило поради безспорно установеното преминаване на отровата в кръвта и мозъка , докато за елиминирането му през бъбреците с излъчване в урината е необходимо повече време. Данните по делото сочат, че смъртта на В. И. е настъпила много бързо с клинична картина, напълно съответстваща на отравяне с фенол, при което, според съдебните лекари, е възможно той да не е стигнал до отделителната система. Не се установява двусмислие или неяснота и в интерпретацията на вещите лица на данните за количеството и концентрацията на отровната субстанция. Въпреки липсата на сертифициран стандартен образец за сравнение експертите са установили, че веществото, което подсъдимият разтопил и с което е намазал пострадалата , представлява фенол с чистота около 95%- 96 %. Сравнението с цитирания от защитата международен стандарт би конкретизирало с по-голяма прецизност тази цифри, но те не са от съществено значение за изводите за причината за смъртта на В. И. Това е така , тъй като според съдебномедицинските експертизи /вж. стр.34 и следващите от досието на нохд № 105/2008 г./важно е количеството на отровата, а не концентрацията й във веществото, чрез която тя е проникнала в организма на починалата. В касационната жалба изразът на вещото лице Й. Й. ”не е без значение концентрацията “ е изваден от контекста, поради което е изтълкуван превратно и по този начин точната концентрация на фенола в “лекарственото средство” , използвано от подсъдимия, е изведена като основен фактор в изследвания причинно- следствен процес. Вещите лица са категорични , че количеството фенол, попаднало в организма на В. И. чрез третираните участъци от кожата и чрез вдишване при тази манипулация, е било фатално, тъй като е причинило констатираните при аутопсията увреждания, несъвместими с живота. Отхвърлени са всички възможности смъртта на момичето да е резултат от други заболявания, тъй като установените при аутопсията патологични промени, които не се дължат на отравянето, не са от естество да доведат до летален изход. Експертните заключения съдържат пълни, ясни, обосновани и компетентни отговори на всички релевантни за делото въпроси. Предходните инстанции не са имали процесуално основание да удовлетворят искането на защитата на подсъдимия за допълнителни или повторни експертизи. Обобщено, при събирането и оценката на доказателствения материал въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което настоящият състав отхвърля искането за отмяна на атакуваното решение поради отсъствие на касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т. 2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се установява очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия от една с. и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на наказанието съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Правилно са дефинирани като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия и изразеното от него разкаяние за трагичния резултат. Въззивният съд законосъобразно е посочил като отегчаващо обстоятелство в контекста на степента на обществена опасност на дееца многократното прилагане на инкриминирания неконвенционален начин на лечение. Наказанието, наложено на подсъдимия, е под средния размер, предвиден от законодателя за този вид престъпления, а изтърпяването му правилно е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Липсват аргументи за по-нататъшно намаляване, тъй като в този обхват и начин на изтърпяване то е адекватно на целите на чл.36 от НК. Няма основание и за намаляване на присъдените обезщетения. Те са справедливи и съответни на размера на понесените от ищците имуществени и неимуществени щети. Въззивната инстанция е допълнила мотивите на първоинстанционния съд с констатацията, че ищцата И е улеснила инкриминираната дейност на подсъдимия, поставяйки детето си в рисковата ситуация да бъде лекувано от неспециалист, но законосъобразно е счела размера на обезщетенията за съобразен с незначителното каузално значение на това поведение за настъпилия вредоносен резултат. Й. И. , както и дъщеря й В. , не са били информирани за естеството на използваното от подсъдимия вещество и опасностите от прилагането му. Те са се доверили на преценката му за безопасност и очакванията за положителен резултат и действията им не са в пряка причинно следствена връзка със смъртта на момичето. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 14. 11.2008 г. , постановено от Апелативния съд в гр. В. по внохд № 232/2008 г. Решението не подлежи на обжалване .   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.