Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 28.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1805 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. М. с искане за отмяна на въззивна осъдителна присъда № 116 от 07.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 230/ 2014 г., по описа на Видински окръжен съд и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. Жалбоподателят излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК от въззивната инстанция, която по недопустим начин е възприела за клевета обстоятелства, непосочени в първоначалната тъжба, а в писмено допълнение към нея и подадено извън срока по чл. 81, ал. 3 от НК, незаконосъобразно разширявайки предмета на доказване по делото. Неправилно е приложен материалния закон, тъй като е осъден за престъпление, което не е извършил. Подсъдимият поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и настоява за отмяна на въззивната присъда, и постановяване на справедлив съдебен акт. Частният тъжител Д. С. С. и неговият повереник адвокат Л. И. предлагат да бъде потвърдена присъдата на окръжния съд като правилна и законосъобразна. Претендират и присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за основателна, тъй като присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, защото чрез писмено уточнение на частната тъжба са въведени нови обстоятелства по първоначалното обвинение извън законовия срок по чл. 81, ал. 3 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 116 от 07.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 230/ 2014 г. Видинският окръжен съд отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 368 от 24.06.2014 г. на Видински районен съд и признал подсъдимия М. М. М. за виновен в това, че в началото на месец януари 2013 г. в гр.Д. чрез печатно произведение със заглавие „в. И.” разгласил позорни обстоятелства за кмета на града Д. С. С., поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. І, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 2 от НК му наложил наказания: глоба в размер на 1 500 лева и обществено порицание. Подсъдимият М. бил осъден да заплати и обезщетение за причинените от него неимуществени вреди на частния тъжител в размер на 300 лева, както и разноските по делото. Въззивната присъда е втора по ред, след отмяна на първоначално постановените съдебни актове на окръжния и на районния съдилища с решение № 85 от 10.02.2014 г. по н.д. № 2383/ 2013 г. на Върховния касационен съд, І Н.О. и връщане на делото на стадия на действия на съдия-докладчика от първоинстанционния съд. Указанията на касационната инстанция били изпълнени с възложеното на частния тъжител задължение да конкретизира частната си тъжба, като посочи обстоятелствата на извършеното престъпление. Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Видинският окръжен съд незаконосъобразно е осъдил подсъдимия М. М. М. за престъпление, което съобразно пределите на повдигнатото обвинение, не е извършено (чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК). Съобразно предоставените на касационната инстанция правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК с възможност за ревизия на въззивния съдебен акт и произнасяне по същество в рамките на установените по делото факти, осъдителната присъда следва да бъде отменена, а подсъдимият М. М. – оправдан изцяло по повдигнатото му частно обвинение. Обвинението за разпространение на клевета срещу длъжностно лице е повдигнато с частна тъжба, в която тъжителят С. сам е очертал позорните обстоятелства, а с тях – и пределите на самото обвинение. Впоследствие предишната касационна инстанция приела изложените обстоятелства за неконкретизирани „…като позорни и [тъжителят] следва да докаже [тяхната] неистинност, а подсъдимият да узнае и да упражни правото си на защита”. Заради необходимостта от прецизиране на обвинението делото било върнато, а уточнението – частично изпълнено от тъжителя С. с пояснения само на три от общо петте инкриминирани клеветнически твърдения, като други три твърдения били нововъведени и не представлявали част от първоначалното обвинение, повдигнато в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК с тъжбата. Въззивният съд приел да се произнесе и по тези три нови обвинения, с което допуснал част от съществените процесуални нарушения по делото, а друга част от тях – с начина на изготвяне на осъдителния съдебен акт. Процесуалните нарушения, осъществяващи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт, ще бъдат разгледани по-долу. Видинският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, като неправилно е приел инкриминираното поведение на подсъдимия за престъпно. В тъжбата клеветата е очертана по следния начин: „В т.нар. вестник са изписани множество позорни за мен обстоятелства, например: прави си намек, че дипломата ми е фалшива /стр. 3, абз. 3/, закрил съм работни места в кметството /нещо, което не зависи от мен , а от община Видин/, причинил съм увеличаване на билетите за градски транспорт /стр. 4, абз. 2/, като по този начин съм увредил семействата на учениците, съдействал съм на лице да ощети кметството с хиляди левове /стр. 6, втора колона, горе/, саботирал съм провеждане на събрание на родители на учещи във Видин ученици.” Повод частният тъжител да повдигне обвинение е написаното от подсъдимия М. в изработено и разпространено лично от него на територията на гр. Д. печатно произведение, озаглавено „в. И.”. Частният тъжител С. посочил като позорни пет обстоятелства, които съпоставени с изложението на подсъдимия в инкриминирания документ не разкриват конкретни укорими и неистински твърдения за личността и поведението на кмета, които да накърняват неговото добро име в обществото. Позорящите обстоятелства следва да се съдържат по недвусмислен начин в печатното произведение и с оглед на установените нравствени и морални разбирания да засягат обществената оценка за оклеветения. Конкретните текстове от произведението на подсъдимия, за които се твърди, че съдържат клевета, са следните: 1). „…Тук е и големия въпрос дали баща му няма пръст в издадената му диплома, тъй като знаем, че е бил осъден за издаване на фалшиви дипломи.” В частната тъжба това твърдение е пречупено през личния поглед на тъжителя, вложил различно съдържание от действителното („прави си намек, че дипломата ми е фалшива”). Инкриминираното като позорно обстоятелство за частния тъжител не е обективирано в отпечатания текст. Там не се съдържа твърдение, че дипломата на кмета е фалшива. Изказаните във въпросителна форма съмнения на подсъдимия се отнасят до друго лице, а не до личността на тъжителя С.; 2). „Относно повишаването на жизнения ни стандарт което обеща е точно обратното, много добре знаем, че бяха закрити работни места в кметството.” („закрил съм работни места в кметството /нещо, което не зависи от мен, а от община В./”). Изложението превратно е възприето в частната тъжба, тъй като подсъдимият М. не е изказал твърдение, че кметът еднолично е закрил работни места в кметството. 3). „Относно безплатния транспорт за възрастни и безработни веднъж седмично до гр.В. и обратно се оказа голямата лъжа. Въпреки, че такъв транспорт бе подсигурен за кратко време, той бе за сметка на увеличените билети от 1.30 лв на 1.50 лв, от което пострадаха най вече родителите на учениците, които учат в гр.В. („причинил съм увеличаване на билетите за градски транспорт, като по този начин съм увредил семействата на учениците”). Описаното от подсъдимия е вярно. Увеличението на билетите е проявен обективен факт от действителността. Събитието може да се отрази негативно върху икономическото състояние на учащите и техните родители, защото повишава обичайните им семейни разходи, които след увеличението са нараснали. А отпечатаното отново е пречупено през собствения поглед на тъжителя, тъй като подсъдимият не е изразил позорно обстоятелство, че кметът лично е увредил ползващите увеличения транспорт; 4). „По време на мандата на кмета П.П., г-н С. води лице от кв. Н. п., гр.В., което иска да вземе скелето под наем на кметството и ГАРАНТИРА ЛИЧНО за него. И до ден днешен нито се плаща наем, нито скелето е върнато!”(„съдействал съм на лице да ощети кметството с хиляди левове”). В печатното произведение липсва твърдение за укоримо от гледна точка на морала съучастие на тъжителя в дейност, насочена към увреждане на интересите на кметството. Изложена е обаче укорима оценка на поведението на друго неназовано лице, което не заплаща наем за ползването, нито е върнало чуждата вещ. Обстоятелството, че тъжителят се е застъпил за това лице пред местна власт („гарантира лично за него”) не е позорящо авторитета обстоятелство; 5).„Родителите протестираха срещу високите цени на автобусните билети и незаконното превозване на ученици учениците, натъпкани като животни. С писмена покана бе информиран и поканен кмета на организираното събрание в салона на административната сграда. В деня на събранието родители на 21 ученика се събраха пред кметството. С голямо огорчение разбраха, че не само кмета няма да дойде, но не им е предоставен и салона, тъй като г-н С. не е разрешил, понеже не знаел за събранието! По Закона за събранията, митингите и манифестациите организаторите само информират кмета и той е длъжен да подсигури помещение и охрана за провеждане на мероприятието. В действителност хората проведоха събранието на пейките до кметството.” („саботирал съм провеждане на събрание на родители на учещи във В. ученици”). Подсъдимият не е вложил позорно за поведението на тъжителя обстоятелство в качеството му на длъжностно лице. Изложените факти не са неистински – въпреки отправената му писмена покана кметът не дошъл, защото не бил известен за намерението да се проведе събрание, с което извинил своето отсъствие и липсата на разпоредителни действия да предостави помещение. Тези събития са установени и в показанията на свид. М. М. и в обясненията на подсъд. М.. При така извършената съпоставка на изложените от подсъдимия М. М. твърдения в печатно произведение „вестник „И.” и повдигнатите в обвинение с тъжбата клеветнически обстоятелства, не се разкриват позорни и неистински за личността и поведението на тъжителя твърдения, които да накърняват обществената оценка за него. Съобразно очертаните от тъжителя С. предели на обвинението клевета поведението на подсъдимия не е престъпно. Материалният закон по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр.1 от НК не е приложен правилно, защото престъплението не е извършено – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК касационният съд следва да отмени въззивната осъдителна присъда и да оправдае подсъдимия М. М.. Видинският окръжен съд е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като накърняват процесуалните права на подсъдимия в процеса (чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК). Разгледани самостоятелно, тези нарушения представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за тяхното отстраняване. Предвид реализираното касационно правомощие за ревизия на въззивната присъда (в рамките на установените по делото факти) с оправдаване на подсъдимия, съществените процесуалните нарушения ще бъдат разгледани за изчерпателност на изложението, без да налагат в приоритет друг изход на наказателното производство. Окръжният съд формално е посочил инкриминираните обстоятелства като позорни. Посочените в тъжбата думи и изрази са пречупени през субективната оценка на самия тъжител, който е вложил допълнително и различно съдържание от написаното, или го е изопачил. Затова и касаторът напълно основателно е възразил в касационната жалба, че не е написал това, за което е осъден. Обжалваният въззивен съдебен акт не покрива утвърдените правни стандарти и съвременни изисквания за начин на структуриране и изложение на осъдителна присъда на нивото на окръжен съд. Мотивите са незадълбочени и повърхностни. Окръжният съд не е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди внимателно и задълбочено събраните по делото доказателства, както и да разгледа обясненията на подсъдимия М., в които той излага своя отговор на повдигнатото му обвинение, да анализира характера на инкриминираните обстоятелства, които да изведе не от тъжбата, а от печатното произведение, в което те би трябвало да се съдържат, като съпостави инкриминираните твърдения на правилата на логиката и да прецени дали те са в състояние да опозорят тъжителя. Изложено по-горе, въззивният съд (а и първата инстанция с оправдателната си присъда) се занимали с клеветнически твърдения, които не са инкриминирани с тъжбата. Те са въведени допълнително от тъжителя с писмена молба в изпълнение на касационните указания за конкретизиране на обвинението. И тъй като не са повдигнати с първоначалното обвинение и в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, тези клеветнически обстоятелства стоят извън обвинението и по недопустим начин разширяват неговия обем, очертан с тъжбата. Решаващият съдебен състав е подходил напълно безкритично към извършената от частния тъжител конкретизация на тъжбата си с наведени нови обстоятелства на престъплението. По този начин подсъдимият незаконосъобразно е бил осъден за клевета, за която няма обвинение, с изразите: „че е лъжец, че е неграмотен.”. Единствено думите: „мошеник, далавераджия или крадец”, отразени в първоинстанционната оправдателна присъда, са били заличени в осъдителния диспозитив от окръжния съд. Всички тези обстоятелства няма да бъдат разгледани от Касационния съд, а така също и дали в печатното произведение „вестник „Истина” се съдържат и други клеветнически твърдения и обидни изрази, които частният тъжител е пропуснал да повдигне в обвинение. Осъждането за клеветнически твърдения, за които няма повдигнато обвинение в законовия шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. С това нарушение се накърняват правата на подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен, да дава обяснения по него и да сочи доказателства, а в резултат на това е осъден за престъпление по непредявено обвинение. Допуснати са и други нарушения на процесуалните правила, които не са от категорията на съществените, но представят липсата на прецизност като стандарт в работата на съда. В диспозитива на присъдата е посочена правна квалификация по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НК, като текстът „на длъжностно лице” не е изложен. Тъжителят е посочил в обстоятелствената част на тъжбата си, че разпространението на клеветата е извършено чрез печатно произведение, а квалификацията по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК не е претворена. Изложено е също, че оклеветяването е станало публично, защото е „станало достояние на много хора”, но обвинението не е квалифицирано с препратка към чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. Същевременно като изпълнително деяние е инкриминирано поведение, което не е престъпно: „съставил и оформил неофициално печатно издание…”. Неофициалността на печатното произведение не е елемент от обективната страна на деянието, думите „печатно издание” – също. Нормата на чл. 81, ал. 1 от НПК предвижда задължение за частния тъжител да изложи в писмен вид обстоятелствата на престъплението, но не и правната квалификация на повдигнатото с тъжба обвинение, което е в правомощията на съдебния орган. При така изложените съображения, в рамките на установените по делото факти и в пределите на повдигнатото от частния тъжител обвинение престъплението клевета не е извършено от подсъдимия М. М. М.. Налице е проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, материалният закон неправилно е приложен от въззивната инстанция и подсъдимият незаконосъобразно е осъден, поради което следва да бъде оправдан. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 116 от 07.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 230/ 2014 г. на Видински окръжен съд. ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. М. за невинен в това, че в началото на месец януари 2013 г. в гр.Д., чрез печатно произведение със заглавие „в. И.” да е разгласил позорни обстоятелства за кмета на града Д. С. С. и го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение чл. 148, ал. 2, пр. І, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.