Р Е Ш Е Н И Е №319 София, 29 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 894/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане от адв.Г., защитник на осъдения А. А. за възобновяване на нохд № 1284/13г. по описа на РС-Свиленград. Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. Осъденият А. А. и защитникът му адв. Г., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на РС-Свиленград, постановено по реда на чл.381 и сл. от НПК е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. По внесен в РС-Свиленград обвинителен акт срещу подсъдимия А. А. с обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК е било образувано нохд № 1284/13г. В хода на съдебното производството подсъдимият и защитата му са постигнали споразумение с прокуратурата. С определение от 11.12.2013г., РС-Свиленград е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство по нохд №1284/2013г. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции подсъдимият А. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 1000лева. На основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл.234, ал.3 от НК предметът на престъплението - 428 броя кутии с цигари, на обща стойност 2 011,60лева са отнети в полза на държавата. Също така на основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК са отнети в полза на държавата - л.а.„Крайслер Вояджер” с ДК [рег.номер на МПС] , контактен ключ и свидетелство за регистрация част ІІ, собственост на подсъдимия А. А.. В искането за възобновяване се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК, а именно неправилно приложение на материалния закон, но само досежно разпоредбата на чл.53 от НК. Настоящият състав на касационния съд намира, че постановеното отнемане на лекия автомобил на основание чл.53 от НК е в нарушения на материалния закон, но не споделя изложената в искането, подкрепяща горния извод аргументация. Приложението на чл.53 от НК противоречи на закона, но не с оглед действието на Тълкувателно решение №2 от 18.12.2013г. на ВКС, както се твърди в искането. Цитираното решение е последващо момента на постигане на споразумението и неговото одобряване от съда, поради което е било неприложимо, а и не може да бъде предмет на обсъждане и приложение от настоящия състав, тъй като в производството по възобновяване проверката е по отношение на вече влезли в сила съдебни актове, които не подлежат на ревизия при последвали изменения от материално-правен характер. Независимо от това, тълкуването на действащата към момента на одобряване на споразумението нормативна база, а именно разпоредбата на чл.53 от НК, в контекста на инкриминираното престъпление, сочи на допуснато нарушение на материалния закон с постановеното отнемане на автомобила в полза на държавата.Това е така, тъй като тълкуването на нормите на чл.234 от НК и на чл.53, ал.1, б.”А” от НК, обусловило постановеното отнемане на МПС, е в разрез с установеното от законодателя тяхно съдържание. От значение е да се посочи, че непосредствен обект на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, предвид систематичното място на текста/което от своя страна определя родовия обект на защита/ са обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяване и събиране на определен налог от акцизни стоки, посочени в чл.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/. С криминализирането на деянието по чл.234 от НК държавата защитава своето право да събере определен еднократен и специфичен данък-акциз, което се удостоверява чрез поставения върху съответната стока бандерол. Престъплението е на формално извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки без бандерол. Една от формите на изпълнителното деяние, която е инкриминирана и по настоящото дело, а именно “държане” на такива стоки, предвид характеристиките й прави съставомерно деянието, независими от мястото, на което деецът упражнява фактическата власт върху стоките без бандерол. В разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”А” от НК законодателят е предвидил отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на виновния и предназначени или послужили за извършването на умишлено престъпление-“средството на престъплението”. Правната доктрина и съдебната практика са категорични в разбирането си, че средство на престъплението са тези вещи, които пряко и непосредствено са използвани за осъществяване състава на умишленото престъпление, поради което всички останали вещи, които не са пряко свързани с изпълнителното деяние, а с други характеристики на престъплението не са “средство” по смисъла на чл.53 от НК. Горепосочените характеристиките на престъплението по чл.234 от НК и по-точно тези на изпълнителното деяние “държал”, преценени в контекста на разбирането за средство на престъплението, обуславят извод, че превозното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по посочения текст, не е средство за неговото извършване, поради което не подлежи на отнемане по реда на чл.53 от НК. Противното би означавало да се разшири неограничено обхвата на приложение на нормата на чл.53 от НК по отношение и на други обекти, в които са открити акцизни стоки без бандерол/държат се такива/, какъвто например може да бъде едно жилище. От всичко изложено дотук се налага извод, че одобреното споразумение в частта, относно приложението на чл.53 от НК, досежно отнемането на л.а.„Крайслер Вояджер” с ДК [рег.номер на МПС] , контактен ключ и свидетелство за регистрация част ІІ, е в нарушение на закона, поради което страните не е следвало да постигат договореност по този въпрос, а съдът е бил длъжен да им разясни незаконосъобразността на споразумяването им. Доколкото отмяната на определението за одобряване на споразумението в тази му част освен, че е в полза на осъдения, е и по въпрос, който не може да бъде предмет на приложение в конкретния казус от първата инстанция/без оглед на това дали делото ще приключи по реда на Глава двадесет и девета от НПК или ще се разгледа по общия ред/, делото не следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново произнасяне. След възобновяване на производството, касационният съд е в правомощията си да отмени определението на съда в частта относно приложението на чл.53 от НК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1284/13г. по описа на Районен съд - Свиленград. ОТМЕНЯВА определение от 11.12.2013г., постановено по горното дело, с което е одобрено споразумение в частта относно постановеното на основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК отнемане в полза на държавата на л.а.„Крайслер Вояджер” с ДК [рег.номер на МПС] , контактен ключ и свидетелство за регистрация част ІІ, собственост на осъдения А. А.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: