Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. София 03.09.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 05 май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 270 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ТПК”П. к.” [населено място], чрез адв. Ст. П. срещу решение № 126/16.07.2009 г. по гр.дело № 242/2009 г. на Апелативен съд [населено място], с което е обезсилено като недопустимо решение № 10/12.01.2009 г. по гр.дело № 395/2008 г. на Пазарджикия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [община] установителен иск за собственост върху поземлен имот пл. № *, находящ се в кв.* по плана на [населено място], целия с площ от 14 000 кв.м., като неоснователен и е прекратено производството по делото. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е съществено нарушение на процесуалните правила.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата [община].
С определение № 110/08.02.2011 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за правната възможност да се предяви претенция от възстановена кооперация за установяване на право на собственост върху недвижим имот по общия исков ред, при твърдения в исковата молба, че правото на собственост върху имота е възстановено на осн. пар. 1 ДР на ЗК от 1991 г. по силата на самия закон, разрешен в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 2/02.06.1995 г. по гр.дело № 2/95 г. на ОСГК на ВКС
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Предявеният иск от жалбоподателя ТПК”П. к." [населено място] е положителен установителен за собственост на поземлен имот пл. № *, находящ се в кв. * по плана на [населено място] с площ от 14 000 кв.м. Твърденията в исковата молба са, че жалбоподателят е възстановена кооперация, че към настоящият момент на същата не е върнат процесния недвижим имот, придобит по регулация по реда на чл.83 ППЗПИНМ/отм./, съгласно нот. акт № */58 г. с площ от 14 дка., собствеността върху който е възстановена на осн.пар.1 от ДР на ЗК 1991 г./отм./, като при действието на същия закон собствеността върху построените в имота 16 сгради с производствено предназначение била възстановена и сградите били предадени, че процесния имот е актуван като общинска частна собственост.
Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, поради това, че при действието на Закона за кооперациите от 1999 г. и издадената възоснова на последния Наредба възстановяването на правото на собственост върху кооперативно имущество настъпва не по силата на закона, а след изпълнение на административна процедура по чл. 3 от Наредбата. Според въззивният съд при действие на ЗК от 1999 г. жалбоподателят-ищец не разполага с правната възможност да предяви претенцията си по исков път.
За да направи извода съдът е взел предвид твърденията на жалбоподателя, че е възстановена кооперация според решение № 197/03.02.92 г. по ф.дело № 124/92 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Със заповед № РД-29-04/26.10.92 г. на Министъра на промишлеността е било уважено искането на жалбоподателя на основание пар. 1 от ДР на Закона за кооперациите/отм./ и чл.1 от ПМС № 192/91 г. за връщане на одържавено кооперативно имущество – 16 сгради, находящи се в процесния имот, машини и транспортни средства. Със същата заповед е било наредено [фирма] [населено място] да предаде на ТПК”П. к.” [населено място] одържавеното на основание ПМС № 16/70 г. кооперативно имущество и същото е било предадено при действието на ЗК/отм./.
Прието е, че съобразно разпоредбите на пар.1 от ДР на ЗК от 1991 г./отм./ е предвиден административен, съответно и исков ред за възстановяване собствеността на кооперациите върху одържавено имущество при наличието на определени предпоставки. На жалбоподателя е възстановено одържавено кооперативно имущество – сгради, машини и транспортни средства по административен ред при действието на този закон. Прието е, че за процесния недвижим имот жалбоподателят не е направил искане за възстановяване на правото на собственост по административен ред или по съдебен ред при действието на ЗК от 1991 г./отм./.
Исковата молба е подадена при действието на ЗК от 1999 г. Съдът е взел предвид разпоредбите на пар.1, ал.1 и ал.5 от ДР на ЗК от 1999 г. и е приел, че при действието на този закон и издадената възоснова на него Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС № 162/02.08.2000 г. реституцията на кооперативно имущество настъпва не директно по силата на закона, а след изпълнение на административната процедура по чл. 3 от Наредбата. Според въззивния съд жалбоподателят е следвало да предяви претенцията си по административен ред, като спази предвидените преклузивни срокове за заявяване на искането за връщане на одържавеното кооперативно имущество. Прието е, че съгласно действащите към момента на предявяване на иска разпоредби на ЗК от 1999 г. ищецът не разполага с възможността да предяви претенцията по исков ред. При тези съображения съдът е направил извода, че установителният иск е процесуално недопустим, поради което обжалваното решение, с което спорът е решен по същество е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че в случая са неприложими разпоредбите на пар. 1 от ДР на ЗК от 1999 г., с които в ал.3-та е предвидена възможност за установяване правото на собственост по исков ред, но при липса на писмени доказателства относно правото на собственост върху процесните имоти, какъвто не е настоящият случай.
Прието е, че е неприложим и общият исков ред, предвиден в пар.39 от ПЗР на ЗИДЗК/Д.в.бр.13/2003 г./, тъй като същият касае хипотезите на предявен иск от кооперация или кооперативен съюз, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент и с оглед на това не са могли да спазят срока за предявяване на искане за връщане собствеността на кооперативното имущество по административен ред. Прието е, че жалбоподателят не е от категорията на тези кооперации.
С ТР № 2/95 г. на ОСГК на ВС – т.1. е дадено тълкуване, че възстановяването на правото на собственост на кооперациите по пар. 1 ЗК от 1991 г./отм./ се извършва по силата на закона с влизането му в сила. Правото на собственост се възстановява, само ако имуществото е иззето и одържавено от кооперацията след 10.09.1944 г., към 06.08.1991 г./от влизането в сила на ЗК от 1991 г./ съществува реално и е в патримониума на държавата. В същото тълкувателно решение е прието, че връщането на имуществото се извършва по реда на ПМС № 192/91 г., в което е предвиден и общия исков ред, т.е. допустим е и общият исков ред, по който кооперациите имат възможност да търсят възстановеното си имущество.
Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид възприетото разрешение на поставения правен въпрос настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за процесуална недопустимост на предявения иск, обоснована с приложение разпоредбите на Закона за кооперациите от 1999 г. и издадената възоснова на него Наредба, според които възстановяването на правото на собственост върху кооперативно имущество настъпва не по силата на закона, а след изпълнение на административна процедура по чл.3 от Наредбата. Неправилен е извода, че при действие на ЗК от 1999 г. жалбоподателят-ищец не разполага с правната възможност да предяви претенцията си по исков път, след като това не е сторено при действието на ЗК от 1991 г./отм./.
В настоящият случай твърденията на жалбоподателя-ищец ТПК”П. к.” [населено място] в предявения положителен установителен иск са за принадлежност на правото на собственост върху поземлен имот пл. № *, находящ се в кв.* по плана на [населено място] с площ от 14 000 кв.м. в качеството на възстановена кооперация, че правото на собственост е възстановено на основание пар.1 от ДР на ЗК 1991 г./отм./. В исковата молба е изложено и твърдението, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесния имот към 1958 г. по регулация по реда на чл.83 ППЗПИНМ/отм./ с нот. акт № */58 г.
Възстановяването на правото на собственост на осн.пар.1,ал.1 ДР на ЗК 1991 г./отм./на кооперациите се извършва по силата на закона. За да настъпи реституционния ефект следва да се установи наличието на фактическия състав - кооперацията – съществуваща или възстановена да е притежавала правото на собственост върху съответното имущество, последното да е иззето или одържавено от кооперацията след 10.09.1944 г. и реално да съществува към 06.08.91 г. в патримониума на държавата. В тежест на кооперацията-ищец е да докаже посочените елементи от фактическия състав на пар.1,ал.1 от ДР на ЗК 1991 г./отм./ в условията на пълно пряко доказване. Преценката за наличие на посочените елементи от фактическия състав на пар.1,ал.1 ДР на ЗК 1991 г./отм./ е по основателността на исковата претенция.
Независимо от обстоятелството, че положителният установителен иск за собственост върху процесния имот на ТПК”П. к.” [населено място] е предявен при действието на ЗК 1999 г. то с оглед твърденията в исковата молба за принадлежност на правото на собственост върху спорния имот възоснова на настъпил реституционен ефект на основание пар.1 ДР на ЗК 1991 г./отм./ и представените писмени доказателства съдът преценява, че същият е процесуално допустим.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като постановено при нарушение на процесуалния закон и делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Въззивният съд следва да прецени дали са налице или не фактите, от които произтича претендираното от жалбоподателя-ищец право на собственост, което както се посочи е въпрос по основателността на исковата претенция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 126/16.07.2009 г., постановено по гр.дело № 242/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Връща делото на Пловдивския апелативен съд за постановяване на решение по съществото на спора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |