Р Е Ш Е Н И Е                                            №556                      гр.София, 23 януари  2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети декември  две хиляди и осма година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САША РАДАНОВА                                         ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                       ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                                  със секретар   Лилия Гаврилова и с участието на прокурора   ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно дело под № 539/2008 година   Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия В. Г. В. срещу решение № 38 от 17.ІV.2008 год. по внохд № 29/2008 год. на Военно-апелативния съд. В жалбата /приложена вкл. на л.18-24 от чнд № 58/2008 год. на Военно-апелативния съд/ подсъдимият оспорва да е автор на престъплението, за което е о съден; твърди, че самопризнанията му не са подкрепени от „каквито и да било категорични и безспорни доказателства”; че неправилно са кредитирани „изцяло и единствено” свидетелските показания на Р. М. и Пл. Ц. , които били „непоследователни и противоречиви”; че оставал „спорен момента около” приложеното на л.72-76 от сл.дело писмено доказателство; че непълна и противоречива била приобщената към доказателствения материал почеркова експертиза; че преди провеждането на 17.ІІІ.2008 год. пред въззивния съд съдебно заседание бил сменен съдебния състав и че в същото това заседание прокурорът разполагал с „около 10 минути” за запознаване с материалите към дозн. № 820/2005 год. на Второ РПУ В. , което било недостатъчно да се прецени наличието в това дознание на „оневиняващи” подсъдимия факти. Иска се въззивното решение да бъде отменено и Великов-оправдан. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си, счетена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 98 от 25.І.2008 год. по нохд № 98/2007 год. на Варненския военен съд В. Г. В. е признат за виновен в това, че в длъжностното си качество на дознател при Второ РПУ В. , в кръга на службата си и при условията на продължавана престъпна дейност, е съставил на 7.VІ.2005 год. по дозн. № 820/2005 год. на Второ РПУ В. 10 протокола за разпознаване на лица и предмети с разпознаващи Д. Г. , А. Г. , А. Т. , А. С. , Д. Д. , С. А. , Е. Р. , Г. А. , П. К. и В. Габровски, всички от В. , с целта протоколите да бъдат използвани като доказателство за извършените процесуални действия, в които протоколи отразил невярното обстоятелство, че при разпознаването е присъствала като защитник на обвиняем адвокатката от АК В. Р. М. , при което подправил подписа й, за което и на основание чл.311, ал.1 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода и на лишаване от правото да заема държавна длъжност, свързана със съставяне на официални документи, за срок от 1 година. Наложеното наказание лишаване от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена, като В. е оправдан по обвинението за съставяне на горепосочената дата на протокола за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ А. Г. , а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните процесуални нарушения. Документално е установено, че на 7.VІ.2005 год. подсъдимият, изпълнявайки служебните си задължения да попълни с доказателствен материал възложеното му дозн. № 820/2005 год. на Второ РПУ- В. , е извършил разпознаване на предмети, участници в което са били изброените по-горе лица. За тези процесуални действия В. съставил и подписал съответните протоколи. Макар при разпознаването да не е присъствала Р. Маринова-адвокат във Варненската АК и защитник на обвиняемия по дознанието А. Ив. К. отразил в 9-те протокола противното и подправил подписа й /въпросните протоколи са приложени във вид на фотокопия на л.197-192 и 194-196 от възз.д./. Че положеният за „присъствал адвокат” подпис не е на Р. М. , е установено както посредством заключението към изготвената при досъдебното разследване подписова експертиза, така и, както и отсъствието й при провеждането на обсъжданите процесуални действия, от показанията на свидетелите М, Ц. и С. , и още от писмените обяснения на В. под формата на рапорт до Министъра на вътрешните работи. От казаното дотук несъмнено следва извода за неоснователност на твърдяното в касационната жалба, признаването на подсъдимия за виновен да се основава само на неговото самопризнание. Твърдението, че показанията на свидетелите Р. М. и Пл. Ц. са „непоследователни и противоречиви”, е не само неподкрепено със съответните доводи, но и невярно, каквото определение се дължи и на твърдението, че изготвената от Г. Ив. Д. експертиза, с категорично направеното в нея заключение за липса на идентичност между подписа на Р. Д. и този, положен в инкриминираните документи, е „противоречива и непълна”. Недоумение будят твърденията на В. , отнасящи се до подадения от него и приложен на л.72-76 от сл.дело рапорт до Министъра на вътрешните работи, в който рапорт е признал несъответствията между действителните и посочени в инкриминираните протоколи обстоятелства. Без да оспорва с каквито и да било доводи истинността на казаното от Р. М. , Ал. С. и Пл. Ц. , подсъдимият отправя към последния упреци, коментарът върху които е излишен най-малкото поради неотносимостта на приписването на този свидетел некоректно поведение към подлежащите на установяване факти. Няма място за коментар и върху причините, наложили промяна в състава на въззивния съд, провел заседанието на 17.ІІІ.2008 год., а що се отнася до това, дали представителят на Военно-апелативната прокуратура е бил ограничен или не в правото си да се запознае с писмените доказателства, изискани от въззивния съд по настояване на подсъдимия и приложени към въззивното дело, това е негова, на прокурора преценка и тя очевидно не съвпада с направената в жалбата. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Оплакването за допусната явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 17.ІV.2008 год. по внохд № 29/2008 год. на Военно-апелативния съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: