5 Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 20 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 718/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Ц. Н. А. против въззивно решение № 51/27.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 498/2018 г. от Апелативен съд - Пловдив. В касационната жалба се заявява, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наказанието е явно несправедливо. Отправени са искания за прекратяване на наказателното производство, тъй като А. е наказателнонеотговорен, за оправдаването му, за изменение на първоинстанционната присъда като се намали наложеното наказание. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител по съображенията, изложени в нея. Подсъдимият Ц. А. заявява, че не желае да изрази становище по делото . Частните обвинители и граждански ищци И. А. и Й. А. не се явяват, редовно призовани. Представляват се от повереник (особен представител), който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Пловдив с присъда № 44/10.05.2018 г., постановена по НОХД № 2094/2017 г., признал подсъдимия Ц. Н. А. за виновен в това, че на 22.06.2017 г. умишлено умъртвил Н. А. А., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 7602/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Подсъдимият Ц. А. е осъден да заплати на гражданските ищци Й. А. и И. А. сумите от по 10 000 лева за всеки един, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Въпреки заявеното наличие на трите касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК единственото оплакване, изводимо от съдържанието на жалбата, е за осъждане на подсъдимия в нарушение на чл. 33, ал. 1 от НК. Изтъква се, че съдът е следвало да направи собствена преценка и да приеме, че подсъдимият е наказателнонеотговорно лице, независимо от съществуващите експертни мнения, които „незнайно” защо приемат, че той е вменяем. По повод идентични възражения въззивният съд е припомнил, че невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие, защото е дефинирана в закона и е основание за юридическия извод за наказателна неотговорност. Експертното медицинско изследване има за цел да установи наличието на психическо заболяване или аномалия, както и неговата тежест, но на съда е възложено да разреши въпроса дали е налице невменяемост, съобразно хипотезите на чл. 33, ал.1 от НК. Прегледът на атакуваното решение очертава именно такъв подход, приложен от втората инстанция. Във въззивната жалба са изтъквани доводи за евентуална предубеденост на едно от вещите лица от персоналния състав на назначената в досъдебното производство и приета от първостепенния съд съдебнопсихиатрична психологична експертиза (СППЕ), тъй като този експерт е бил ангажиран с лечението на подсъдимия. С оглед така поддържаните от защитата аргументи, респективно съмнения в правилността на заключението, въззивният съд е назначил повторна КСППЕ. Тази експертиза е разполагала с пълния обем от доказателствените източници, включително информацията за предходни прояви на подсъдимия и относимите към това медицински данни. Експертите са изготвили заключението си след стационарно наблюдение на А. и на базата на специалните си познания са констатирали, че при подсъдимия е налице лека умствена изостаналост, която не представлява медицинска пречка, лишаваща го от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предмет на изследване са били и декларираните от А. вербални халюцинации, като в тази връзка е посочено, че демонстрираното от А. поведение не отговаря на клиничната логика, а отразява примитивните му възгледи за този симптом. В експертното заключение, така и в разясненията на вещите лица при изслушването им в съдебното заседание, те категорично са потвърдили, че интелектуалното развитие на подсъдимия е по-близко до нормата и не е установена друга психична болест или психична рестрикция, която може да се приравни към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Заключението на експертизата не е оспорено от страните, включително и от защитата на подсъдимия. На следващо място, още първостепенният съд е изследвал поведението и действията на подсъдимия преди, по време и непосредствено след деянието, обусловили извода, че той притежава изискуемите се от закона интелектуални и волеви способности, поради което отсъства и юридическия критерий на невменяемостта. На свой ред въззивният съд, след като е изслушал и експертното мнение по назначената повторна комплексна експертиза, обосновано е приел, че при обсъдената доказателствена съвкупност установената лека умствена изостаналост при подсъдимия не води до отпадане на психическите му способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си. Ето защо упрекът към инстанциите по същество, че не са разрешили правилно поставения въпрос за приложението на чл. 33, ал.1 от НК, е лишен от основание. Други аргументи, свързани с допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, на които касационната инстанция да дължи отговор, не присъстват в жалбата. При установените факти, изведени от инстанциите по същество въз основа на задълбочен доказателствен анализ, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение. Бланкетно е заявена и претенцията за наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Искането е за намаляване на санкцията, но не се изтъкват доводи в негова подкрепа. Наказанието е определено по първата алтернатива, предвидена в закона, като съдебните инстанции са съобразили всички фактори, които са от значение за неговата индивидуализация. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51/27.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 498/2018 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.