1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 28 март 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4164/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Д., [населено място], [община] баня, приподписана от пълномощника му адвокат С. В., срещу решение №1592 от 06.03.2015 г. по гр.д. №6347/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 05.02.2014 г. по гр.дело №19780/2012 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 600 лв. до 6 270 лв.– договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] баня, с клиентски №300142863376 за периода от 13.08.2010 г. до 27.03.2012 г. Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия. Между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия. С решение от 11.07.2011 г. по гр.дело №2977/2010 год. по описа на Районен съд - Дупница е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу В. Й. Д. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 970.44 лв. – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода от 01.08.2009 г. до 11.01.2010 г. Решението е влязло в сила на 12.01.2012 г. На 19.03.2012 г. ищецът е подал молба до ответното дружество, в която се съдържа искане да бъде възстановено електрозахранването на процесния имот. То е било прекъснато за периода от 06.07.2010 г. до 10.05.2012 г. включително. Претенцията на ищеца за неустойка се основава на твърдения за преустановяването на електроснабдяването през исковия период по причина, за която ответникът отговаря – поради неплащане от страна на потребителя на стойност на начислена електрическа енергия за периода от 01.08.2009 г. до 11.01.2010 г. в размер на 3 970.44 лв. и на обезщетение за забава за периода от 30.08.2009 г. до 30.04.2010 г. в размер на 137.14 лв., които суми обаче са били признати за недължими с влязло в сила съдебно решение. В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на неправомерно /нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина на продавача. Такава е уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия от 2007 г., одобрени от ДКЕВР, приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно която ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 20 лв. и по 10 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия. Според чл. 30, ал. 2 обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 30 дни от получаване на уведомлението за прекъснатото електроснабдяване. В разглеждания случай правопораждащите предпостваки на вземането за неустойка по обсъжданата клауза са доказани. Снабдяването с електрическа енергия през исковия период е било преустановено по причина, за която ответникът отговаря – претендираните от ответника вземания срещу ищеца за стойност на електрическа енергия и обезщетение за забава са отречени със сила на пресъдено нещо, поради което не е доказана хипотеза по чл. 123а ЗЕ – т. е. осъществено е нарушение на задължението, установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 ЗЕ. Прекъсването на електрозахранването е осъществено по инициатива на продавача, поради което не е било необходимо да бъде уведомяван последният. Несъмнено е също така, че потребителят е останал без електрическа енергия за период по-дълъг от 24 часа. При тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на чл. 30, ал. 2 от Общите условия с оглед останалите клаузи и смисъла който произтича от целия договор трябва да се приеме, че установеният 30-дневен срок е периодът, за който се дължи неустойка при прекъсване на електроснабдяването – т. е. периодът, за който максимално може да се натрупва неустойката. Този срок не е такъв, в който потребителят /купувачът/ следва да уведоми продавача за прекъснато електроснабдяване или преклузивен такъв, с изтичането на който се погасява субективното право на потребителя да получи обезщетение за вреди. Същевременно за случаите, когато неизпълнението продължава повече от 30 дни, не е уговорена неустойка. Аргумент в подкрепа на този извод е и клаузата на чл. 30, ал. 3 от Общите условия, според която уговореното обезщетение не изключва възможността потребителят да ангажира отговорността на продавача за имуществени вреди в по-голям размер /чл. 82, чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Според уговорения начин на изчисляване на неустойката по чл. 30, ал. 1 от Общите условия, за първите 24 часа размерът на обезщетението възлиза на 20 лв., а за всеки следващ 12-часов период – по 10 лв. При така осъщественото тълкуване на смисъла на уговорката за неустойка и установеното 30-дневно нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването в процесния имот, считано от 13.07.2010 г., въззивният съд е приел, че претенцията се явява основателна за сумата от 600 лв. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно се е позовал на клаузата от чл.30, ал.2 от Общите условия, която е обявена за нищожна с влязло в сила решение. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №1402 от 09.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение №1592 от 06.03.2015 г. по гр.д. №6347/2014 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл.30, ал.2 от „Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма]” е прогласена за нищожна. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С влязло в сила решение №372 от 13.07.2010 год. по т. д. №111/2010 г. на Софийския апелативен съд е прогласена за нищожна клаузата на чл.30, ал.2 от „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма]”, поради създадената с нея неравнопоставеност по смисъла на чл.143 З.. Прието е, че предвиденият в чл.30, ал.2 ОУ едва 30-дневен срок за претендиране на дължимо от продавача на електрическа енергия обезщетение, е по-рестриктивен от предвидения в общия граждански закон, регламентиращ погасителната давност. След като тази клауза е обявена за нищожна като неравноправна, то следва да се приеме, че няма ограничение на максималния размер на неустойката до 30 дни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение в обжалваната част е правилно като краен резултат. Въззивният съд е приел, че ищецът като потребител на електрическа енергия е предявил иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.30 от „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма]. Според тази клауза от Общите условия при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването повече от 24 часа по вина на дружеството се дължи неустойка в определен размер, но не повече от 30 дни от получаването от продавача на уведомление за прекъснатото електроснабдяване. Предназначението на това правило е да уреди задължението на доставчика да отстранява повредите по мрежата в срок от 24 часа. Смисълът на уведомяването от потребителя е в това, че доставчикът може да не знае за повредата. В този случай потребителят не може да доказва, че доставчикът е узнал за повредата по-рано и не е необходимо да доказва вредите си. Уговорената неустойка в чл.30 от Общите условия не се отнася за случаите, при които неправомерното прекъсване на електроснабдяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на електрическата енергия /чл.42 от Общите условия и чл.123а/отм./ ЗЕ/. В случая ответникът е спрял електроподаването, тъй като е претендирал неплащане от страна на потребителя на стойност на начислена електрическа енергия за периода от 01.08.2009 г. до 11.01.2010 г. в размер на 3 970.44 лв. и на обезщетение за забава за периода от 30.08.2009 год. до 30.04.2010 год. в размер на 137.14 лв., които суми обаче впоследствие са били признати за недължими с влязло в сила съдебно решение. Продавачът на електрическа енергия отговоря за вредите на потребителя, причинени от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. След като е установено, че това спиране на електроподаването е неправомерно, то доставчикът отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82 ЗЗД. /Вж. решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение №366 от 30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Такъв иск обаче не е предявен. Предявеният иск е с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.30 от „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма]” като в случая не са налице посочените по-горе предпоставки за дължимост на тази неустойка. Съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да дава указания за изменение на предявения иск. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1592 от 06.03.2015 г. по гр.д. №6347/2014 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА В. Й. Д., [населено място], [община] баня, да заплати на [фирма], [населено място], 500 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.