3 Р Е Ш Е Н И Е № 307 София, 18.12.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова ……………………………... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6134 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ф. И. Д.,приподписана от особен представител адв.Н. Х. против решение № 18976 от 10.12.14г.по в.гр.дело № 8372/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 8.04.13г. по гр.дело № 33843/11г.на Софийски районен съд,38 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу К. Е.,Б. В. и Р. Г. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.2 и т.2 ЗЗДискр. С определение № 80 от 22.01.16г. състав на на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. Касаторът чрез назначения от ВКС особен представител адв.М. поддържа,че обжалваното решение е допустимо,но неправилно,тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по жалбата Р. Г. Г.,К. Е. А. и Б. И. В. не заявяват становище. Постъпила е и жалба от Ф. И. Д. срещу разпореждане от 4.10.17г.по настоящото дело на съдията докладчик,с което е оставено без уважение искането му за разпит на свидетел и за лично явяване на ответниците в съдебното заседание пред ВКС. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото и доводите на страните,приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение,с което са отхвърлени предявените искове по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗДискр., въззивният съд е изложил съображения,че твърденията в исковата молба и уточненията към нея,касаят оплаквания за допуснати от ответниците процесуални нарушения,докато са водили заседания по преписка, образувана по жалба на ищеца пред Комисията по ЗЗДискр.,а не са релевирани твърдения,нито доказателства това поведение на ответниците спрямо него да е било основано на някой от признаците на чл.4 ал.1 ЗЗДискр.Наведените от ищеца доводи за подобно отношение спрямо него,основано на признаците лично или обществено положение,както и увреждане предвид влошеното му здравословно състояние,касаят ирелевантни за спора действия на трети лица,по чийто повод е образувано производството по преписката пред КЗЗД,разглеждана с участието на ответниците.След като спрямо ответниците няма данни твърдяното укоримо поведение към ищеца да е основано на някой от законовите признаци,не е доказано същият да е дискриминиран от тях. Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация. Ищецът твърди неравенство в третирането,съставляващо дискриминация по смисъла на чл.5 ЗЗДискр.,по признаците лично положение и физическо увреждане,осъществена от ответниците - длъжностни лица в Комисията по ЗЗДискр.,при администриране и разглеждане на инициирано от него производство,като претендира преустановяване на действията и въздържане от дискриминация. Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.5 АПК всички спорове,касаещи искове за вреди от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,се разглеждат по административен ред.В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл.128 ал.5 АПК,тъй като твърдяното неравенство в третирането произтича от действия от ответниците в качеството им на заседателен състав от членове на колективен държавен орган,който е административен орган и има властнически пълномощия.Разпоредбата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация,която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове по чл.71 ал.1 т.1-т.3 ЗЗДискр.,не изключва компетентността на административните съдилища,предвидена в разпоредбата на чл.74 ал.2 ЗЗДискр.,като отговорността следва да се реализира по ЗОДОВ.В този смисъл е даденото разрешение в Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г.на ВКС и ВАС.В т.4 е прието,че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани,свързани с равенство в третирането,причинени от незаконни актове,действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица,са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. По изложените съображения гражданските съдилища не са били компетентни да разгледат предявените искове.Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят,като делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд – София. Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима,тъй като атакуваното разпореждане не попада в обхвата на определенията по чл.274 ГПК и не подлежи на обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 18976 от 10.12.14г., постановено по в.гр.дело № 8372/14г.на Софийски градски съд, както и потвърденото с него решение от 8.04.13г.на Софийски районен съд,38 състав по гр.дело № 33843/11г. Делото да се изпрати за разглеждане на Административен съд – София по компетентност. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф. И. Д. срещу разпореждане от 4.10.17г.по гр.дело № 6134/15г.по описа на ІV г.о.на ВКС. Определението в частта,с която жалбата срещу разпореждането от 4.10.17г.по гр.д.№ 6134/15г.на ІV г.о.на ВКС се оставя без разглеждане,може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.В останалата част решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 2.