Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 19.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 884/2012 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Ц. С. Г. и А. С. А. и двамата от [населено място] кв. С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 19.06.2012 год. по гр. възз. д. Nо 3959/ 2007 година на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон за възстановяване право на собственост на земеделски имот и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса : подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10 ал.11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност; кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура ; кой следва да бъде ответник по иска за собственост; какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника [фирма] . Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното въззивно решение, Софийският градски съд в правомощието си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск срещу ответника [фирма] С. , приемайки , че въпреки липсата на спор относно земеделския характер на спорния недвижим имот- нива в м.”Д. С.”/ на шосето С.-С./ с площ от 1875 кв.м. при съседи –шосе, Г. П. , М. П., представляващ източна част от имот Nо * по КП от 1951 г. и рег. Nо[ЕИК] по плана за земеразделяне и Nо * по КВС на землището „Г. б.”,при липса на позитивно решение на ПК/О. за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ искът не може да бъде уважен. По поставените въпроси, касаещи макар и ограничени хипотези, възникнали в резултата на законодателна промяна с ДВ. бр.122/1997 год. , свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС в полза на лицата, притежавали имота преди замяната , ВКС намира , че следва да бъдат дадени следните отговори : ЗСПЗЗ урежда възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи , независимо от актуалния им / към момента , в който е поискана реституцията / статут. Земеделската реституция принципно е пълна реституция, на всички земеделски земи. Това , че за някои категории земеделски земи не може да бъде извършена реална реституция , в натура , е изключение, изрично установено от законодателя , което не нарушава правилото за възстановяване на отнетата земеделска собственост на онези , от които е била отнета или на техните наследници. Процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи е административна. Принципът възприет от законодателя правоимащите лица по чл. 10 ЗСПЗЗ , на които е отказано възстановяване собствеността на земеделски земи , на основание отменени , респ. изменени разпоредби на ЗСПЗЗ , е ново сезиране на оторизирания административен орган- ПК/О.. Искът за собственост , заявен на основание чл. 108 ЗС винаги следва да бъде насочен спрямо лицето, за която се втвърди , че владее спорния имот без правно основание за това. За да постанови обжалваното решение , решаващият въззивен съд е приел, че макар и да имат правото да възстановят собствеността на претендирания имот- нива в м.”Д. С.”/ на шосето С.-С./ с площ от 1875 кв.м. при съседи –шосе, Г. П. , М. П., представляващ източна част от имот Nо * по КП от 1951 г. и рег. Nо[ЕИК] по плана за земеразделяне и Nо * по КВС на землището „Г. б.”,при условията на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ, при липса на позитивно решение на ПК/О. имащо характера на титул за собственост , искът им не може да бъде уважен. Изводите на съда са необосновани, обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон . Необосноваността на обжалвания съдебен акт произтича от факта , че при липса на спор досежно качеството на ищците като правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ - наследници на бившата собственичка Й. П. Д. / п.04.07. 2000 год./ и наличие на влезли в сила съдебни решения , с които е признато правото на собственост и са уважени ревандикационните искове на останалите съделители по договора за доброволна делба от 17.10.1957 година за останалите части от сънаследствения имот,липсата на позитивно решение на административния орган , би следвало да обуслови извод за незавършена реституционна процедура . С оглед на изложените съображения и постъпилите по делото данни за приключила процедурата по възстановяване на собствеността с постановено позитивно решение, подкрепяща доводите за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд , настоящият състав намира , че обжалваното решение ще следва да се отмени , а делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, в производство по § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК / отм./ . При това ново разглеждане на делото след приобщаване на новите писмени доказателства, съдът следва да съобрази и анализира писмените доказателствата по делото, в контекста на констатациите на изслушаните технически експертни становища , илюстрирани и визуализирани с богат снимков материал. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА отмени въззивно Решение от 19.06.2012 год. по гр. възз. д. Nо 3959/ 2007 година на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския градски съд , друг състав , в производство по § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК / отм./ . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :