6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377 гр. София, 21.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1838 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] срещу решение № 260081 от 24. 03. 2021 г. по в. т. д. № 6/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 5. 08. 2020 г. по т. д. № 143/2019 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. И. Д. сумата над 5 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. И. Д., настъпила на 8. 04. 2016 г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд е определил завишено обезщетение за неимуществени вреди, като е приложил неправилно нормата на чл. 52 ЗЗД и не се е съобразил с критериите за определяне на справедливо обезщетение. Твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си при ПТП, тъй като не са доказани трайна и дълбока връзка между тях и настъпили в резултат на смъртта за ищеца сериозни болки и страдания, отличаващи се от присъщите за родствената връзка, като в този смисъл въззивното решение противоречи на задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касационният жалбоподател релевира доводи за приложимост в случая на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, установяващ лимит на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: „1. Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право, свързани с равностойността на моралната подкрепа, която би осигурил, ако беше жив пострадалият, с размера на претендираната и присъдената сума?; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми на родственици?; 3. При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта, доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия роднина следва да бъде определена?“. Позовава се на основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че първият и вторият въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС - Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 1/1968 г., а въпросът по т. 3 е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Г. И. Д. я оспорва, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. В подадения чрез пълномощника му адвокат Р. М. отговор на касационната жалба се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. Д. вследствие ПТП, настъпило на 8. 04. 2016 г. Позовал се е на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, като е намерил за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия му брат, при които смъртта на П. Д. е причинила на ищеца морални болки и страдания с интензитет и времетраене, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Съобразявайки съществувалите отношения между ищеца и брат му приживе, търпените от ищеца болки и страдания, негативните последици за психиката му, зрялата възраст на увредения, обстоятелствата, свързани с промяната в начина му на живот и с възможността да разчита на подкрепа от собственото си семейство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2016 г., съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лв. Мотивирал е разбиране, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018 г. / максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото същата не съответства на общностното право. Счел е, че по изключение трябва да намерят приложение разпоредбите на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, които са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, пострадали при ПТП, и не установяват, нито предвиждат възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1 и 3 от изложението на касатора не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато по тези въпроси. В случая въззивният съд е споделил извода на Хасковски окръжен съд, че справедливият размер на дължимото на Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му П. Д. при ПТП възлиза на 60 000 лв., което изключва значимостта за делото на първия въпрос относно възможността въззивният съд да определя по-висок размер на паричната сума за репариране на неимуществени вреди в посочената от касатора хипотеза. Третият въпрос не е свързан с приложението на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а с оглед формулировката си предполага преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и пряк отговор за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл въпросът е насочен към преценката на правилността на въззивното решение и не би могъл да мотивира достъпа до касация при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ и в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Вторият въпрос от изложението на касационния жалбоподател относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на конкретното дело и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се доказва наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност / решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, въззивният съд е съобразил изяснените в посочената практика на ВС и ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства. След подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства и заключение на съдебно-психологическа експертиза, въззивният съд е отчел изключително близките отношения на ищеца и неговия брат приживе, негативното отражение на смъртта на брат му върху ищеца, характера и интензитета на търпените от него болки и страдания, възрастта на ищеца, както и конкретните икономически условия към момента на увреждането. Изложеното сочи, че изводите на съда са изградени в съответствие със задължителната практика на ВС и формираната последователна практика на ВКС, поради което не е обосновано приложното поле на касационния контрол. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, която, както бе посочено, не би могла да се проверява в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокат Р. М. сумата от 1 962 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото безплатно представителство пред ВКС, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260081 от 24. 03. 2021 г. по в. т. д. № 6/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Р. И. М., с адрес [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 1 962 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение с ДДС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.