Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр. София, 02 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №691 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Я. Г. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №27/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. С решение №24 от 06.03.2012 г., постановено по ВНОХД №27/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца е била изцяло потвърдена присъда №153 от 07.12.2011 г., постановена по НОХД №1492/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Враца, с което осъденият Я. Г. Г. е бил признат за виновен в това, че на 26.04.2007 г. в местността „Ш.”, край [населено място], в съучастие със С. Х. и Г. Г. (действали като съизвършители), а той като помагач е запалил имущество на значителна стойност- ресторант ......, собственост на В. И. К. и Я. Х. К., като в резултата на престъплението са били унищожени движими вещи на обща стойност 1 457 лева, като на основание чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.58 б.”б” НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата на осъдения Г. на основание чл.68, ал.1 НК е било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, наложено му по НОХД №448/2005 г. Районен съд- гр. Мездра, като на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС същото е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. В искането е се поддържа, че въззивното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Оспорва се съставомерността на осъществените от Г. действия, като се поддържа, че отразената в обвинителния акт обща стойност на унищожените вещи не съответства на константната съдебна практика, относима към понятието „значителни вреди”, липсвали са предпоставките за внасяне на обвинителен акт за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК, респективно неправилно е била постановена осъдителна присъда по това обвинение. Поддържа се, че първостепенният и въззивния съд са интерпретирали неправилно и превратно доказателствата, като незаконосъобразно са били ценени обясненията на осъдения Я. Г. и обвиняемия Г. Г., които на фазата на досъдебното производство са били снети по едно и също време. Твърди се, че при тези разпити и двамата осъдени са били задържани, като същите са били проведени в отсъствие на защитник. Оспорва се и кредитирането на обясненията на обвиняемия С. Х., дадени пред съдия от Районен съд- гр. Враца, но снети в [населено място], при липса на приложено командировъчно за съдията от компетентния първостепенен съд. Поддържа се, че при допуснатите съществени нарушения на процесуални правила и задължителното изключване на посочените доказателствени материали липсват доказателства, подкрепящи обвинителната теза и позволяващи осъждането на Я. Г.. На тези основания се предлага да бъде уважено искането за възобновяване на приключилото наказателно производство и се моли делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг съдебен състав. Осъденият Я. Г. и защитникът му- редовно призовани за касационното съдебно заседание не се явяват. В хода на съдебното производство представителят на държавното обвинение моли искането да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поддържа, че за съставомерността на престъплението по чл.330, ал.1 НК не са от значение настъпилите вреди, а единствено стойността на запаленото имущество. В случая, това имущество е било със значителна стойност, което е било основание за решаващите съдилища да приемат, че действията на осъдения Г. са съставомерни по посочения законов текст. Поддържа, че въззивният съд е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събиране на част от гласните доказателства и е изключил от доказателствената маса обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите Д.. По отношение на показанията на свидетеля Х. и останалите доказателства и доказателствени средства твърди, че същите са били правилно кредитирани, тъй като при депозирането им са били спазени предвидените в процесуалния ни срок правила. По отношение на отмереното наказание поддържа, че същото е справедливо и е съобразено с данните, относими към личността на Я. Г. и конкретно лошите му характеристични данни и обремененото му съдебно минало. На тези основания предлага да не бъде уважавано искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Я. Г. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №27/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон Не могат да бъдат възприети доводите на защитата на осъдения Г., че инкриминираните в приключилото наказателно производство негови действия не осъществяват състава на престъплението по чл.330 ал.1 НК защото отразените в обвинителния акт имуществени вреди са на стойност, която не представлява „значителни” вреди по смисъла на Тълкувателно решение №1/1998 г. на ОСНК. В съдебната практика, а и в правната доктрината не е спорно, че при преценката на съставомерността на престъплението по чл.330, ал.1 НК следва да бъде отчитана не стойността на предметите, които са били унищожени в резултат на осъществения палеж, а стойността на имуществето, което е било запалено и обективно е могло да пострада. Ето защо не може да бъде възприета тезата, отразена пространно в искането, че посочените в обвинителния акт като унищожени вещи са на стойност, по- ниска от тази, съответстваща на „значителни вреди” деянието е несъставомерно. В конкретното производство предмет на престъплението по чл.330, ал.1 НК е част от недвижим имот- сграда, представляваща кафе- ресторант, чиято стойност без съмнение съответства на имуществения критерий, достатъчен инкриминираното деяние да бъде съставомерно по посочения по- горе законов текст. Действително и в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретно са посочени увредените вещи- каси, стъкла, врати, прозорци и т.н. и е посочена тяхната индивидуална и обща стойност, но същата не е обстоятелство, което е релевантно към обвинението по чл.330, ал.1 НК. В практиката си касационната инстанция не веднъж е посочвала, че за съставомерността на престъплението по основния състав на чл.330, ал.1 НК е от значение общата стойност на запаленото имущество, а не стойността на настъпилите увреждания. В този смисъл са и Р №470/21.01.2010 г., постановено по НД №489/2009 г. ІІ НО, Р №402/12.11.2009 г., постановено по НД №473/2009 г. ІІ НО и т.н. Настъпилите в резултат на осъщественото престъпление вреди представляват съществен признак на престъплението по квалифицирания състав на чл.330, ал.3 НК, но не и по основния по чл.330, ал.1 НК. Ето защо посочването в обвинителния акт на стойността на настъпилите в резултата на престъплението, осъществено от осъдения Г. вреди представлява една допълнителна информация, включена от държавното обвинение в този процесуален документ, но неотносима към някой от съставомерните признаци на престъплението- предмет на приключилото производство. Действително във внесения от държавното обвинение обвинителен акт- очертаващ рамките на съдебното производство държавното обвинение не е отразило точната стойност на запаленото имущество, като се е ограничило единствено да посочи, че предмет на обвинението по чл.330 НК е била част от сграда кафе ресторант. При анализ на диспозицията на нормата на чл.330, ал.1 НК може да бъде направен извод, че „значителна стойност” по смисъла на този текст има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство „значителни вреди”, посочено от законодателя в нормата на чл.343, ал.1, б.”а” НК. Съгласно константната практика на касационната инстанция имуществения критерии за тези съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати или 2475 лева (към момента на осъществяване на престъплението). В този смисъл са и Р №312 от 27.06.2008 г., постановено по НД №273/2008 г., ІІІ НО и Р №45 от 11.02.2009 г., постановено по НД №658/2008 г., ІІ НО. От материалите по делото е очевидно, че стойността на инкриминираната сграда- масивен недвижим имот, представляващ кафе- ресторант е на стойност над посочената по- горе, респективно настоящият касационен състав прие, че предмета на престъплението по това производство е годен да обоснове наказателната отговорност, носена от осъдения Г.. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната инстанция не констатира допуснати в хода на воденото наказателно производство съществени нарушения на процесуални правила. Въззивният съд правилно е приел, че с провеждането в отсъствие на защитник разпит на обвиняемия Г. и свидетеля Д. (обвинен в друго производство за същото престъпление) е било допуснато съществено нарушение на нормата на чл.94, т.6 НПК и законосъобразно е изключил от доказателствената маса посочените гласни доказателства. В тази им част претенциите на осъдения Г. са били удовлетворени в хода на въззивното производство и няма основания да се релевират и обсъждат в настоящото. Не могат да бъдат споделени останалите оплаквания, отразени в искането, свързани с липсата на командировъчна заповед на съдията, осъществил разпита на обвиняемия Х. и неточностите, свързани с времето на провеждане на разпита на свидетеля Л. и обвиняемия Г.. Касационната инстанция не намира за необходимо в кориците на делото да бъде приложена командировъчна заповед на провелия разпита по чл.222 НПК компетентен съдия. В процесуалния ни закон е посочено кой трябва да осъществи това действие, но не и къде да стори това. Ето защо касационният съд не приема за нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че това действие е осъществено в [населено място], а дори това да съставлява такова нарушение същото не е категорията на съществените и не е основание разпита да не бъде ценен. Не могат да бъдат възприети и оплакванията, свързани с допуснати нарушения при провеждане на разпита на свидетеля Л. и обвиняемия Г.. При внимателен преглед на материалите по делото е видно, че разпита на Л. е проведен на 26.04.2007 г. за периода от 15:30 до 16 часа, а този на обвиняемия Г. е проведен на следващия ден в 14 часа. Ето защо не може да бъде споделена тезата на защитата, отразена в искането, че тези действия по разследването са били осъществени от един и същ разследващ орган по едно и също време. Касационният съдебен състав не възприе и оплакването, че в хода на воденото срещу Г. наказателно производство не са били събрани достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза и даващи основание за постановяване на осъдителна присъда. Напротив съвкупният анализ на събраните в хода на производството доказателства дават основание да се приеме, че те подкрепят обвинителната теза и установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на осъденото лице. То се установява конкретно от показанията на свидетелите Г., Х., Л. и Ц. (дали подробни показания за снабдяването със запалителна течност, осигуряването на автомобил, пристигането до кафе- ресторанта, запалването му и участието на всеки един от извършителите в осъществяване на инкриминираното деяние), показанията на свидетелите И., М., Т. (съдържащи информация за случилото се по време на извършване на палежа и непосредствено след него), протокола за оглед на местопроизшествие, албума към него, изготвените пожаро- техническа, химическа, ДНК експертизи и останалите, събрани в хода на производството веществени и писмени доказателства и доказателствени средства. Дори след като въззивната инстанция е изключила част от доказателствените материали, които подкрепят обвинителната теза, останалите доказателства са в достатъчна степен пълни, непротиворечиви и установяват авторството на осъдения Г.. Доколкото в искането са релевирани оплаквания, относими към липсата на посочена стойност на имуществото- предмет на престъпление и доколкото в предходната част съдът се занима с тях и констатира, че действително стойността на сградата не е отразена във внесения обвинителен акт, съдебният състав обмисли възможността това да представлява нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Действително в хода на воденото наказателно производство е било допуснато нарушение, като липсва отразяване на точната стойност на запаленото имуществено, но това не може да бъде основание да се приеме, че е налице посоченото касационно основание. То би било налице, ако обвинението е до такава степен непълно и неясно или липсва информация за съществени съставомерни признаци, които да не позволяват на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството му. В конкретното производство осъденият Я. Г. от самото начало е бил наясно с обвинението, защитавал се енергично (сам и чрез защитника си) по него и това е основание да се прецени, че не е било засегнато съществено правото му защита. Още повече, че той е бил наясно (предвид конкретния предмет на престъплението), че стойността на запаленото имущество е надвишавала многократно изискуемата стойност, достатъчна инкриминираното деяние да е съставомерно по чл.330, ал.1 НК. Липсата на съществено засягане на правото на защита на осъдения е и основание касационната инстанция да прецени, че допусната неточност не може да бъде единствено и формално по своя характер основание за уважаване на искането, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство за изготвяне на нов обвинителен акт. Ето защо и касационната инстанция прие, че липсват основанията по чл.348, т.2 НПК и предходните съдебни състави не са допуснали съществено нарушения на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствените материали. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Г. наказание Касационният съд прецени, че отмереното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца не е явно несправедливо. Същото е съобразено с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на Г. обстоятелства и е определено при изключителен превес на първите. Доколкото в искането няма никакви конкретни доводи в подкрепа на това оплакване и след като настоящата инстанция прецени, че наказанието е справедливо и съответно на данните, относими към личността на осъдения и обществената опасност на осъщественото от него престъпление намира за необходимо единствено да отбележи това, че липсват основанията то да бъде коригирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Г. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №27/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.