РЕШЕНИЕ № 37 София, 24. февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 833/19.02.2020 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 882/2019, с което е потвърдено решение № 10434/04.11.2019 по гр. д. № 1202/2019 на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният иск за оспорване на вземане по реда чл. 439 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Разпределението не е изпълнителен способ, то следва осребряването на имуществото или плащането от третото задължено лице, но то може да влезе в сила и въз основа на него да бъдат извършени плащания, дори да е изтекъл давностния срок, считано от влизането в сила на постановлението за възлагане или плащането по запора, тъй като кредиторът, нито може да наложи влизането в сила на разпределението, нито може да наложи на съдебния изпълнител да извърши плащането. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че кредиторът „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 16.04.2013 г., за парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит срещу ищеца Е. В. Я., солидарно отговорен с Л. Д. Д.. На 12.06.2013 г. е образувано изпълнително дело № 609/2013 по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС – Благоевград, като по искане на взискателя, след проучване на имущественото състояние на длъжниците, ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, с постановление от 30.11.2013 г. (вписана в Службата по вписванията при Благоевградския районен съд на 05.03.2014 г.). Въззивният съд е приел, че изпълнителното действие „насочване на изпълнението върху недвижим имот“ се счита предприето от датата на постановлението на съдебния изпълнител за налагане на възбрана върху имота, а не от датата на вписването й в съответната Служба по вписванията, което в случая е извършено няколко месеца след постановлението за налагане на възбраната. Изложени са съображения, че вписването на възбраната в Службата по вписванията има ефект за непротивопоставимост спрямо взискателя на извършените от длъжника разпореждания с имота, за който е наложена, но не е елемент от фактическия състав на изпълнителното действие за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. “в“ ЗЗД (в тази връзка се позовава на разясненията в т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК). Прието е, че предприемането на изпълнителното действие „насочване на изпълнението върху недвижим имот“ е извършено с постановлението на ЧСИ за налагане на възбраната, а не с вписването й в Службата по вписванията, още повече, че ЧСИ не изпраща за вписване в Службата по вписванията наложената с постановление възбрана преди да е събрал от взискателя дължимата за вписването държавна такса по сметка на АВ (в случая таксата е внесена от взискателя на 16.01.2014 г.), а прекъсването на давността по чл. 116 б.“в“ от ЗЗД не може да се поставя в зависимост от бързината на действието или от бездействието на взискателя да внесе дължимата държавна такса по сметка на АВ за вписване на възбраната. След 30.11.2013 г., когато е издадено постановлението на ЧСИ за налагане на възбрана в продължение на две години взискателят „Юробанк България“ АД не е поискал извършване на изпълнителни действия. В тази връзка е прието, че поради перемпция изпълнително дело № 609/2013 по описа на ЧСИ В. Т. е прекратено на 30.11.2015 г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия не са искани, а нямат прекъсващ давността ефект подадените молби от взискателя с вх. № 09204/23.07.2014 по вх.регистър на ЧСИ за извършване на справка дали длъжника Е. Я. има регистрирани трудови правоотношения и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и молба с вх. № 08633/07.08.2015 от взискателя за извършване на справки в НАП относно декларирано имущество от длъжниците. Следващото изпълнително действие –налагане на запор върху трудовото възнаграждение на втората длъжница Л. Д., е извършено на 07.03.2016 г. с връчване на съобщение за налагане на запора съгласно чл. 450 ал. 2 ГПК, но то е предприето след настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от налагане на възбраната. Предвид настъпилото на 30.11.2015г. прекратяване на изпълнителното производство по първото изпълнително дело, без правно значение са обстоятелствата, че ЧСИ не е констатирал с нарочно постановление настъпилите към посочената дата релевантни факти за перемиране на делото, а то е прекратено на друго основание, както и искането от 11.03.2016 г. за конституиране на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, София като взискател в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД по договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г., включващ вземанията по изпълнителния лист срещу длъжниците Е. Я. и Л. Д.. От прекъсването на давността на 30.11.2013 г. с постановлението за налагане на възбрана по изп.д. № 609/2013 на ЧСИ В. Т., е започнала да тече нова давност – 5 годишна по чл. 110 ЗЗД. На 14.11.2018г. по молба на ответника е образувано ново изп. д. № 567/2018 по описа на ЧСИ В. Т., по което са извършени изпълнителни действия - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата Л. Д. и насочване на изпълнението върху движими вещи с опис, насрочен за 20.05.2019 г. Към датата на предприемане на тези изпълнителни действия със съобщението на ЧСИ до посочената длъжница (л. 66 от изп.д. № 567/2018), което й е връчено на 19.03.2019 г., петгодишният срок на новата погасителна давност е изтекъл. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика (в което изрично е разяснено различието между предявяването на иск за прекъсване на давността по чл.116, б “б“ ЗЗД и прекъсването на давността по чл. 116, б. “в“ ЗЗД, което настъпва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а не с образуване на изпълнително дело). Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, но в нарушение на закона е приел, че давността за тези вземания по отношение на длъжника е прекъсната с налагането на възбрана върху недвижим имот, с постановление от 30.11.2013 г., а не с вписването на възбраната в Службата по вписванията на 05.03.2014 г. С оглед предмета на делото е без правно значение дали и кога давността е прекъсвана по отношение на длъжницата Л. Д.: с налагането на запор върху трудовото й възнаграждение на 07.03.2016 г. или с връчване на съобщението за налагане на запора съгласно чл. 450 ал. 2 ГПК. Когато и да е поискано и предприето това изпълнително действие, съдебният изпълнтел е бил длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, с оглед предмета на настоящото дело. Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и нобходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Действително образуването на изпълнителна дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа, насрочен за 20.05.2019 г. – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като предявените искове бъдат разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че кредиторът „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 16.04.2013 г., за парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит срещу ищеца Е. В. Я., солидарно отговорен с Л. Д. Д.. На 12.06.2013 г. заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са предявени за изпълнение, като е образувано изпълнително дело № 609/2013 по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС – Благоевград. Тази молба не прекъсва давността, тъй като по искане на взискателя, на съдебния изпълнител е възложено да определи изпълнителните способи, след проучване на имущественото състояние на длъжниците. Давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение чрез залепване на уведомление на 06.10.2014 г. (работен ден – понеделник) и изтичането на срока за получаването й – 20.10.2014 г. (работен ден – понеделник), т.е. на 03.11.2014 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо (преди това давността е била прекъсната и с вписването на възбраната върху имот на длъжника на 05.03.2014 г.). Следващото прекъсване на давността е само по отношение на длъжницата, която не е страна по делото – с връчването на запорното съобщение върху нейното трудовото възнаграждение на 07.03.2016 г. Последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемция е без правно значение. С връчването на запорното съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжницата на 18.05.2019 г. също се прекъсва давността само по отношение на нея. Давността по отношение на длъжника не е прекъсната нито на 14.11.2018 г. с молбата за образуване новото изпълнително дело № 567/2018, макар тя да съдържа искане за извършването на опис на движимите вещи в дома му, нито с насрочването на искания опис за 20.05.2019 г., тъй като той не е осъществен поради невнасянето на дължимата авансова такса от взискателя. Теченото на давността е спряно на 06.06.2019 г. със спирането на принудителното изпълнение, постановено от първоинстанционния съд за обезпечение на предявените искове по настоящото дело. Видно от изложеното 5-годишната давност за процесните вземания не е изтекла по отношение на ищеца за времето от 03.11.2014 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е започнала да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо до 06.06.2019 г., когато е спряно принудителното изпълнение по отношение на ищеца. Тя ще продължи да тече след влизането в сила на настоящото решение, когато по силата на закона ще отпадне занапред постановеното от първоинстанционния съд спиране на принудителното изпълнение, без да е необходим изричен диспозитив в този смисъл, постановен от Върховния касационен съд. С оглед изхода на делото на касатора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, София следва да бъде присъдена и сумата 1.024,44 лева разноски за всички инстанции в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение по 100 лева за всяка инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 833/19.02.2020 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 882/2019. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е. В. Я. от Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, София за признаване за установено, че задълженията на първия към втория по заповед за незабавно изпълнение № 3140/16.04.2013 на Благоевградския районен съд за сумите: 15.865,96 лева главница по потребителски кредит, 1.208,68 лева – договорна лихва за времето от 19.03.2008 до 15.12.2012 г., 81,76 лева наказателна лихва за времето от 15.05.2012 до 15.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2013 г., както и сумата 1.054,88 за разноски, са погасени по давност. ОСЪЖДА Е. В. Я. от Б. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, София сумата 1.024,44 лева разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.