4 Р Е Ш Е Н И Е № 238 София 09.08. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.К. изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 685/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 18.03.2009г. по гр.дело № 404/2008г. на Сливенския окръжен съд. С определение от 29.09.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП, на което се позовава ищецът, за да обоснове правото си на собственост и дали включва изискването за усвояването на имота за нуждите на предприятието и записване на имота в баланса на приватизиращото се дружество. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация Ж. Й. Ж., [населено място], не изразява становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение на Сливенския окръжен съд е оставено в сила решение № 82/27.03.2008г. по гр.д.№ 1585/2007г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Ж. Й. Ж. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.”О. с.”, поземлен имот № ******* с площ 566 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищецът основава своето право на собственост на чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и на наличието на универсално правоприемство с М. ”М.”, [населено място]. Той е правоприемник на активите и пасивите на ДФ „Р. м.” Б. с подразделения, измежду които и М. „М.” – С. по баланса към 31.03.1991г., но не е установил, че е придобило правото на собственост върху процесния имот по силата на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП, тъй като не е доказал, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя, бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса към 31.03.1991г. Ищецът е твърдял, че е правоприемник на държавното предприятие „Р. м.”. Терени от посочената местност „О. с.” са били одържавени по реда на чл.101 ЗС и предоставени за стопанисване и управление на предприятието, а по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./ са преминали в патримониума на ищцовото дружество. След тях е и процесният имот пл.№*******, който се владее от ответника без основание. Въззивният съд е приел, че новообразуваното дружество [фирма] е поело всички активи и пасиви на ДФ”Р. м.”-Б. с дъщерна фирма „Г.” Б. и подразделения, измежду които и М.”М.-С.” по баланса от 31.03.1991. заедно с другите права и задължения по разделителния протокол, съгласно приложение №5 към Разпореждане № 22/1991г. От експертизите е приел за установено, че имотът по А. № 8037/1995г. представлява имот № ******* по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесният, от което обаче не следва обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1,ал.1 ЗОЕТДДИ и съгласно чл.17а ЗППДОП. Решаващите изводи на въззивния съд са основани на преценката на А. № 8037/1995г. като е прието, че той не установява основанието за съставянето му – чл.81 НДИ и ПМС № 56/1994г., тъй като по делото липсват данни в коя от хипотезите на чл.81 НДИ –ал.1 или ал.3 е съставен А.,а освен това с ПМС № 56/1994г. е прекратена уранодобивната дейност на посочените Е. и капиталът им следвало да се намали със средствата, посочени в ликвидационните баланси.съдът е приел за недоказано, че към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС”М.” и по отношение на него предприятието е извършвало управление и е бил записан в баланса му. По въпроса относно елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ настоящият състав на ВКС намира за правилна съдебната практика, посочена от касатора, според която той включва предоставяне на дадено имущество на държавното предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на същото. Ето защо неправилно към елементите на фактическия състав въззивният съд е посочил и реалното усвояване и ползване на имота от предприятието.В тази връзка следва да се има предвид и приетото по реда на чл.290 ГПК по релевантния правен въпрос с решение № 340/2010г. по гр.д.№ 1349/2009г., ВКС, І г.о. по отношение на имот № ******** като част от ПИ *******. За обстоятелствата по предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на предприятието може да се прави извод от всички допустими по ГПК доказателства, в т.ч. данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е стопанисвано и ползвано от държавното предприятие, или е иззето или предоставено от компетентния орган на трети лица. Конкретният изход е обусловен от конкретните факти и обстоятелства по делото. В случая са нобосновани изводите на въззивния съд по отношение активната материалноправна легитимация. От данните по делото, в т.ч. и техническата експертиза, приета във въззивното производство, и скиците, приложени към нея /л.71 – л.76/, става ясно, че по местонахождението си процесният имот попада в групата имоти, отчуждени с Р. от частни лица за нуждите на „Р.м.”. Сред отчуждените собственици не фигурира името на ответника. По разписната книга името му е записано на основание писмо от Р. С. от 10.06.1978г. По делото няма данни имотът да е иззет от предприятието и да е предоставен за нуждите на друг стопански субект,вкл. и на основание ПМС№56/1994г. поради което изводите на въззивния съд, че не са налице доказателства да е бил включен в баланса на преобразуващото се предприятие са незаконосъобразни. В баланса на предприятието [фирма] материалните активи са посочени само стойностно, в т.ч. и недвижимите имоти в процесната местност „О. с.”. Имотът е нанесен в плана като № ******** и е част от ПИ *******, съгласно Заповед РД01-09/2002г. Безспорно е установено, че ответникът е ползвал имота на основание писмото от предприятието – Р. –С.. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели- в т.ч. на ползувателя на съседния имот Д.. При тези конкретни за делото данни и при липса на доказателства за предоставяне на имота на друг стопански субект след отчуждаването в полза на „Р. м.” или за изключване на процесния имот от активите на приватизиращото се предприятие, посочването само на стойности на земите в баланса, не води до извод, че земята не е останала в обема на имуществото, предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление. Ето защо при спецификата на конкретния спор се налага извод, че на основание §17а ЗППДОП/отм./ земята е преминала в патримониума на ищцовото дружество. Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот и изводите за обратното на въззивния съд са необосновани. Ответникът не противопоставя правно основание, на което владее имота. Установено е, че той го ползва поради предоставянето му „с писмо” от предприятието. За терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е определен специален ред за придобиване на земята от бившите ползуватели – изкупуване по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, което не е налице. Възражението му за придобивна давност законосъобразно е прието като неоснователно, тъй като е изключено придобиването на имот държавна собственост за процесния период, поради забраната на чл.86 ЗС и наличие на непрекъснато и необезспокоявано владение в изискуемия по чл.79,ал.1 ЗС срок спрямо ищцовото дружество. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.03.2009г. по гр.дело № 404/2008г. на Сливенския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ж. Й. Ж., [населено място], [улица], № 9, ап.4, на основание чл.108 ЗС да предаде на [фирма], [населено място], владението на собствения на дружеството имот поземлен имот № ******* с площ 566 кв.м., находящ се в землището на [населено място], селищно образувание „И.”, м.”О. с.”, при граници : изток- ПИ № *******, юг- ПИ № ******* и ПИ № *******, запад – ПИ № *******, север – ПИ № *******. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: