Р Е Ш Е Н И Е № 50023 гр. София, 31.07.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 2685 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, срещу въззивно решение № 746 от 29. 06. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по в.гр.д. № 1048 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 4746 от 04. 08. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав по гр.д. № 3537 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която касаторът е осъден на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, да заплати на В. А. К. сумата 50000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от смъртта на брат му Д. А. К., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 14. 03. 2014 г. от Х. В. Т., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при касатора по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 03. 2016 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът В. А. К. има качеството на пострадал от конкретното ПТП, както и че съдът не се е съобразил със задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага се, че в случая по делото не се установява, включително и от изслушаните свидетелски показания, наличие на изискващата се от Тълкувателно решение № 1/21. 06. 2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. по на ОСНГТК на ВКС, особено близка връзка на ищеца с починалия, както и действително претърпени от смъртта му вреди, при които и по изключение би му се дължало обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че по делото е установено от събраните гласни доказателства, че ищецът и починалия му брат са живели в едно домакинство и са се подкрепяли в случай на необходимост, но не се установява, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищеца с починалия надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между братя, съответно – и че ищецът е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респективно – че е налице изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения срещу касатора от В. А. К. иск в неговата цялост, със законните последици по отношение на лихвите и разноските, претендират се разноски, съобразно изхода на спора в касационната инстанция. В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК противната страна оспорва жалбата, претендира разноски в производството. Третото лице помагач на страната на ответника в производството не взема становище по жалбата. С определение по делото № 50706 от 21. 12. 2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по материалноправния въпрос относно това какви са критериите, по които съдът преценява материалноправната легитимация на едно лице да поиска, съответно да получи обезщетение за неимуществени вреди, поради наличието на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между братя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ до уважения с въззивното решение в обжалваната му част размер от 50000 лв. по главницата, присъдена на В. А. К. – брат на загиналия при процесното ПТП, въззивният съд е приел в относимата към обжалваната част от въззивното решение, част от мотивите си към същото, за установено от разпитаните в първоинстанционното производство двама свидетели, че загиналият Д. А. К. и брат му – ищецът В. А. К., били винаги заедно - на училище, тренирали, заедно завършили, били заедно непрекъснато, като близнаци; След смъртта на брат си ищецът получил психологически срив, тъй като с брат си били неотлъчно заедно и липсата на брат му, му се отразила много; Към датата на разпита на далия показания в този смисъл свидетел в първоинстанционното производство, ищецът се възстановил малко, но не бил същото момче, което свидетелят познавал; Преди катастрофата всички били непрекъснато заедно; Децата били слънчеви, весели, палави в добрия смисъл на думата; Учели в спортно училище. Ходели при майка си на обяд; Тя винаги им приготвяла храна; Децата били винаги около майка си и баща си; Братята били породени и били като близнаци; Родителите не оставяли децата сами и затова винаги се събирали в тях; След смъртта на брат му ищецът изпаднал в неимоверна депресия. Започвал да учи, отказвал се и непрекъснато говорел за брат си. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът е изложил, че предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по тълк.д. 1/2016 г. и съобразно мотивите на същото тълкувателно решение, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките; Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. При така принципно приетото, въззивният съд е изложил, че споделя изводите на първоинстанционния съд, че са доказани особено близки отношения на загиналия и брат му - ищеца, както и че вредите надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Според въззивния съдебен състав свидетелските показания са ясни, убедителни, задълбочени и в синхрон помежду си; От писмените доказателства се установява, че ищецът и брат му са родени в една и съща година с десет месеца разлика във възрастта, свидетелите разказват, че двамата са били като близнаци - движели са се в една компания и преживелият брат трудно намира смисъл да продължи живота си. При така изложеното въззивният съд е приел за изцяло лишени от основание оплакванията, че не се установяват обстоятелства, обосноваващи отговорност на застрахователя за обезщетение на преживелия брат. В обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Както принципно правилно е приел и въззивният съд в мотивите си, съгласно задължителните за съдилищата разрешения, изложени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., разрешенията в което настоящият състав изцяло споделя е прието, че от посочените в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение; Предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд; Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците; При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка; Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.). В случая в обжалваната му част въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, и практика на ВКС. Въззивният съд необосновано е приел, че между ищеца и загиналия вследствие процесното ПТП негов брат, е съществувала особено силна връзка и че поради това ищецът е понесъл морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите в кредитираните си от въззивния съд показания, дадени пред първоинстанционния съд установяват, че ищецът и неговият брат били винаги заедно, на училище заедно, завършили заедно, били жизнерадостни деца, тренирали заедно спорт; при ищеца се установил проблем и нямал тази жизненост, която лъха от един млад човек, получил в един момент психически проблеми, някакви психологически отклонения; били заедно с брат си непрекъснато, неотлъчно, почти близнаци, излизали заедно, общували заедно, учели в един клас, балът им бил заедно и в един момент на ищеца липсата на брат му се отразила наистина /св. И. В./. При разпита си същия свидетел заявява по-натам, че към датата на даване на показанията му, ищецът горе-долу се възстановил, сключил граждански брак след това, създал си семейство, но свидетелят виждал, че съпругата му повече поема, има някакво отражение така или иначе, категорично не е този младеж, който свидетелят познава. Св. Конярска при разпита си заявява, че преди инцидента семейството на ищците били непрекъснато заедно, децата били слънчеви, весели, палави в добрия смисъл, учели в спортното училище; при майка си идвали на обяд, а тя винаги им приготвяла храна; братята били породени и били като близнаци, ищецът бил роден в началото на годината, а загиналия му брат в края на годината; след загубата на брат му ищецът бил в неимоверна депресия, започвал да учи, отказвал се и непрекъснато говорел за брат си, все едно е жив, после спирал, знаел че е починал. Така установеното от разпитаните по делото свидетели, според настоящия касационен състав не позволява в случая да се направи извод за изключителност на близостта между ищеца и починалия по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, решение № 92/17. 11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираното в последното решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о. Според общоизвестното и нормално, общоупотребимо значение на думата в българския език, изключителността предполага отклонение от типичното или от правилото, нещо, което е извън правилата, извънредно, специално, надхвърлящо нормалната степен, извънмерно, и нищо от така присъщите на изключителността характеристики в отношенията между ищеца и починалия му брат не се установява да е налице по делото. Установеното от свидетелите не сочи на сложили се конкретни житейски обстоятелства, довели до привързаност, която да е станала толкова силна, че смъртта на брат му да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между братя. Напротив - всичко изложено сочи на установени и съществували между ищеца и брат му, само на нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между братя, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Това не се променя от обстоятелството, че ищецът и починалия му брат са живели заедно в едно домакинство, че са били породени, почти близнаци, родени в една календарна година, че заедно учели, тренирали и общували. Така установеното не сочи на изискващата се съобразно задължителната практика и практиката на ВКС, изключителност на близостта и връзката им, разглеждано в светлината и на останалите показания на разпитаните свидетели, от които такава изключителност на отношенията между двамата братя не се установява, нито пък подобен извод може да се направи от обстоятелството, че ищецът изпаднал в депресия след смъртта на брат си, изгубил част от жизнеността си и имал някакви психологически проблеми, и смъртта на брат му му се отразила, което също не сочи на някаква изключителност на връзката между тях. Събраните свидетелски показания в тяхната цялост не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат – установените от свидетелите по отношение на ищеца обстоятелства, че смъртта на брат му, му се отразила и останалите, описани непосредствено по-горе такива обстоятелства, включително получаването на психологически проблеми и изпадането в депресия, съдът намира за нормални за братските отношения и за също нормална емоционална реакция при загубата на толкова близък родственик, а не за някакво изключение от правилото, включително и в светлината на показанията на св. В., че впоследствие ищецът горе-долу се възстановил, сключил брак, създал си семейство, но не бил същият младеж, който свидетелят познавал. При така изложеното съдът намира, че по отношение на ищеца в случая по делото не са доказани и двете, установени в задължителната и в базираната на нея, каузална съдебна практика на касационната инстанция, кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което сочи на неоснователност на предявения иск и налага неговото отхвърляне в цялост, включително и в частта му, за която същият е уважен от инстанциите по същество – за сумата от 50000 лв. по главницата, със законните последици. При този изход на делото в касационната инстанция ищецът няма право на разноски в производството, а ответникът – касатор има право на такива за трите съдебни инстанции, съобразно изхода на делото в касационната инстанция и в установеният по делото да са действително извършени, размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 746 от 29. 06. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по в.гр.д. № 1048 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 4746 от 04. 08. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав по гр.д. № 3537 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, да заплати на В. А. К. сумата 50000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от смъртта на брат му Д. А. К., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 14. 03. 2014 г. от Х. В. Т., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 03. 2016 г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. К., ЕГН: [ЕГН], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] да му заплати сумата 50000 лв. по главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му от смъртта на брат му Д. А. К., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 14. 03. 2014 г. от Х. В. Т., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/114000485431, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14. 03. 2016 г. до окончателното изплащане. ОТМЕНЯ решение № 746 от 29. 06. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав по в.гр.д. № 1048 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 4746 от 04. 08. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав по гр.д. № 3537 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2000 лв. държавна такса за първоинстанционното производство и на адвокат А. Т. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното производство в размер на 1459 лв., както и в частта му с която е осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на адв. А. Т. адвокатски хонорар за защита във въззивната инстанция в размер на 1765 лв. ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:[ЕИК] още и сумата 1000 лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, още и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивната инстанция, както и сумата 1130 лв. разноски в касационното производство, от които 1030 лв. държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието в делото като трето лице помагач на страната на ответника, на Х. В. Т., ЕГН: [ЕГН]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: