О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 150 гр. София, 19.03.2014 г. Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение в закритото заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 808 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. З. срещу определение № 1287/ 15.11.2013 г. по ч. гр. д. № 1436/ 2013 г, с което Старозагорски окръжен съд, Първи граждански състав оставя без уважение неговата частна жалба срещу определение № 2699/ 20.09.2013 г. по гр. д. № 4403/ 2013 г. в частта, с която Старозагорския районен съд на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба на И. З. по иск за признаване за установено по отношение на [фирма], че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Искът е оставен без разглеждане при мотиви, че от предявяването му няма интерес, а въпросът за това кое от двете насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращите се основания е породило конститутивно действие – това на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ или това на работодателя, обективирано в заповедта за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, – подлежи на разглеждане като преюдициален по другия обективно съединен иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна (по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ). В изложението се повдигат следните процесуалноправни въпроси, вторият от които уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС чрез отделяне от първия: 1) допустим ли е иск за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на определено правно основание при упражнени от страните насрещни волеизявления на конкуриращи се правни основания; 2) какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, а. 1, т. 4 КТ при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания и 3) влиза ли в предметния обхват на дефинитивната разпоредба на чл. 357 КТ искът за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на конкретно правно основание. По същество касаторът поддържа, че има правен интерес от установяване на конкретното основание, прекратило трудовото правоотношение, защото са били упражнени насрещни конкуриращи се волеизявления, неговото – на основанието, предвидено в чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а това на работодателя – на основанието, предвидено в чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и правният интерес не е изключен от обективно съединения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. К. счита, че допустимостта на иска, по който производството е прекратено, е обосновима и от това, че спорът е включен в дефинитивната разпоредба на чл. 357 КТ. При тези основания извежда исканията за допуск до касационно обжалване и за отмяна на прекратителното определение. От ответника по частната жалба [фирма] не постъпва отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд приема, че са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до инстанционен контрол, макар и не по трите въпроса. Производството по един от обективно съединените искове е прекратено не с мотивите, че спорът е различен от трудов и не попада в дефинитивната разпоредба на чл. 357 КТ, а по съображения, че искът е установителен, предявен при абсолютната процесуална пречка липса на правен интерес от защитата и въпросът за конкретното основание, прекратило трудовото правоотношение с оглед твърденията в исковата молба за насрещни волеизявления за конкуриращи се основания, направени от всяка от страните, следва да бъде разрешен като преюдициален по другия предявен иск за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и за неговата отмяна. Следователно третият въпрос не обуславя изхода на делото. Първият и вторият въпрос обаче го обуславят и те са решавани противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни актове. Върховният касационен съд съзира изходна тълкувателна позиция за тяхното разрешаване в следното: Първо, съдебната практика константно приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (решение № 203/ 30.05.2010 г. ВКС, ІІІ-то ГО, последвано от множество други по реда на чл. 290 ГПК). Второ, въпросът за това, кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение, действително е разрешим като преюдициален и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Изборът на защита чрез самостоятелното предявяване на единия от двата иска разкрива риск за работника или служителя. „Уволнение” по смисъла на чл. 344, ал. 1 КТ е всяко прекратяване на трудовото правоотношение, за което работодателят е издал заповед или друг удостоверителен документ (чл. 128а КТ), без значение дали е изпълнил и задължението си по чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ да впише основанието за прекратяване (член, алинея, точка и буква от КТ) в трудовата книжка. От една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата (отпадналата занапред) връзка с работника и служителя. Изключва и титулярството на последния по потестативното право по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От друга страна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът или служителят разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяването (член, алинея, точка и буква от КТ) с твърденията, че не то е действително осъщественото. При това по аргумент от буквалния прочит на на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, с този иск работникът или служителят разполага и когато невярното основание работодателят засвидетелства чрез вписване в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ), и когато го инкорпорира в заповедта за уволнение или в друг документ (чл. 128а КТ). Следователно когато работникът или служителят е несигурен за това, кое от двете упражнени конкуриращи насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение, единственото адекватно средство на защита на неговите права е предявяването и на двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Според изходните тълкувателни позиции Върховният касационен съд намира, че искът за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на определено правно основание при упражнени от страните насрещни волеизявления на конкуриращи се правни основания е допустим, когато отговаря (осъществява) и на другите изисквания на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Обстоятелствената част на исковата молба следва да съдържа твърдения, че работодателят е издал заповедта за уволнение, след като е бил осъществен фактическият състав на друго, конкуриращо се основание, довело до прекратяване на трудовото правоотношение, респективно е вписал в трудовата книжка основание, различно от действително осъщественото. Такава обстоятелствена част исковата молба на И. И. З. има. Той твърди, че са упражнени насрещните конкуриращи се основания на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но упражненото от него е осъществило първо своя фактически състав и е прекратило трудовото правоотношение с работодателя [фирма]. Различен аргумент няма в това, че петитумът на исковата молба е непрецизен. За разпознаването на този иск като такъв при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са достатъчни изложените твърдения, че е невярно (различно от действително осъщественото) основанието „дисциплинарно уволнение” в заповед № 94/ 29.08.2013 г, която управителят на [фирма] впоследствие издава. Искът при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е съединен с иск за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и за неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ). Съотношението между двата иска е на главен към евентуален. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Върховният касационен съд приема, че обжалваното определение подлежи на отмяна. Чрез него въззивният състав потвърждава (като резултат) определение, с което първоинстанционният състав връща исковата молба по допустимия иск при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1287/ 15.11.2013 г. по ч. гр. д. № 1436/ 2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1287/ 15.11.2013 г. по ч. гр. д. № 1436/ 2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. И. З. срещу определение № 2699/ 20.09.2013 г. по гр. д. № 4403/ 2013 г. в частта, с която Старозагорски районен съд връща исковата молба по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, неточно квалифициран като иск за признаване за установено по отношение на [фирма], че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповед за уволнение № 94/ 29.08.2013 г. на управителя на [фирма] ЕИК[ЕИК], - от чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, - който иск е предявен при условията на евентуално обективно съединяване спрямо иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 2.