Р Е Ш Е Н И Е № 132 С. 07.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : Р. К. М. К. при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 834 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Й. П. Г. – Б. срещу решението от 22.06.2010г. по в.гр.дело № 2053/2010г. на СГС, с което е потвърдено решение № 1-11-40/20.11.2009г. по гр.д. №8783/2009г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че дължи на [фирма] сумата от 10 304.18 лв. представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.3.2004г. до м.4.2008г. за ап. 52, вх.2, бл.449 ж.к. М.-С., сумата от 1503.01 лв. мораторна лихва за периода от 6.11.2005г. до 27.10.2008г. и законна лихва върху главницата, считано от 6.11.2008г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Направено е възражение, че вземането по договорите за доставка на топлинна енергия попада в обхвата на чл.111, б”в” ЗЗД и за него важи кратния давностен срок – тригодишен. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа касационната жалба. Ответникът [фирма] в писмен отговор прави искане да се остави без уважение касационната жалба. Третото лице помагач [фирма] не взема становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение №235 от 7.04.2011г. по въпроса: задълженията за заплащане на цената на доставената топлоенергия дали са задължения за периодични плащания по смисъла на чл.111, б”в” ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност. Съдът е сезиран с иск по чл.415 във връзка с чл.422 ГПК от [фирма] за признаване за установено по отношение на касаторката Й. Г., че има задължение към доставчика на топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.дело №34473/2008г. на СРС за сумата от 10 304.18 лв. главница за времето от м.03.2004г. до м.4.2008г. и 2 977.91лв. лихва за забава. Първоинстанционният съд е уважил установителния иск за главницата изцяло, а за мораторната лихва до размер на 1503.01 лв. като за разликата до 2977.91 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, като погасен по давност за времето до 6.11.2005г. В тази отхвърлителна част решението е влязло в сила. За да потвърди резултата от предявения от [фирма] установителен иск, след преценка на доказателствата по делото – резултатите от СТЕ и СЧЕ – неоспорени от ответницата - касатор, както и след обсъждане на доводите на ответницата за погасяване на вземането по давност, СГС е приел, че ищецът е доказал вземането си по основание и размер – главница от 10 304.18 лв. и мораторна лихва от 1503.01 лв. Възприети са мотивите на РС за погасяването на главницата с петгодишна давност. С решение №168 от 22.12.2009г. по т.дело № 408/2009г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и затова задължително за съдилищата съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, е даден отговор на поставения правен въпрос. С него съставът на ВКС, ТК е приел, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане, по смисъла на чл.111, б”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж и за приложението на кратката погасителна давност не е необходимо, според цитираната разпоредба на закона, плащанията да са в еднакъв размер. В обжалваното решение СГС като е приел, че вземането се погасява с петгодишна давност е постановил неправилно решение, което на основание чл.281, т.3, пр.първо ГПК ще следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия – поставяне на допълнителна задача на съдебната експертиза за установяване на размера на вземането главница и мораторна лихва за периода от време, за който вземанията / главница и лихва/ не са погасени по давност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 111, б”в” ЗЗД. Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 22.06.2010г., постановено по в. гр.дело № 2053/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение в обжалваната част и връща делото на същия съд за произнасяне по въззивната жалба на Й. Г., съобразно дадените указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: