Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 31.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказ.дело № 443 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Н. П., чрез адвокат Д. А., против въззивна присъда от 10.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5307/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, VІІІ въззивен състав с довод за неправилно приложен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди, че техническата неизправност на режещата машина не поражда пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат (отрязана част от дясната длан и четири пръсти на пострадалия работник). Счита, че неправилно въззивният съд е приел като причина за настъпване на тежката телесна повреда счупването на обтегателната пружина, която имала само спомагателен характер в производствената дейност, докато вината била само на увредения работник, защото не е спазил технологичния процес. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея и в писменото ѝ допълнение правни съображения. Подсъдимият представя отделно и свои писмени изложения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Повереникът на частния обвинител адвокат Ж. Д. изразява становище за правилност на въззивната присъда и пледира за оставяне на същата в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 13 от 10.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5307/ 2018 г. Софийският градски съд, наказателна колегия, VІІІ въззивен състав отменил присъда без номер от 07.07.2017 г. по н.о.х.д. № 6338/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, наказателна колегия, СХІV състав и признал подсъдимия В. Н. П. за виновен в това, че на 07.12.2013 г., в цех „В.-Л“ Е., в [населено място], [улица] да е причинил на работника А. В. Л. тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на дясна ръка, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващи източник на повишена опасност, нарушавайки правилата на чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 164, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр.88 от 08.10.1999 г.), поради което и на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложил наказание пробация за срок от шест месеца с пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия В. Н. П. е подадена в законовия срок и от лице, което има право да обжалва съдебния акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна. Не е допуснато посоченото от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. Софийският градски съд старателно е проверил събраните по делото доказателства, включително и допълнително приобщените в хода на въззивното съдебно следствие. От приетите за установени факти по случая е направил законосъобразни правни изводи за допуснатото от подсъдимия В. П. нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, задължаващи го да поддържа работното място и работното оборудване в техническа изправност, тъй като не е забранил производствен процес с дефектирала машина – ръчен циркуляр марка „Omga Т 55 300“. Съдът е изследвал знанието на подсъдимия, в качеството му на управител на дружество, за счупената от по-рано (на 29.11.2013 г.) обтекаема пружина на амортисьора на работния циркуляр, нейното пригодяване за производствена дейност от работник в предприятието по начин, при който пружината отново се счупила на две места в деня на инцидента, поради което въртящият се режещ диск паднал надолу, отрязвайки четири от пръстите на дясната ръка на пострадалия работник А. Л.. Подсъдимият пренебрегнал законовото изискване и не разпоредил спиране на производствения процес с повредената машина до пристигане на поръчаната от него нова пружина. Престъпното бездействие на дееца е довело до настъпване на общественоопасните последици – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на дясната ръка на пострадалия, при пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието и престъпния резултат. Поведението на подсъдимия П. законосъобразно е квалифицирано за съставомерно на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128 от НК, първоначално повдигнато в обвинение. Материалният закон е приложен правилно от въззивния съд и постановената от него нова осъдителна присъда подлежи на потвърждаване. Соченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е проявено по делото. Касационният съд намери, че нарушаването на правилата по чл. 164, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Пострадалият работник Л. е бил обучен и инструктиран за работа с машината. Както преводът на инструкцията за работа с циркуляра на български език, така и техническото ѝ обслужване от подходящо обучени работници, не се явяват самостоятелна причина за възникване на неблагоприятен следствен процес, довел до машинната повреда и телесното увреждане на пострадалия. Независимо от изпълнението на тези конкретни правила от подсъдимия П. или тяхното неспазване, същите не участват в причинно-следствената връзка между престъпното бездействие и вредоносния резултат. Ето защо неправилно са приети от държавното обвинение и от въззивната инстанция като част от изпълнителното деяние, попълващи бланкетния състав на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК. Касационният съд прецени за необходимо да оправдае подсъдимия В. П. в това да е нарушил разпоредбите на чл. 164, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 7/1999 г., поради което обжалваната въззивна присъда следва да се измени по реда на чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. В останалата, неизменена част, въззивният съдебен акт подлежи на потвърждаване. Останалите възражения, изложени в писменото допълнение към касационната жалба – някои неточности в ненужно подробната фактическа обстановка около сглобяването на циркуляра повече от година преди инцидента; преводът на инструкцията за работа с машината; огледът на машината от инспектор по безопасност на труда; записите от охранителните камери в цеха и други, не се отнасят до главния факт на доказване. Въззивният съд изрично е изключил съпричиняване от страна на пострадалия работник Л., съображения за което изложил на с. 44-47 от мотивите на присъдата. Обстоятелствата, свързани с изпълнение на работа от пострадалия, която не е била наложителна за провеждането ѝ в извънработно време и самоволното му решение да се труди; за неправилно извършените от работника дейности; за неспазеното от него изискване да не поставя дланта си под въртящия се диск на машината; за вида на рязаните с циркуляра профили; за застопорения блокиращ механизъм на машината (за която подсъдимият няма вина), както и много други описани в писменото допълнения към касационната жалбата и в писмените бележки на подсъдимия, не касаят наказателната отговорност на дееца, но подлежат на разглеждане при преценка за правното основание и размера на обезвредата. Ако подсъдимият беше разпоредил да не се работи с машината до замяната на дефектиралата пружина с нова, всяка самоволна дейност с циркуляра, включително и неправомерното блокиране на предпазващия механизъм с дървена клечка, биха довели до липса на вина и до правомерно, а не до престъпно, негово поведение. Възраженията на подсъдимия П. в писмените му бележки не се отнасят до касационното основание, предявено с жалбата. Изложението представя несъгласието на касатора с експертните изводи и с приетите от въззивната инстанция доказателства, поради което касае обосноваността на съдебния акт. Обосноваността не е сред предвидените в чл. 348 от НПК касационни основания за отмяна или изменение на присъдата. В касационното производство не могат да се събират доказателства и да се приемат нови фактически положения, различни от установените по делото. Въззивният съд е разкрил механизма на причиняване на тежката телесна повреда, която не подвърждава подозрението за самонараняване. Макар счупената пружина в амортисьора да е играла спомагателна роля – за повдигане на режещият диск нагоре, без допълнително физическо усилие на оператора на машината, тя е съдействала на главата на диска технически да достигне положение, при което се задейства блокиращо приспособление на циркуляра, за да не се връща дискът обратно и надолу под собствената си тежест. Възможността за причиняване на конкретните последици и при държан от работника лост е разгледана от експертите – при счупване на пружината и оказване на необичаен натиск надолу работникът може да изпусне лоста и да настъпят същите вредоносни последици. Но в такава хипотеза въпросите за вината на управителя не стоят и телесното увреждане на работника ще представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В настоящия казус подсъдимият П. е знаел за дефектиралата вече машина, за непрофесионалното отстраняване на повредата, като не се е противопоставил изрично на продължаването на производствения процес. Задължението му действие по чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ е част от неговите правомощия като управител на производственото предприятие. Деянието е престъпно, защото е извършено виновно – по непредпазливост (небрежност), макар деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди повторното счупване на пружината и възможното настъпване на вредоносни последици за работещите с неизправната машина. Воден от изложените съображения касационният съдебен състав намери жалбата на подсъдимия В. П. за неоснователна. За неправилно инкриминираните разпоредби подсъдимият следва да бъде оправдан, докато в останалата част въззивният съдебен е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда от 10.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5307/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, VІІІ въззивен състав, като оправдава подсъдимия В. Н. П. да е нарушил чл. 164, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр.88 от 08.10.1999 г.). ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.