Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 383                                      София, 20 октомври  2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                                                  ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                   Цветинка Пашкунова                                                                                     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 330 /2009 г.   Производството е по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. М. В., чрез неговия з. - адвокат И от АК-Пловдив, за възобновяване на производството по в н о х д № 833/2008 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В искането се твърди, че са налице всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, като предпоставка за процесуална допустимост на възобновяването, като е визиран чл. 420 ал. 2 НПК, относно лицата който могат да правят искане за възобновяване, вместо чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, като основание за възобновяване. По основанието за допуснати нарушения на материалния закон, твърденията са за неправилно приложение на чл. 26 ал. 1 НК, тъй като периодите между отделните деяния не е „непродължителен”, а освен това е приложен неправилно, тъй като обвинението е за престъпления насочени срещу различни лица. Оспорва се съставомерността на престъплението по чл. 159б ал. 1, вр. чл. 159а ал. 1 НК, тъй като превозните средства, с които са транспортирани пострадалите, от една с. не са собственост на осъдения, а от друга, той не е пътувал с тях при преминаването на границата. Защитата пледира за несъставомерност на престъплението по чл. 155 ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като пострадалите са се занимавали с проституиране и преди да бъдат обект на склоняване от осъдения В. към такава дейност. Основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, не е изрично формулирано, но може да изведе от съдържанието на искането, в което се съдържат доводи за нарушения на принципа за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд, въведени с разпоредбата на чл. 14 ал. 1 НПК. Твърди се необоктивност при оценката на показанията на пострадалите А. и Х. , както и превратна преценка на доказателствата от двете предходни инстанции. Посочено е в искането, че с посочените процесуални нарушения са ограничени правата на осъдения, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, което налага отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По третото основание – явна несправедливост на наказанието, доводи не са изложени. Пред касационният съд, осъденият, редовно призован, чрез неговия изрично упълномощен з. И. Б. , не се явява. Защитникът му се явява и поддържа искането по всички основания и доводи изложени в него, като освен искане за отмяна на въззивното решение прави и алтернативно такова, за изменението му, чрез намаляване размера на наказанието и приложение на чл. 66 НК. Гражданските ищци и техните повереници, не се явяват, редовно призовани. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради липса на данни по делото за касационните основания посочени в него. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е процесуално недопустимо.   С присъда № 485/2008 година, състав на Пазарджишкия районен съд по н о х д № 1878/2007 година, е признал осъдения В. за виновен в това, че през м. март 2002 година, в гр. Б., Кралство Белгия е склонил към проституция Г. Т. А. и за престъпление по чл. 155 ал. 1 НК, на основание чл. 78а ал. 1, вр. чл. 2 ал. 2 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание – глоба, в размер на 700 лева. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 155 ал. 3 НК. Признал го за виновен в това, че за времето от 15.01.2003 до 16.06.2004 година, при условията на продължавано престъпление, в с. И., обл. Пазарджик , набрал и транспортирал отделно лице през ГКПП Калотина с различни превозни средства – автобус и леки автомобили, превеждайки през границите на страната Г, с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез обещаване на облага, поради което и на основание чл. 159б ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 159а ал. 2, т. 6 , вр. ал. 1 НК и чл. 26 ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на пет години и глоба в размер на 5 000 лева. Оправдал го по същото обвинение за периода от 2.02.2002 година. Признал го за виновен и в това, че за периода 24.02.2003 година – 16.06.2004 година в с. И., обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е набрал и транспортирал отделно лице през ГКПП Калотина с различни леки автомобили, като превел през границата на страната З, с цел да бъде използвана за развратни действия, чрез обещаване на облага, поради което и на основание чл. 159б ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 159а ал. 2, т. 6, вр. чл. 26 ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на пет години и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23 ал. 1 НК му определил общо наказание – пет години лишаване от свобода, при общ първоначален режим за изтърпяване и 5 000 лева глоба. Признал го за невиновен в това, че през м. февруари 2003 година, чрез обещаване на материална облага е склонил към проституция З. Х. , като деянието е извършено с користна цел и то оправдал по обвинението за престъпление по чл. 155 ал. 3, вр. ал. 1 НК. С тази присъда осъдил В. да заплати на пострадалата Г. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, искът на пострадалата З. Х. , за обезщетение в размер на 10 000 лева отхвърлил, като неоснователен. Осъдил В. да заплати разноските по делото и съответните държавни такси за уважената част от предявените граждански искове. По жалба на повереника на двете пострадали от престъплението – Г. А. и З. Х. , насочена както срещу наказателната, така и срещу гражданската част на описаната присъда, въззивният съд постановил нова присъда, с която: - присъдата на първата инстанция е отменена, в частта, с която осъденият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 155 ал. 3, вр. ал. 1 НК, само по отношение на пострадалата З. Х. - признат е за виновен в това, че през м. февруари 2003 година, чрез обещаване на материална облага е склонил към проституция З. Х. , като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 2 ал. 2 НК е осъден на две години лишаване от свобода и 1 000 лева глоба. - осъден е да заплати на Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди от това престъпление, в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и съответната държавна такса – 400 лева. Изменена е първоинстанционната присъда само в гражданско-осъдителната част, по отношение на пострадалата и гражданска ищца Гр. А. , като е увеличено присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от 1 000 на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и съответно увеличаване на държавната такса с 360 лева. В останалата част, включително и по отношение оправдателния за прест. по чл. 155 ал. 3, вр. ал. 1 НК и осъдителен диспозитив за престъплението по чл. 155 ал. 1 НК, с пострадало лице – Гр. А. , присъдата на районния съд е потвърдена. По касационна жалба на защитника на В. , се е произнесъл състав на ВКС, І н. о., с решение № 91/24.03.2009 година по н. д . № 64/2009 година, с което жалбата частично е уважена, като на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК въззивната присъда е изменена, в частта, с която В. М. В. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 155 ал. 3, вр. ал. 1 НК спрямо З. М. Х. от с. И., обл. Пазарджик, като е признат за невиновен от касационната инстанция и оправдан по това обвинение. В останалата част присъдата на въззивната инстанция е оставена в сила. Видно от съдържанието на касационната жалба, по което е образувано предходното касационно производство, цитираната нова присъда на Пазарджишкия окръжен съд е била обжалвана изцяло, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната част. Отразеното в искането за възобновяване на стр. 2, че новата присъда е атакувана пред ВКС само в частта, с която е изменена не кореспондира с посоченото и със съдържанието на искането, тъй като в него отново се повдигат въпросите по приложението на закона, решени вече с влязлото в сила решение на ВКС. Въпреки, че искането е основано на разпоредбата на чл. 420 ал. 2 НПК, видно от съдържанието му, основанието следва да се квалифицира по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В искането не се съдържат аргументи в подкрепа на някои от останалите пет основания, визирани в същата алинея на чл. 422 НПК. Съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, наказателното дело подлежи на възобновяване, когато присъдата не е проверена по касационен ред по жалба или протест на страната , в чийто интерес се предлага отмяната. Както вече се посочи, новата присъда на Пазарджишкия окръжен съд, предмет на настоящето касационно производство е проверена и изменена от друг състав на ВКС, І наказателно отделение. Поради това искането е процесуално недопустимо, същото следва са се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Водим от горното и поради липса на процесуални предпоставки за разглеждане на искането на защитата на осъдения В. по неговата основателност, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат И от Пловдивския АК, в качеството му на упълномощен представител на осъдения В. М. В., за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 833/2008 година, по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА касационното производство образувано по това искане.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.                     По основанието за допуснати нарушения на материалния закон: Неоснователно е възражението на упълномощения з. на осъдения, че неправилно съдилищата за приложили разпоредбата на чл. 26 ал. 1 НК. Първо, защото е невярно твърдението в искането, че института на продължаваното престъпление е приложен за едно престъпление, по отношение на различни пострадали лица. Видно от изложеното по - горе при описването на диспозитивната част на съдебните актове, чл. 26 ал. 1 НК е приложен два пъти, по отношение двата идентични диспозитива за престъплението по чл. 159б ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 159а ал. 2, т. 6 НК, по отношение на двете пострадали лица – А. и Х. Неоснователни са възраженията на защитата на осъдения, с които се оспорва съставомерността на престъплението по чл. 159б ал. 2, вр. ал. 1 НК.