Ключови фрази
Обезщетения при гестия * доказателствена тежест * доказателства * водене на чужда работа без пълномощие


6


Р Е Ш Е Н И Е


№ 47

София, 21.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 828/2015 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 271 от 17.10.2014 г. по в.т.д. № 436/2014 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 66 от 15.05.2014 г. по т.д. № 711/2013 г. на Окръжен съд – Шумен в осъдителната част, е отхвърлен искът на дружеството срещу [община] за сумата 113 173 лв., от които 107 141.60 лв. – обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и 6 031.80 лв. мораторна лихва.
С определение № 705 от 08.12.2015 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението по процесуалноправен въпрос – за доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по нередовна искова молба, както и за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение на чл.154, чл.269 и чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД. По съображения в жалбата, поддържани в публичното съдебно заседание, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация – [община], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Варненски апелативен съд е приел за доказано наличието на устни договорки между страните, по силата на които ищцовото дружество е поело задължение към общината за осигуряване изработване на проекти за канализация и водопровод на [населено място].Това задължение е било изпълнено, проектите са били предадени с приемо-предавателни протоколи на ответната община, но не са реализирани. Въззивният съд е счел за недоказано, от страна на ищеца, твърдението, че проектите са били необходими за обосновка при кандидатстване от [община] за европейско финансиране по Програма „Околна среда”, като изрично е отразено, че в тежест на ищеца е да докаже този факт. Решаващият съд е извел извод за недоказаност на факта за предприета работа в чужд интерес без натоварване, което е довело до отхвърляне на иска с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД като недоказан.
Решението е валидно и процесуално допустимо.
По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на различни съдебни състави на ВКС, цитирани в определението за допускане на касационно обжалване, както и в други, надлежно публикувани в правно-информационните системи задължителни за съдилищата решения на ВКС – така например, решение по гр.д. № 5569/2013 г., І г.о., решение по т.д. № 3228/2013 г., І т.о. и др., е даден принципен отговор на релевантния правен въпрос. Прието е, че съобразно общото правило на чл.154 ГПК всяка от страните трябва да докаже твърдяни факти, от които извлича благоприятни правни последици, както и, че доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Възприемайки изцяло дадените принципни разрешения, на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Съгласно нормата, съдържаща се в чл.154 ГПК всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти, релевантни за спорното право. За да настъпят неблагоприятни последици от недоказването на правнорелевантен факт, в изпълнение на задълженията си по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК, първоинстанционният съд следва да е очертал не само предмета и обсега на доказване и разпределението на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, но и да е дал указания за страните за кои от твърдяните от тях факти не са посочили доказателствени средства. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото въззивният съд не следи служебно.
Предвид отговора на въпроса относно приложението на чл.154 ГПК, в случая следва да се счете за неправилен направеният от въззивния съд извод за недоказаност на твърдение, че изготвените проекти за водопровод и канализация на [населено място] са били необходими за обосновка при кандидатстване от [община] за европейско финансиране по програма „Околна среда”. Преди всичко, в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържа твърдение за такъв факт, поради което за ищцовото дружество не е съществувало задължение за доказването му. От друга страна, предметът на доказване се предопределя от правната квалификация на предявения главен иск, която правилно е определена още с доклада по чл.146 ГПК, а именно - за заплащане на обезщетение при гестия в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД. Предвид елементите от фактическия състав на гестията: доброволно извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса, последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и регламентираните в чл.61, ал.1 ЗЗД задължения на заинтересования при предприети действия от гестора само в чужд интерес, не би могло да се възприеме, че ищецът следва да докаже фактите, обуславящи конкретен чужд интерес. Наличието на интерес за заинтересования от предприетата от гестора чужда работа, е възможно да произтича и от закона – например, от вменени на общината задължения за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, когато се намират в общинска собственост/ Глава четвърта, раздел І от ЗУТ/. Не могат да се счетат за релевантни към претендираното от дружеството обезщетение обстоятелства, свързани с инвестиционни намерения на общината и дали тя е реализирала установеното от разпитаните свидетели намерение да кандидатства по проекти, свързани с получаване на безвъзмездна финансова помощ от Европейски структурни и инвестиционни фондове.
Установените обстоятелства от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, свързани с: ненадлежно възлагане на ищеца, от страна на [община], изработването на проекти за водопровод и канализация на [населено място], липсата на противопоставяне от страна на общината на сключените от ищеца договори с трети лица – Д. „Б. проект” и [фирма], както и приемането на проектите от представител на общината, без да е заявено възражение за неточно изпълнение /по протоколи от 19.11. и 21.11.2008 г./, и проведеното, с помощта на техническа експертиза, доказване, че приетите проекти са съобразени с всички нормативни изисквания и са напълно годни по предназначение, установяват предпоставките по чл.61, ал.1 ЗЗД. [община], в чийто интерес е извършена работата без надлежно възлагане - чрез сключване на договор по реда на ЗОП, е длъжна да заплати направените от касатора разноски, които в случая се изразяват в погасени задължения по сключени договори между гестора и трети лица, във връзка с изпълнението на работата, изразяваща се в изготвяне на процесните инвестиционни проекти. Размерът на действителните разходи, направени от дружеството – касатор за поетата чужда работа е общо 101 733 лв. В този размер следва да се уважи основаната на чл.61, ал.1 ЗЗД искова претенция за заплащане на обезщетение на гестора. Върху сумата не се дължи ДДС, тъй като воденето на чужда работа без натоварване е извъндоговорен източник на облигационни отношения. Върху главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
Акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от поканата – 07.04.2011 г. до завеждане на исковата молба, е основателна за сумата от 6 031.80 лв., /изчислена по правно- информационна система „А. Финанси”/ само върху платената към момента на поканата сума в размер на 22 407 лв., съставляваща аванс по сключения с Д. „Б. проект” договор. В останалата част – за разликата до 32 863.01 лв. мораторно обезщетение не се дължи за посочения период.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е частично неправилно, на основанията по чл.281 т.3 ГПК и следва да се отмени : в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД – за сумата 101 733 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба ; в частта, с която е отхвърлена акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 031.80 лв., както и в частта за присъдените в полза на [община] разноски в размер на 4 815.17 лв. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение следва да се постанови решение по същество на спора, с което да се уважат исковите претенции в посочените размери. С оглед частичната основателност на касационната жалба, на касатора се дължат разноски за касационното производство 4503.48 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат и държавна такса, а за предходните съдебни инстанции се дължат разноски в общ размер на 12 375.32 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 271 от 17.10.2014 г. по в.т.д. № 436/2014 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която след частична отмяна на решение № 66 от 15.05.2014 г. по т.д. № 711/2013 г. на Окръжен съд – Шумен, е отхвърлен искът на [фирма] срещу [община] за заплащане на сумата 101 733 лв. – обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и 6 031.80 лв. мораторна лихва, както и в частта, с която в полза на [община] са присъдени разноски в размер на 4 815.17 лв. , вместо което постановява:
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 101 733/ сто и една хиляди седемстотин тридесет и три/ лева, на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.11.2013 г. до окончателното плащане на главницата и мораторно обезщетение в размер на 6 031.80 /шест хиляди тридесет и един лева и осемдесет стотинки/ лв. за периода от 07.04.2011 г. до 18.11.2013 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] разноски по делото в общ размер 16 878.80 /шестнадесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: