Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320

[населено място], 19.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1107 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.
А. А. А. обжалва решение № 10205 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. 857/20 г., по описа на Апелативен съд – София, ГК, 8 състав, с което е отменено решение от 09.12.2019 г. по гр.д. 10402/18 г. на Софийски градски съд в частта, в която е осъден ЗД „Булинс“ АД да заплати на А. А. А., на основание чл. 432, ал.1 от ГПК разликата над 12 000 лв до 30 000 лв. и вместо това за тази част е отхвърлен искът.
Излага съображения за необоснованост на въззивното решение, като мотивира същото с неправилно възприятие на заключението на вещото лице М.. Вещото лице било посочило, че пострадалата не била възстановена напълно от получените в резултат на инцидента травми, като и към настоящия момент изпитвала болки, особено ходейки през по-стръмни участъци. По този начин мотивира основание за отмяна на решението съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК.
Освен това неправилно бил приложил материалния закон, нормата на чл. 52 от ЗЗД – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че не е приложен правилно принципът за справедливо обезщетение на понесените от нея неимуществени вреди.
Моли да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска й за разликата над 12 000 лв до 30 000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът и да бъде уважен до размер от 30 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
1. Какви обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъл на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2. При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 от ЗЗД , а именно становището на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание при изслушване и приемане на експертното заключение?
3. Следва ли при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, съдът да посочи, анализира и съобрази годината на настъпване на пътно-транспортното произшествие и нивата на застрахователно покритие към датата на настъпване на произшествието, като въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост или е достатъчно само да маркира, че взима предвид същите при постановяване на съдебния акт, без подробно да ги обсъди в решението си?
4. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение, съдът подробно да обсъди в постановения акт всички претърпени увреждания при пострадалия, както и настъпилите физически и психологически усложнения във връзка с пътния инцидент?
5. Следва ли съдът при определяне на справедливо застрахователно обезщетение, да прецени съобразно задължителните указания в ППВС 4/68 г., а именно всички остатъчни болки и страдания, в резултат на телесните увреди при ПТП, които да са с периодичен характер?
Излага обстоятелства, че посочените правни въпроси са значими, тъй като от правилното им решение зависел изхода на делото, съответно правилното определяне на справедлив по размер обезщетение. По отношение на тези правни въпроси, разрешението било в противоречие на задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г. и трайната практика на ВКС.
Сочи практика на апелативни съдилища, съгласно която, според жалбоподателката, за вида увреждане, подобен на нейния, определените от съдилищата размери на обезщетенията са по-големи, от определения в настоящия случай. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска й до сумата от 30 000 лв.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като всички поставени правни въпроси били свързани с правилността на съдебното решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва въззивното решение лице.
За да отмени частично решението на въззивния съд и да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв е влязло в законна сила. Поради това съдът приема установените между страните факти, че на 05.01.2018 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като е извършено противоправно деяние и виновна за настъпване на това произшествие е В. Д. Т., управлявала лек автомобил марка „Фиат“, застрахован при ответника ЗД „Бул инс“ АД. При това пътно-транспортно произшествие са причинени телесни увреждания на А. А.. Прието е за установено, че за претърпените от увредената телесни увреждания, й се дължи обезщетение за неимуществени вреди, като е посочено, че същото следва да се определи на основание чл. 52 от ЗЗД.
Обсъдено е заключението на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза, като е прието, че А. А. е получила счупване на лява срамна кост на таза, контузия на тялото във връзка с оплакванията от болки в раменете, шията и двете тазобедрени стави. Прието е, че счупването на лявата срамна кост е довело до затруднения в движенията на долния крайник (ляв крак) за срок, не по-малък от 2-3 месеца, при обичаен ход на възстановителния процес. На ищцата била приложена мануална репозиця по данни от медицинската документация, като била поставена имобилизация с ортеза, като е следвало да бъде в покой от 30 дни, след травмата и до втория месец да се придвижва с помощни средства. Нямало разместване на костта. През периода на лечение, пострадалата изпитвала затруднения в ежедневието си , като това счупване при млад човек като пострадалата, се очаква напълно функционално да се възстанови. Прието е, че при пълно възстановяване няма да има проблем да роди по естествен път.
С оглед приетите свидетелски показания, въззивният съд е направил извод за преживените страдания при лечението и възстановяването на ищцата, ограниченията в социалния й живот и проблемите при обучението, тъй като била ученичка.
При така възприетите факти, въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението се определя като се отчита тежестта на травмата, която е квалифицирана като не много тежка, възрастта на пострадалата, пълното й възстановяване, дискомфорта, който е преживяла. Отчетена е социалната изолация по време на лечението, болките във възстановителния процес, откъсването от социалната среда, липсата на посещение в училище, самоподготовката, които обстоятелства са й създали притеснения. Времето, през което е била в покой 30 дни и 20 дни интензивни болки, затруднено движението 2-3 месеца и чужда помощ, която й е била необходима, придвижването с патерици. Отчетено е наличието на възстановяване, младата възраст на пострадалата, която дава възможност напълно да оздравее и липсата на очаквани последици от увреждането. Негативното емоционално състояние. Отчетено е, че степента на увреда не е голяма, тъй като не е имало разместване на тазовите кости, липсата на операция. Прието е, че няма медицински данни за спорадични болки. Така съдът е определил размер на обезщетението от 12 000 лв и е отхвърлил иска до 30 000 лв.
Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания за служебно допускане на касационно обжалване, съгласно нормите на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.
Извън посочените основания, касаторът следва да мотивира основания за допускане касационно обжалване.
По отношение на поставените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Зададените правни въпроси, са включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора, като на основание чл. 280, ал.1 от ГПК, съставляват общо основание за допускане касационно обжалване. Но въззивният съд не е разрешил така посочените правни въпроси в противоречие със задължителната практика, изразена в ППВС 4/68 г., както и в трайната практика на ВКС, по приложение на чл. 52 от ЗЗД, която е служебно известна на съда и израз на която са решение № 251 от 20.01.2017 г. по т.д. 72/2016 г., I ТО на ВКС, решение № 88 от 09.07.2012 г. по т.д. 1015/11 г. по описа на I ТО на ВКС, както и много други. Въззивният съд е взел предвид всички онези обективни факти, които в конкретния случай, са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост, така както е разяснено в посочения тълкувателен акт на ВС. Съдът е съобразил: начина на настъпване на увреждането, причинените конкретни телесни увреждания и тяхната тежест; взета е предвид младата възраст на пострадалата и възможността да се възстанови напълно, болките, които е изпитала, времето на лечение, през което е търпяла силни болки, впоследствие периодът на възстановяване, трудното придвижване с помощта на патерици в определен период, зависимостта от чужда грижа, отчуждението от социалната среда, затрудненията в обучението, поради обездвижването и невъзможността да ходи на училище. По този начин въззивният съд е изследвал обективните критерии, които са от значение за определяне на обезщетението по справедливост, така както е разяснено в ППВС 4/68 г. Също така, с оглед трайната практика на ВКС, е посочил и обществено-икономическите условия в страната, израз, на която са нивата на застрахователно покритие, които непрекъснато се променят и е отчел същите към момента на извършване на увреждането. По този начин е съобразил трайната практика на ВКС, примерен израз на която са постановени решения: решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО.
Разрешението, дадено от въззивния съд, чрез определяне на конкретен размер на обезщетение, не е в отклонение от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС. Поради това по отношение на поставените правни въпроси, не може да се приеме, че е налице допълнително основание за допускане касационно обжалване.
По отношение на въпрос 2, следва да се посочи, че част от въпроса е свързан с твърдението за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост, във връзка с възприемане на заключението на вещото лице от въззивния съд в обжалвания акт. Но преценката за правилността на съдебното решение, не може да се извърши в производството по чл. 288 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая въззивният съд, възприемайки заключението на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза, както и данните от писмените доказателства, свързани с извършени прегледи на пострадалата е заключил, че пострадалата е изпитвала силни болки и страдания, затруднения в обслужването. Но се очаква пълното й възстановяване. Отчетени са показанията на вещото лице в открито съдебно заседание, че при такова счупване без разместване, каквото е при ищцата, се очаква да може да роди в бъдеще по естествен път. В случая, въззивният съд е посочил в решението релевантните за случая обстоятелства относно вида и тежестта на увреждането, остатъчните прояви и прогнозите за здравето на ищцата, именно в съответствие с тълкуването на чл. 52 то ЗЗД, направено в посоченото вече ППВС 4/68 г. Липсва отклонение от трайната и задължителната практика на ВС и ВКС.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 280 от ГПК след изменението и със ЗИДГПК ДВ бр. 86 от 2017 г., не съдържа като допълнително основание за допускане касационно обжалване противоречива практика на съдилищата. Поради това посочените решения на апелативни съдилища не са релевантни за настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10205 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. 857/20 г., по описа на Апелативен съд – София, ГК, 8 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: