Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 15.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1740/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. срещу решение № 1339/21.07.2011 год. , постановено по гр.д. №1384/2011 год. на Софийския апелативен съд , ГО, 7-ми състав , с което след като е отменено решението от 10.01.2011 по гр.д. № 1892/2009 год. на Софийски градски съд , ГО, І-15 състав в частта, в която предявените от касатора срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД са уважени в общ размер от 70 000 лв. , претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от различни публикации във в-к „Експрес” , е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касация [фирма] , [населено място] оспорва основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. С определение № 651/ 09.05.2012 год. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос : При обективно съединени искове , когато се претендира поотделно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отделни поредни публикации, през незначителни интервали от време , следва ли и как следва да се определи размера на обезщетението ако се установи, че такива вреди са настъпили . Производството по делото е образувано по искова молба, с която ищецът С. Г. Д. претендира ответникът [фирма], представляван от И. К. и Е. М., да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в общ размер на 195 000 лв. , в резултат на 12 публикации в пет издания на вестник „Експрес”. Ишецът твърди, че посочените публикации съдържат, обиди, позорни и клеветнически твърдения като в исковата молба е разграничил претендираното от него обезщетение по размер във връзка с публикациите във всяко едно от петте издания на вестника както следва : 1. в размер на 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на публикациите и ползван колаж в бр. 568 от 24.12.2008 год. под заглавия „С. Д. трупа печалби с тайни хватки”, „Тихомълком увеличава цената на горивото за Т.-овете” , „Скандалният бизнесмен се е приготвил да прибере 160 млн. лв. от народа”, Я. играч стана милионер”, „Антимафиоти го проверяваха за афера в У.”,2. в размер на 5 000 лв. в резултат на публикацията в бр. 575/07.01.2009 год. със заглавие „С. Д. смъква две кожи от общините” и подзаглавие „Монополистът продава с 60% по- скъпо като опасва градовете с излишни тръби”3. в размер на 30 000 лв. в резултат на публикацията в бр. 576/08.01.2009 год. под заглавие „С. Д. на съд за кризата” ,4. в размер на 40 000 лв. за публикацията в бр. 579/12.01.2009 год. със заглавие „С. Д. замита следи”. Оказва се , че бизнесменът има само 0.375% от „О. Х.”, не е ли време компетентните органи да се самосезират по случая „5. в размер на 30 000 лв. за публикацията в бр. 580/13.01.2009 год. със заглавие „С. Д. внася газ чрез фирма фантом” и подзаглавие „О. в Л. е пощенска кутия, за да не плаща данъци у нас и „Играчът взе газификация на В. без търг”, като сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на съответната публикация до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли така предявените искове въззивният съд е приел, че при въведените фактически твърдения за неимуществени вреди от различни броеве на печатното издание и претендиране на отделно обезщетение за всеки един брой, вреда за ищеца от тези издания, не може да се установи. Приел е, че вредата, така както е заявена, за всеки брой поотделно не е установена, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Това разбиране на въззивният съд не може да бъде споделено.Обстоятелството, че процесните публикации са излезли през незначителни интервали от време и последното затруднява или прави невъзможно установяването на произтеклите от всеки брой на вестника конкретни вреди, не е основание за отхвърляне на исковете за тяхното обезщетяване ,ако такива вреди като цяло са произтекли и са установени в процеса. Последното произтича от принципното правило,залегнало в разпоредбата на чл. 162 ГПК / чл. 130 ГПК /отм./ че когато искът е установен по своето основание , съдът следва да го уважи като размерът определя по своя преценка или взема заключението на вещо лице.В случая при невъзможност да се разграничи кои и какви вреди са произтекли от отделните публикации, предмет на исковата молба преценката на съда се изразява във възможността да ги присъди в общ размер. По делото не се спори, че вестник „Експрес” се издава от ответното дружество като автори на публикациите са физически лица, които са изготвяли материалите по силата на трудовата си функция или като свободно практикуващи журналисти и изготвянето на статиите е в резултат на възлагане от издателя. Последното обуславя неговата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. С предявените от ищеца искове се цели ангажиране на тази отговорност за претърпени от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания в резултат на накърнена чест и достойнство, засегнат обществен авторитет и пр. от съдържащите се в публикациите обиди и клеветнически твърдения. С оглед на това фактическия състав на чл. 49 ЗЗД в случая обхваща доказване на деянието, което се изразява в обида и клевета, настъпили вреди от неимуществен характер и причинно следствена връзка между изпълнителното деяние и установените вреди. Легална дефиниция на понятията „обида” и „клевета” се съдържа съответно в чл. 146 НК,чл. 148 НК и чл. 147 НК. Съгласно текста на чл. 146 НК обида е налице ,когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Според разпоредбата на чл. 148 НК обидата може да бъде нанесена чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин. Съгласно чл. 147НК клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгл. чл. 148,ал.1т.2 също може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Безспорно публикациите, на които ищецът се позовава съдържат обидни изрази . Такъв характер има заглавието на публикацията в брой 568/24.012.2008 год. „С. Д. трупа печалби с тайни хватки”, публикацията в бр. 579/12.01.2009 год. „С. Д. замита следи”, публикацията в бр. 575 „С. Д. смъква две кожи от общините” които същевременно имат и клеветнически аспект, доколкото внушават и съдържат твърдение за действия с незаконен характер . Обиден е и израза „ямболският играч” , включен в едно от заглавията в брой 568/24.012.2008 год. В публикациите, предмет на исковата молба, се съдържат фактически твърдения, свързани с упражнявания от ищеца бизнес , за които същият твърди, че са неверни и следователно имат клеветнически характер.В хипотезата на твърдяна клевета, в тежест на ответника е да установи, че изнесените от него факти отговарят на действителното положение, което в случая не е сторено. Такъв характер имат твърденията относно едностранното увеличаване цената на газа от дружества „О.” и „Д. газ” / публикацията „С. Д. трупа печалби с тайни хватки”/, което се опровергава от обстоятелството, че цените на газа се определят от енергийния регулатор ДКЕВР. Недоказани са съдържащите се в публикацията „Скандалният бизнесмен се е приготвил да прибере 160 млн. лв. от народа” твърдения, с която се създава внушение, че Д. се стреми да получи по неправомерен начин сумата от 160 милиона лева, която,както се разбира от съдържанието на статията, държавата е отпуснала на „Б.” като кредит с цел разплащане с „Г.”. Статията със заглавие „С. Д. на съд за кризата” осъществява фактическия състав на клеветата, доколкото съдържащото се в заглавието твърдение също не е доказано. Отделен е въпросът, че съдържанието на статията не кореспондира по никакъв начин с нейното заглавие, което само по себе си сочи на стремеж към злепоставяне на ищеца. Не са представени доказателства, които да установяват по категоричен начин и съдържащите се публикацията „С. Д. смъква две кожи от общините с подзаглавие „Монополистът продава с 60% по- скъпо като опасва градовете с излишни тръби” фактически твърдения и като цяло съдържащите се във публикациите твърдения с негативно за ищеца съдържание. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че чрез публикуване на процесните статии ответникът е осъществил фактическия състав на деянията „обида” и „клевета” като това е извършено чрез печатно произведение. Сами по себе си обидата и клеветата са свързани с изживяването на негативни емоции, нерядко влошаване на здравословното състояние и пр. Независимо от това в тежест на ищеца е да установи вида, характера, и интензитета на тези негативни последици, както и това, че същите са настъпили именно в резултат на установената обида и клевета. От събраните по делото доказателства може да се направи извод , че във времето на процесните публикации ищецът бил негативно емоциран - нервен и избухлив като това се отразило на работата му .Изпитвал притеснения как изнесената във вестниците невярна информация ще се отрази на отношението на неговите служители и клиенти. Приетата по делото съдебно – медицинска експертиза е дала заключение , че след първата публикация Д. получил хипертонична криза като най- вероятната причина за това е психоемоционален стрес.Приетата съдебно - психиатрична експертиза дава заключение за провокирана адаптационна реакция, изразяваща се в чувство на тревожност, безсъние, потиснатост, обида, гняв и разтреперване. При тези данни съдът счита, че настъпването на неимуществени вреди за ищеца в резултат на процесните публикации е установено. При определяне размера на дължимото обезщетение, което съгл. чл. 52 ЗЗД, следва да се определи по справедливост, съдът взема предвид данните за вида , характера, дълбочината и интензитета на претърпените душевни болки и влошено здравословно състояние на ищеца.Съобразява и обстоятелството, че процесния период съвпада с времето на т. нар. „газова криза”, която засяга основния бизнес на ищеца и свързаните с него дружества, което също е оказало въздействие върху неговото емоционално и психофизическото състояние. Не на последно място следва да бъдат съобразени обществено - икономическите условия в това число стандарта на живот в страната. С оглед на това ВКС, състав на 3-то г.о. счита, че справедливото обезщетение, което съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди, възлиза на сумата 10 000 лв. Последната следва да се присъди ведно със законната лихва ,считано от 13.01.2009 год., датата на последната публикация , до окончателно изплащане на сумата. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Същото следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до сумата от 10 000 лв. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което тази сума да бъде присъдена , ведно със законната лихва от 13.01.2009 год.В частта, в която искът е отхвърлен за разликата до 70 000 лв. решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, по компенсация касаторът С. Г. Д. следва да заплати на [фирма] разноски за трите инстанции в размер на 910 лв. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1339/21.07.2011 год. , постановено по гр.д. № 1384/2011 год. на САС, , ГО, 7-ми състав в частта, в която предявените от С. Г. Д. срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД са отхвърлени до размер на 10 000 лв. , както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на С. Г. Д. сума в размер на 10 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на публикации във в-к „Експрес” за периода от 24.12.2008 до 13.01.2009 год. , ведно със законната лихва от 13.01.2009 год. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1339/21.07.2011 год. , постановено по гр.д. №1384/2011 год. на Софийския апелативен съд , ГО, 7-ми състав , в частта, в която предявените от С. Г. Д. от [населено място] срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД са отхвърлени за размера над 10 000 лв. до 70 000 лв. ОСЪЖДА С. Г. Д. да заплати на [фирма], [населено място] по компенсация в разноски размер на 910 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: