Р Е Ш Е Н И Е № 391 гр. София, 10 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1165 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. Г. В., депозирано на 22.05.2013 г, за възобновяване на ВНОХД № 3324/11 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение № 581 от 22.04.13 г, с което е потвърдена присъда на Софийски районен съд от 6.06.2011 г, по НОХД № 11197/09. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. Г. В. е признат за виновен в това, че на 19.10.2002 г в [населено място] / [населено място], обл. София /, чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ / тръбно скеле /, на стойност 311, 60 лв, от владението на Г. С. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и три месеца „лишаване от свобода”, при строг режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието две години „лишаване от свобода”, наложено с присъда / споразумение / по НОХД № 10392/02 по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 16.10.2002 г, за изтърпяването на което е определен „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства не подкрепят обвинителната теза и в частност, авторството на деянието, че неправилно са интерпретирани показанията на св. К., св. К., св. П., св. П., св. Й., че доказателствената съвкупност не очертава съставомерно деяние, че неправилно е оценена субективната страна на деянието / липсва умисъл за своене на инкриминираната вещ /, че не е отчетено наличието на сключен гражданскоправен договор между дееца и пострадалия, че материалният закон е приложен неправилно / не е налице съставомерно деяние /, че наложеното наказание е явно несправедливо / не са оценени установените смекчаващи обстоятелства, сред които продължителният срок на наказателното производство /. Иска се да бъдат отменени постановените осъдителни съдебни актове и молителят да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от легитимна страна, при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК. Събраните гласни доказателства, изводими от показанията на св. К., св. Н., св. А., св. К., св. П., св. С., св. Й., са оценени съобразно действителното им съдържание, а същите представляват годна доказателствена основа за осъждане на молителя. Установено е, че осъденият е разговарял с пострадалия по повод заемане на инкриминираната вещ, но до сключване на договор не се е стигнало. След това, без знанието и съгласието на св. К., молителят посетил дома му и с помощта на лек автомобил извозил вещта и макар да получил надлежна покана от собственика да му я върне, отказал да го стори. С оглед на така приетите фактически положения, не може да бъде споделена тезата на защитата, че е налице гражданско-правен договор, който изключва наказателната отговорност. Изяснено е, че деецът е прекъснал владението върху вещта, упражнявано от св. К., и е установил свое владение, без знанието и съгласието на собственика, като субективно е съзнавал това. Съществено за изхода на делото е обстоятелството, че до сключване на договор със св. К. не се е стигнало поради поведението на осъдения, който само е декларирал, че възнамерява да вземе вещта за послужване, докато в действителност е действал с намерение да третира вещта като своя. Касае се за съставомерно деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК, каквато е и възприетата по делото правна квалификация, тоест, липсва нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде удовлетворено искането на осъдения за приложение на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза не е налице / лицето не е осъдено за несъставомерно деяние /. ВКС намери, че е основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при хипотезата на чл. 54 НК, без да вземе предвид, че е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК, а именно: прекомерната продължителност на наказателното производство / период от повече от десет години /. При това положение, с оглед наличието на хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, настоящата инстанция намери, че са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения. При съвкупната преценка на релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства и при съобразяване на целите по чл. 36 НК, ВКС счете, че наложеното на осъдения наказание за престъплението по чл. 195 НК следва да бъде намалено на десет месеца „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е частично основателно и следва да бъде частично уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, въззивно решение на Софийски градски съд № 581 от 22.04.13 г, постановено по ВНОХД № 3324/11, като, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, НАМАЛЯВА наказанието, наложено за престъплението по чл. 195 НК, на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 'ЧЛЕНОВЕ: