Р Е Ш Е Н И Е № 3 София , 3 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора П.Маринова .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1797 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата Н. И. Ф. против присъда № 76 от 07.10.20`14 г. по внохд № 1307/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Оспорва се субективната съставомерност на инкриминираното деяние и квалифицирането му като продължавана престъпна дейност. Изразява се становище ,че съдът е нарушил чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като убеждението му за виновност на подсъдимата не е основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Защитата се позовава и на доказателства, които намира за игнорирани - данни за лични и семейни проблеми на подсъдимата, голям обем издателска дейност и нетипичен срок на договора с частните обвинители. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител Н. И. и нейният повереник оспорват подадената жалба като неоснователна. В писмено възражение и в пледоарии пред касационната инстанция те мотивират наличието на умисъл у подсъдимата, за изключването на който няма фактически и правни основания. В позицията им се съдържа и обосновка на твърдение за законосъобразна квалификация на деянието като продължавано престъпление, както и за спазване на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото от въззивната инстанция. Прокурорът настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Пловдивският районен съд, десети наказателен състав, с присъда № 162 от 25.04.2014 г. по нохд № 2944/2013 г. признал подсъдимата Н. И. Ф. за невинна и я оправдал по повдигнатото ѝ обвинение по чл. 172а, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Пловдивският окръжен съд с присъда № 76 от 07.10.2014 г. по внохд №1307/2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал Н. И. Ф. за виновна в това, че в периода 15.09.2010 г. - 09.11.2011 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление възпроизвела и разпространила чужди обекти на авторското право –печатни издания / сборници по математика за четвърти клас/ със съавторски колектив Н. И. И., Л. Ц. Д. и К. П. Б., както следва · в периода 15.09.2010 г. – 01.10.2010 г. възпроизвела 1000 броя сборници по математика и 1370 броя сборници /отговори, упътвания, решения/ без необходимото по закон съгласие на носителите на авторското право · в периода 01.10.2010 г. – 09.11.2011 г. разпространила 761 броя сборници по математика и 1370 броя сборници /отговори, упътвания, решения/ без необходимото по закон съгласие на носителите на авторското право, поради което и на основание чл. 172а, ал. 1 във връзка с чл.26, ал.1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б”, пр.1 и ал. 3 от НК я осъдил на пробация със мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител със срок от шест месеца . В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: По делото няма спор относно фактическата обстановка. Между издателство [фирма]- [населено място] с едноличен собственик и управител подсъдимата Н. Ф. и частните обвинители – автори на сборник по математика и приложен към него сборник с отговори, упътвания и решения на 25.10.2005 г. бил сключен издателски договор, по силата на който авторите предоставили на съконтрахента си изключителното право да ползва създаденото от тях произведение за срок от три години чрез разпространението му на територията на страната след издаване и преиздаване в общ тираж, не по-голям от 10 000 броя . Въпреки изтичането на срока на договора на 15.09.2010 г. издателството възложило за отпечатване още1000 броя сборници и 800 броя от приложението , както и допълнителни 50 броя за негодна продукция. Целият допълнителен тираж бил предаден от печатницата на издателството. На 11.10.2010 г. авторите сключили нов договор за същите сборници с друго издателство. При разпространение на неговия тираж се установило наличието на сборници , издадени от [фирма] през 2010 г. При претърсване и изземване в сградата на издателството били намерени 664 екземпляра от сборника и 1324 екземпляра от приложението от допълнително отпечатаните. Още 97 сборника и 46 приложения били открити в борсата на издателството. Тези обстоятелства правилно са субсумирани под текста на чл.172а , ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК. Въззивната инстанция законосъобразно се е разграничила от разбирането на първостепенния съд, че престъплението не е осъществено от субективна страна. Жалбоподателят твърди, че в тази своя част мотивите на въззивната присъда са неубедителни, тъй като се опират само на „обективната страна” на деянието . При така поддържаното оплакване следва да се припомни, че вината, като конкретен факт от субективната реалност, принципно е познаваема чрез обективирането ѝ в изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен способ за установяване на нейното съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние. Точно така е подходила втората инстанция. На стр. 10 - стр.11 от мотивите към присъдата са изложени подробни съображения, обосноваващи извода за пряк умисъл. Подсъдимата Н. Ф. е знаела, че не е носител на авторски права върху обсъжданите сборници, съзнавала е , че няма право да ги възпроизвежда и разпространява след изтичане на срока на издателския договор, но е целяла накърняване на защитените обекти на интелектуална собственост. Версията на защитата за „особени обстоятелства при осъществяване на деянието” , изключващи интелектуалния компонент на умисъла, правилно е отхвърлена поради липсата на доказателствена и логична обосновка. Не е вярно твърдението, че съдът е пропуснал да обсъди здравословното състояние на майката на подсъдимата и необходимостта тя да бъде обгрижвана от дъщеря си. Напротив, и двете решаващи инстанции подробно са коментирали синовните задължения на жалбоподателката, при което обосновано и убедително са намерили, че Н. Ф. не е била в невъзможност да ръководи и контролира търговската си дейност . Тук е мястото да се отбележи, че Н. Ф. разполагала с многогодишен опит на книгоиздател и отношенията й с авторите- частни обвинители са били изцяло в сферата на рутинната практика. Разумно е отхвърлен и доводът за заблуждение относно времетраенето на договора, тъй като обичайната продължителност на този род съглашения била пет години. По делото е установено, че авторите на сборниците и подсъдимата поддържали дългогодишни търговски взаимоотношения, но поради възникнало недоверие в коректността на издателя последният договор бил с редуцирана продължителност. Този факт, сочещ на изключение от обичайните контакти , в съчетание с обстоятелството, че допълнителният тираж е поръчан почти две години след прекратяване на взаимоотношенията, при това без уведомяване на авторите, както изисквал чл.2, раздел първи от договора, прави възражението на защитата изцяло несъстоятелно. Аргументът за свръхнатовареност не би могъл да бъде ценен като изключващо вината обстоятелство, тъй като издателската дейност е основен предмет на търговското дружество на подсъдимата и в нейните задължения и възможности е да осъществява законосъобразната му реализация. Отделен е въпросът, че по делото липсва и сравнителен материал за неговата основателност. .Най-сетне с дължимата отговорност съдът е мотивирал приложението на чл.26, ал.1 от НК при правната квалификация на престъплението, като е разграничил отделните деяния, включени в обхвата му, посочил е отношението им към двете форми на изпълнително деяние на един и същ престъпен състав, констатирал е, че са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което разпространението е продължение на възпроизвеждането на инкриминираните сборници. Обобщено, при разглеждане на делото от въззивната инстанция не са допуснати нарушение на процесуалните правила, а материалноправната норма е приложено правилно. Не са налице касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което касационната жалба не следва да бъде уважена. При този изход на делото подсъдимата ,съгласно чл.189, ал.3 от НПК, следва да понесе направените от частния обвинител разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева, отразени в приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 76 от 07.10.2014 г. по внохд № 1307/2014 г.. на Пловдивския окръжен съд. Осъжда подсъдимата Н. И. Ф. да заплати на частния обвинител Н. И. И. сумата 1000 /хиляда/ лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.