Ключови фрази


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№60647/17.12.2021
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2059/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД„Алианц България" АД срещу решение №49/02.03.2021 г. по в.т.д. №391/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №62/07.07.2020г. по т.д.№80/19г. по описа на Окръжен съд Ловеч дружеството е осъдено да заплати на В. Х. Т. сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Н. Д. Х. в резултат на настъпило на 07.12.2017г. ПТП, както и сумата 1168 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от нея разходи за погребението, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 03.06.2018г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че следва да бъде ангажирана отговорността му да обезщети увреденото в резултат на ПТП със застрахования при дружеството автомобил лице - наследник на пострадалия, за несъобразен с разпоредбите на чл.477 ал.2 КЗ, чл.293 ал.2 т.1 „а" КЗ и чл.557 ал.1 т.2 6.*V* КЗ, според които в случаи на реализирано ПТП с автомобил, обект на кражба, отговорността е не на застрахователя, а на Гаранционния фонд. Твърди се,че прилагането на нормата на чл.493 ал.З КЗ апелативният съд е извършил при нарушение на съдопроизводствените правила, без да съобрази,че с доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е възложил доказването наличието на предпоставките за отказ за плащане от застрахователя в тежест на Гаранционния фонд, в качеството му на трето лице-помагач, като с решението си е приел тези предпоставки за недоказани от касатора ­ответник по исковете. Неправилно, според касатора, въззивният съд е отрекъл да е налице съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД с оглед доказаното със свидетелски показания и заключение на вещото лице обстоятелство,че същият се е возил в МПС,управлявано от лице, употребило алкохол, за което обстоятелство той е знаел,предвид установените с доказателствените средства външни признаци в състоянието и поведението на виновния водач. Заявеното с касационната жалба искане на касатора е за отмяна на решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част и отхвърляне на предявените срещу дружеството-застраховател искове с присъждане на разноски.
Решаващите изводи на въззивния съд касаторът счита за очевидно неправилни,поради което в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК сочи като основания за допускане на касационна проверка на правилността на решението в обжалваната му част хипотезата на чл.280 ал.2 предл.З ГПК. При условието на евентуалност иска обжалването да бъде допуснато при предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като намира същата за осъществена с въпросите : 1.Правно обвързан ли е застрахователят по валидно сключен договор „Гражданска отговорност ако водачът, причинил вредите, не е ползвал автомобила на законно основание?“ /противоречие с решение №522/20.10.2008г. по т.д.№274/2008г. на Първо т.о. на ВКС/; 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт, който с доклада по делото не е разпределен в доказателствена тежест на страната, без преди това да й даде съответни указания в този смисъл? /противоречие с т.2 от- Тълкувателно решение по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №377/29.07.2019г. по т.д.№520/18г. на Второ т.о. на ВКС/; 3. При формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото -поотделно и в съвкупност, както и да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? /противоречие с Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решения №100/08.07.2020г. по гр.д.№4564/19г. на Четвърто г.о., №210/09.02.2018г. по т.д.№1115/17г. на Първо т.о., №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/10г. на Четвърто г.о./; 4.Представлява ли основание за намаляване обезщетенията за вреди обстоятелството, че пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол? /противоречие с т.7 от Тълкувателно решение по тълк.д.№1/2014г. на ОСГК и решения №139/28.01.21г. по т.д.№1780/19г. на Второ т.о. и №98/08.07.20Юг. по т.д.№942/09г. на Първо т.о./
Ответницата В. Х. Т. не се е възползвала от правото си да подаде отговор на касационната жалба.
Третото лице Гаранционен фонд също не е представило писмен отговор в законоустановения срок с оглед дадената му възможност.
Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е недопустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение по иска за имуществени вреди. Този иск е с цена 1168 лв. и, съгласно чл.280 ал.З т.1 ГПК, въззивният съдебен акт, с който спорът по основателността му е разрешен, не подлежи на последващ касационен контрол. Поради това в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. В останалата й част жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, Великотърновски апелативен съд е приел за установено по категоричен начин настъпилото на 07.12.2017г. около 5.30ч. на прав участък в м."К.", землището на [населено място], Л. област, пътно-транспортно произшествие, при което е загинал наследодателят на ищцата - неин син Н. Х..Приел е за доказано, с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, въз основа на влязлата в сила присъда по проведено наказателно производство, че водачът на моторното превозно средство Е. Х. - братовчед на пострадалия, го е управлявал след незаконното му отнемане /чрез кражба/ от собственика му, като, нарушавайки правилата за движение /управление в пияно състояние и без необходимата правоспособност/, е причинил по непредпазливост смъртта на двамата пътници в автомобила, единият от които - синът на ищцата. Въз основа на показанията на разпитаните по делото като свидетели - виновния водач и сестра му - братовчеди на загиналото момче, съдът е приел за установено,че рано сутринта на 07.12.2017г. Е. Х. се прибрал в дома си, където живеел заедно със сестра си и където Н. Х. е отишъл да нощува, като е поискал от последния да го закара до селото му, тъй като той имал шофьорска книжка; въпреки нежеланието си, Н. Х. се съгласил, за да не последва скандал от страна на по-големия му братовчед; карал автомобила до съседно село, където Е. Х. го накарал да слезе от шофьорското място и да се сменят, обяснявайки в съдебно заседание, че, въпреки липсата на свидетелство за правоуправление, имал повече опит и карал по-добре от Н.; малко по - късно, загубвайки правоуправлението, Е. Х. причинил пътния инцидент, в който загинали както братовчед му Н., така и бременната му приятелка, пътувала с тях на задната седалка. За безспорно,а и установено чрез съответните писмени доказателства, съдът е приел, че за лекия автомобил е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" със срок на покритие от 23.06.2017г. до 23.06.2018г. Констатирайки тези факти, съдът е приел, че те осъществяват предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по полицата - ЗАД"Аланц България"АД. Възражението на ответника, че не носи такава, предвид разпоредбите на чл.493 ал.2 т.1 б."а" КЗ и чл.557 ал.1 т.2 б."г" КЗ, е намерено от състава на апелативния съд за неоснователно. Аргументирал се е с нормата на чл.494 КЗ, в която, според него, изрично и лимитативно са посочени хипотезите, изключващи отговорността на застрахователя, в които не е включен случая, в който ПТП е реализирано с откраднато МПС. Позовал се е и на чл.493 ал.З КЗ, според който застрахователят може да откаже заплащането на застрахователно обезщетение в последния случай само при наличието на две кумулативно дадени предпоставки, за установяването на които застрахователят носи доказателствената тежест - че пострадалият доброволно се е качил в МПС и е знаел,че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК. Приел е,че в случая ответникът не е установил със съответните доказателствени средства знанието на пострадалия за противозаконното отнемане на автомобила от владението на неговия собственик. Като справедлив размер на обезщетението, дължимо от застрахователя на майката на загиналото при инцидента момче, съдът е определил сума в размер на 180 000 лв. Изводът за основателност на иска за имуществени вреди е направен въз основа на зачетените като годни и релевантни за установяване настъпването им две фактури за извършени от ищцата разходи за погребението на сина й. Като неоснователно съдът е отказал да уважи и възражението за съпричиняване, поддържано от ответника на основание липса на поставен предпазен колан и знание /или възможност за узнаване/,че водачът е употребил алкохол. Взел е предвид установеното със заключението на експертизатале загиналият не е бил с поставен предпазен колан, но е отрекъл това обстоятелство допълнително да е спомогнало за причиняването на вредоносния резултат, доколкото според вещото лице, същите последици биха настъпили и при поставен такъв, предвид доказания механизъм на пътно-транспортното произшествие. Приел е за недоказано от ответника,че пострадалият е знаел,че водачът е употребил алкохол. Изложените в посока на този извод аргументи са,че възприятията на св.Д., че това „личало по очите" на брат й са субективни и почиват на нейната лична преценка, а за да бъде направен категоричен извод за наличие на знание у пострадалия, съгласно съдебната практика, е необходимо да е установено,че той лично е възприел този факт. Такова установяване, според състава, не може да се счита за проведено и от заключението на вещото лице,според което наличната концентрация на алкохол в кръвта на водача води до изменения,които не могат да останат незабелязани от околните, в т.ч. и пострадалия, тъй като подобно поведение, характеризиращо се с уморяемост, емоционална лабилност, нарушения на координацията, груби движения, неустойчивост, изразена сънливост, биха могли да се отдадат и на ранния сутрешен час, в който е протекла срещата им преди настъпването на инцидента - 4.30 ч. -5.00 ч.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че обжалваното не може да бъде допуснато до касационен контрол на предпочитаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.З ГПК, като не са обосновани в кумулативен порядък и законоустановените и сочени от него селективни критерии по първия,втория и четвъртия от въпросите.
Според последователно приеманото в практиката на Върховен касационен съд очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от такъв особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съобразяване с приложимия материален закон, спазване на процесуалните правила и обосноваване на крайния резултат/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК.В случая от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на нито една от сочените хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска когато са осъществени обща и допълнителни предпоставки -формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Първият, формулиран от касатора материално-правен въпрос, е бил въведен в предмета на спора с направеното от ответника в предвидените процесуални срокове възражение,че застрахователят отговаря за обезщетяване на вредите само в случай,че автомобилът, при управлението на който е причинено увреждането, се ползва на законно основание, но въззивният съд не е приел,че отговорността на застрахователя при всички случаи следва да бъде ангажирана, включително и когато ползването не е на законно основание. Решаващият му извод е основан на разпоредбата на чл.493 ал.З КЗ, допускаща, в случай че ПТП е реализирано с превозно средство, предмет на престъпление кражба или грабеж, правото на отказ на застрахователя за плащането на застрахователно обезщетение да може да бъде упражнено само ако докаже, че пострадалото лице доброволно се е качило в МПС като е знаело , че владението върху него е било противозаконно отнето. В този смисъл въпросът, по начина, по който е формулиран, не би могъл да обуслови извод за осъществена с него общата предпоставка за допустимост. Не може да се приеме и,че е налице противоречие на произнасянето на въззивния съд по този въпрос в отклонение от цитираното от касатора като практика на ВКС решение, доколкото същото, постановено по реда на отменения ГПК, касае различна от конкретната за настоящото производство хипотеза.
Вторият въпрос е от процесуално-правен характер и е обвързан с оплакването , че изводите на въззивния съд са базирани на констатация за недоказване от страна на застрахователя на факти, които всъщност не са му били възложени в тежест за доказване с доклада по делото. Данни , въз основа на които може да се приеме това оплакване за основателно не се констатират. Видно от извършените от съда в първоинстанционното производство процесуални действия, такова указание е било изрично дадено и на ответника- застраховател, и на третото лице Гаранционен фонд в подробния доклад, направен в откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2020г. /стр.137 от делото/. Следователно и по този въпрос не се разкрива общото основание за извършване на селекцията.
Четвъртият въпрос също не е обуславящ, доколкото въззивният състав при произнасянето си не е формирал извод в обратен на вложения във въпроса смисъл /че това обстоятелство не представлява основание за намаляване на обезщетението/, а е изложил мотиви защо фактът,че лицето, пътувало в автомобила при водач, който е употребил алкохол, не може сам по себе си да обоснове извод за съпричиняване, като е прието, че липсват доказателства за знание на този факт у пострадалия.
Релевантен за спора е третият - процесуално-правен въпрос, поставен от касатора с оглед наведения от него довод, че изводът на съда за липса на знание у пострадалия,че водачът на МПС е употребил алкохол, е формиран при игнориране на годни доказателства - свидетелски показания и експертно заключение в частта им, установяваща този факт и при излагане на противоречащи на правната и житейска логика разсъждения. Осъществена във връзка с този въпрос е и допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК със сочената от касатора съдебна практика на ВКС, приемаща, че задължение на съда е, при формиране на вътрешното си убеждение, да извърши цялостна преценка на доказателствата , както поотделно , така и в тяхната съвкупност, съобразявайки се с правилата на формалната логика, опита и научното знание. Касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение по този въпрос с посочената съдебна практика в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№2222/26.04.21г. на ЗАД „Алианц България" АД срещу решение №49/02.03.2021 г. по в.т.д. №391/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение №62/07.07.2020г. по т.д.№80/19г. по описа на Окръжен съд Ловеч дружеството е осъдено да заплати на В. Х. Т. сумата 1168 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Н. Д. Х. в резултат на настъпило на 07.12.2017г. ПТП и представляващи направени от нея разходи за погребението, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по касационната жалба в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49/02.03.2021 г. по в.т.д. №391/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №62/07.07.2020г. по т.д.№80/19г. по описа на Окръжен съд Ловеч дружеството е осъдено да заплати на В. Х. Т. сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Н. Д. Х. в резултат на настъпило на 07.12.2017г. ПТП, ведно със законната лихва.
УКАЗВА на ЗАД„Алианц България"АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 3600 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: