Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 11.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2212 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения М. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 778/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 261/04.10.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 280/15.05.2012 г. по НОХД № 7069/2011 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. А. М. е бил признат за виновен в това, че на 17.12.2010 г., в гр.В., в съучастие като съизвършител с подсъдимия Л. Д. Д., е причинил на Р. Д. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота (загуба на съзнание), като деянието е извършено повторно и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131 ал. 1, т. 7 и т.12, вр. чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, което да изтърпи в затвор при строг режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 6754/2009 на Варненския РС, което също да се изтърпи при строг режим в затвор. С присъдата е бил признат за виновен за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 131 ал. 1, т. 7 и т.12, вр. чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и подсъдимият Л. Д., който е бил осъден да изтърпи наказание 7 години лишаване от свобода в затвор при строг режим. Двамата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2010 г. В тежест на подсъдимите е било присъдено заплащане на направените по делото разноски. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява. В писмено становище неговия повереник изразява позиция за неоснователност на направеното искане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирани с липсата на пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и едностранчива оценка на доказателствата по повод участието на подсъдимия в деянието, механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид като средна, които самостоятелно и съвкупно да са довели до неправилно осъждане по обвинението, са неоснователни. За да потвърди приетото от първата инстанция, че двамата подсъдими (заедно с трето неустановено лице, за което няма обвинение) са участвали в причиняването на телесната повреда на пострадалия св. Р., изразила се в разстройство на здравето, временно опасно за живота (поради сътресение на мозъка, довело до загуба на загуба на съзнание) вследствие нанесените му множество удари по тялото и главата, въззивният съд по искане на защитата е провел допълнителен разпит на медицинския експерт, събрал е писмени доказателства, които впоследствие подробно е обсъдил заедно с останалите доказателствени източници в контекста на направените възражения. На основата на съвкупната им оценка е разрешил незначителните противоречия в свидетелските показания за състоянието на пострадалия, като е кредитирал изложеното от св. Б., И. и Т. – че макар и за кратко време той е бил неподвижен и не е реагирал, като това е продължило до пристигането на медицинския екип на бърза помощ. Намерил е соченото от тези свидетели за съвместимо със субективните оплаквания на св. Р., с данните за нанасяне на удари по главата му, където са били констатирани множество увреждания и тези за последващото му лечение в болничното заведение, където е бил приет със съмнения за причинена мозъчна травма. Противно на изложеното в искането за възобновяване, не са били игнорирани показанията на св. К. и М., а след обсъждането им е констатирано, че те не са съществено различни от тези на останалите очевидци, доколкото и тези две свидетелки са възприели неподвижността на пострадалия за кратко време, въпреки че са го наблюдавали от по-далечно разстояние. Не намира опора и възражението за липса на извършена съпоставка с обясненията на подсъдимите. Всъщност, и двамата са отричали участието си в побоя, но тези техни твърдения са били опровергани от наличната доказателствена съвкупност, подробно анализирана както в аспекта за авторството за всеки един от тях (като за М. е било установено, че първи е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, а след повалянето му на земята с участието на подсъдимия Д. и трето неизвестно лице, е продължил да му нанася удари с ръце и крака), така и досежно причинения от тях общ съвкупен резултат. Данни, съотносими към извършване на деянието в афектно състояние по делото не са били съобщавани, за да се изследва наличието му, вкл. по експертен път. Не е имало и необходимост от назначаване на тройна СМЕ с участие на невролог, както сочи понастоящем защитата. Такова искане не е било поставяно на вниманието на инстанциите по същество, а от друга страна всички аспекти на телесната повреда, причинена на пострадалия, са били изследвани във фактически и медицински план, като в тази насока са събирани допълнителни писмени доказателства, коментирани от вещото лице при допълнителния му разпит пред въззивната инстанция. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въз основа на възприетите от инстанциите по същество фактически обстоятелства, които са рамката и основата за касационната проверка относно приложението на закона, правилно е прието, че подсъдимият М. (в съучастие с Д.) е осъществил в обективен и субективен план състава на чл. 131 ал. 1, т. 7 и т.12, вр. чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Извършваните от тях действия, поотделно и съвкупност, са били пряко насочени към причиняване на телесно увреждане, което с оглед най-тежкия резултат, оценено по експертен път представлява средна телесна повреда, като в представното им съдържание са били обхванати всички елементи от обективна страна. Изложени са подробни мотиви за наличието на двете квалифициращи обстоятелства – повторност и по хулигански подбуди, които ВКС споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание. То е било определено в пределите по чл. 131 ал. 1 от НК (от 2 до 10 години лишаване от свобода), като при отмерването му на 4 години правилно е била оценена индивидуалната тежест на извършеното деяние с оглед спецификата на извършването му (непровокирана агресия, проявена в съучастие и при реализирани две квалифициращи обстоятелства) и данните за личността на дееца, които са очертавали обществената му опасност в по-висока норма (поради извършване на деянието в изпитателния срок по предходна присъда, за което е бил приложен и чл. 68 от НК). Твърдението, че пострадалият е станал причина за конфликта не намира опора в материалите по делото, поради което и не повлиява преценка за необходимост от смекчаване на наказанието. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 778/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 261/04.10.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 280/15.05.2012 г. по НОХД № 7069/2011 г. на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Биляна Чочева: Намирам наложеното и потвърдено от въззивната инстанция наказание на подателя на искането М. М. за прекомерно тежко и поради това явно несправедливо, налагащо смекчаването му до размера от 3 години лишаване от свобода. Видно е от мотивите на първата инстанция, безкритично възприети от въззивната, че при индивидуализацията не са били отчетени никакви смекчаващи обстоятелства. Всъщност обаче, такива са налице. Към момента на деянието – 17.12.2010 г. М. е току що навършил 20 г. (роден е на 23.11.1990 г.), а данните по справка на л. 113 от ДП са сочели, че живее със своята майка и сестра, като баща му е починал, не работи, а по местоживеене не е имало проблеми с него. Съответно, твърде младата възраст на подсъдимия М. и семейното му положение, а в известна степен и данните по местоживеене, са давали основание строгостта на наказанието да бъде смекчено, като по този начин се отдаде значение не само на генералната превенция, но и на личната, очевидно пренебрегната в този случай. Затова считам, че намаляване на наказанието до размера от 3 години лишаване от свобода би обезпечило в по-голяма степен комплексното реализиране на целите по чл. 36 от НК. В тази връзка и преимуществено с оглед неговата възраст следваше да се даде шанс на М. да коригира поведението си без да бъде изолиран в затворническа среда за толкова дълго време. По изложените съображения подписах решението с особено мнение. Съдия Биляна Чочева: