Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 09.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 637 за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Е. И. М., И. Е. М. и Г. Л. М., чрез техния повереник адвокат Е. П., против въззивно решение № 125 от 16.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав. С жалбата се ангажират касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обосновано с доводи, че опитът на подсъдимия да извади от автомобила починалия по-късно пострадал не представлява повод за приложение на привилегирования състав по чл. 343а от НК, а скоростта на движение на превозното средство от 79 км/ч не е била съобразена с мократа настилка и заснежаването в края на пътното платно, поради което подсъдимият неправилно е бил оправдан за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Касаторите считат, че наказанието е явно несправедливо, защото не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца – не били отчетени многобройните административни нарушения на виновния водач, от които подсъдимият не си е взел поука, липсата на съжаление и разкаяние за стореното, както и заявено от него критично отношение към неправдоподобните му обяснения по делото за механизма на транспортното произшествие, опровергани от допълнителната автотехническа експертиза. С касационната жалба се настоява за утежняване на правната квалификация до първоначално повдигнатата с обвинителния акт, увеличаване на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление над средния размер, предвиден в закона и отмяна на условното осъждане. Против касационната жалба е постъпило писмено възражение от подсъдимия Е. С. Ц. и защитника му адвокат Т. К. за оказана помощ незабавно след деянието и изразено становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители И. Е. М. и Г. Л. М. не вземат становище. Частният обвинител Е. И. М. и техният общ повереник адвокат Е. П. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, акцентирайки върху съществените им части. Подсъдимият Е. С. Ц. и неговият защитник адвокат Т. К. считат касационната жалба за неоснователна и пледират за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което да бъде оставено в сила. Счита за неоснователно искането на касатора за отмяна на условното осъждане, определеното с присъдата наказание – за справедливо, а допуснатата правна преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление – за правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 125 от 16.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2020 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав потвърдил изцяло присъда № 27 от 13.12.2019 г. по н.о.х.д. № 408/ 2019 г., по описа на Врачанския окръжен съд, с която подсъдимият Е. С. Ц. бил признат за виновен в това, че на 19.11.2018 г., около 11.55 часа, на път ІІ-11, при 107.2 километър, на изхода на [населено място], при управление на МПС, л.а. „Форд Мондео“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Е. И., на 24 годишна възраст, както и средна телесна повреда на М. Н. М., на 42 годишна възраст, изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр.1 във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от 4 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 343г от НК наложил и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години. С първоинстанционната присъда подсъдимият Е. С. Ц. бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 1,б. „в“ от НК, както и за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП. Касационната жалба на частните обвинители Е. И. М., И. Е. М. и Г. Л. М. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирани лица и срещу акт подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По доводите на жалбоподателите за нарушение на материалния закон: Твърдението за неоказана помощ от подсъдимия Ц. е несъстоятелно. Въззивният съд основателно е приел, че след като виновният водач е откопчал предпазния колан на пострадалия М. и подпомогнат от свид. М. извадил този пострадал от автомобила, след което откопчал предпазния колан и на втория пострадалия И., който хленчел, но не могъл сам да го издърпа навън, защото деформациите на автомобила не позволявали това, извършил допълнителни действия, насочени към охраняване на живота на пострадалите и предприети незабавно след деянието, когато пострадалият М. И. е бил още жив. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите. Освобождаването на най-тежко пострадалия пътник И. е станало възможно едва след пристигане на специализирания екип на РЗ „ПАБ“ и разрязване на купето на катастрофиралия автомобил с механична ножица, с каквато виновния водач не е разполагал до пристигането им. Помощта е оказана на живи лица. Въззивната инстанция правилно е преценила, че посткриминалното поведение на подсъд. Ц. е съставомерно, защото реализира привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК, приложен с първоинстанционната присъда. Затова касационният съд счита, че материалният закон не е нарушен и е приложен правилно. Не е допуснато претендираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Упрекът на касаторите, че подсъдимият дори не се обадил на медицинските власти, а това е било сторено от друго лице (свид. Р.), не представлява обстоятелство, което да омаловажи значението на позитивните действия на дееца за оказване на реална помощ на двамата пострадали след катастрофата. Съдебната практика приема, че привилегированият престъпен състав на чл. 343а от НК може да бъде приложен и при подобна ситуация, но това е само едно от множеството примерни действия с които виновният водач оказва помощ след деянието. С известяването на Спешна помощ или на полицейските власти лично от дееца не се изчерпва обхвата на законовата разпоредба, нито представлява задължително обстоятелство за приложението на по-леко наказуемия състав на пътнотранспортното престъпление при други помощни действия. Без основание касаторите твърдят, че подсъдимият неправилно е оправдан за неспазването на чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП. Обвинението е повдигнато за нарушения на две разпоредби от ЗДвП – чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр.първо, с различни по характер задължения за правилно поведение на пътя. Съставомерни са онези нарушения на правилата за движение които пряко и непосредствено водят до настъпването на престъпния резултат. Останалите нарушения, макар и включени в първоначалното обвинение на прокуратурата, не способстват към възникване на причинно-следствена връзка между виновното и общественоопасно поведение на дееца и настъпилите вредоносни последици, поради което за тях може да се носи само административно-наказателна отговорност. Апелативният съд след подробен анализ на доказателствата по делото е установил, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие са субективните действия на виновния водач, който приложил „…по-рязко от необходимото завъртане на волана надясно“, при което десните колела на автомобила попаднали върху заснежената повърхност на пътя, коефициентът на сцепление с левите колела бил различен и това довело до отклонение на превозното средство наляво и навлизане в насрещната лента за движение, където настъпил удар с другото возило. Автоинженерът опровергал вероятността за отклонението от пътя да се дължи на подбраната скорост на движение от 79,2 км/ч, тъй като кривата на пътя била преодолима при подобна стойност, а и същата не превишавала пределно допустимата скорост за движение между населени места. И тъй като причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие не е конкретната скорост на движение, за да бъде тя несъобразена с пътните условия при заснежен страничен участък от пътя, правилно подсъд. Ц. е оправдан за нарушение на чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП, която разпоредба не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Материалният закон е приложен правилно. Извършеното от подсъд. Е. Ц. непредпазливо пътнотранспортно престъпление разкрива признаците на привилегировия състав по чл. 343а от НК с оказана помощ на пострадалите след деянието и при правилно ангажирана административна разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чието нарушаване е довело до тежките престъпни последици – смъртта на единия пътник в автомобила и средна телесна повреда на друг от пътниците. По доводите на жалбоподателите за явна несправедливост на наказанието: Доводите на частните обвинители не са насочени към оспорване на приетите от съда индивидуализиращи обстоятелства, а към направените от съда правни изводи за съответствие на наказанието към обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Преценката на въззивния съд е правилна. Съобразени са всички разкрити по делото обстоятелства, които занижават или отегчават обществената опасност. Подбраният размер от две години и шест месеца на основното наказание лишаване от свобода, в съчетание с кумулативната санкция от четири години лишаване от правоуправление съответстват на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Предишните административни нарушения поначало представят негативно водача като недисциплиниран на пътя, но същите не представляват безусловно основание за налагане на висока санкция. В конкретния случай административните санкции не са особено значими, за да покажат подсъд. Ц. като деец с висока степен на обществена опасност, тъй като е бил наказан веднъж с постановление за неспазване на дистанция и три пъти за неправилно паркиране и неправилно движение в пътна лента. Подсъдимият следва да понесе справедливо наказание, съответно на извършеното от него престъпление при минимална държавна принуда, чрез която да се постигнат целите по чл. 36 от НК, а не да бъде само възмездие за невъзвратимата загуба и тъга по починалия родственик на частните обвинители. Несъстоятелно в касационната жалба се твърди, че предишните административни наказания не са изиграли необходимото предупредително въздействие и затова се е стигнало до смъртен случай. Причините за настъпване на произшествието са установени по делото и престъпният резултат е настъпил от виновното поведение на водача Е. Ц., който е пренебрегнал задължителни за съобразяване правила за движение на пътя, при конкретни условия на време, място и пътна обстановка, а не поради допуснатите от него стари административни нарушения. Административните санкции поначало влияят върху личността на подсъдимия, но последната се характеризира и с много други обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати, включително – с възрастта на дееца, шофьорският му опит, характеровите особености и мн.др. Изложената от подсъд. Ц. защитна теза за механизма на деянието не може да се вмени в негов ущърб, дори и да е категорично опровергана от събраните по делото доказателства. Подсъдимият може да даде обяснения по всяко време на делото. Върху него не тежи процесуалното задължение да говори истината, за разлика от привлечените по делото свидетели. Той не носи наказателна отговорност за неверни сведения. Обясненията могат да съдържат и неверни факти и обстоятелства, съобразно заетата от подсъдимия защитна позиция по обвинението. Неверните обяснения на подсъдимия, дори и да са били опровергани от останалите събрани по делото доказателства, не представляват индивидуализиращо наказанието обстоятелство. В противен случай подсъдимите биха били наказвани по-строго заради свободното упражняване на собствени права в процеса, включително и заради пресъздадена в обясненията лъжа. Затова възражението на касаторите, че отречените по експертен път изложения на подсъдимия за факти и обстоятелства, следва да се ценят като отегчаващи отговорността обстоятелства, не следва да бъдат зачетени. Касационната жалба на частните обвинители се оказва неоснователна, поради което залегналите в нея правни искания не подлежат на удовлетворяване. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъда потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 16.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 147/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.