1 Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 22.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2934 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. срещу решение № 116 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 1059/17 г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е допусната делба на апартамент, който не е съсобствен между всички страни. Апартаментът е бил съпружеска имуществена общност на общия наследодател А. П. А. и неговата първа съпруга и майка на ищцата – М. К. А., а не индивидуална собственост на съпругата, както неправилно приел съдът. След смъртта на първата съпруга повече от 30г. в апартамента е живял само А. А. с новото си семейство, при което той го е придобил по давност. През 2005 г. А. А. извършил в полза на жалбоподателката и негова дъщеря от втория брак П. П. дарение на 3/4 ид. части от апартамента. Като е намалил това дарение на основание чл.30, ал.1 ЗН и е възстановил запазената част на ищцата С. П., дъщеря от първия брак, съдът следвало да допусне делба само между С. и П., а не и и при участие на другите наследници на А., които не са направили възражение по чл.30, ал.1 от Закона за наследството. Ответницата С. А. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 79 от 21.02.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на П. А. П. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г., по въпроса дали направеното от един съделител искане за намаляване на завещание или дарение и възстановяване на запазената му част от наследството ползва останалите наследници, които не са направили такова искане. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В т. 3, б. „в“ от ППВС № 7/1973 г. е прието, че правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение. Това разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение състав на Старозагорския окръжен съд е потвърдил решение № 1112 от 29.11.16 г. по гр. д. № 5419/14 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С. А. П. искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 69 от ЗН - намалено е с 5/48 дарственото разпореждане от 21.06.05 г., извършено от А. П. А. в полза на П. А. П. и е възстановена запазената 5/48 ид. част на С. А. П. от наследството на А. А.; допусната е делба на дарения апартамент № 14, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], между съсобственици и при квоти: 29/48 ид. ч. за С. А. П., 5/48 ид. ч. за К. А. А., 9/48 ид. ч. за П. А. П. и 5/48 ид. ч. за Надежда А. П.. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлене на иска за делба на другия апартамент № 15 и по привременните мерки по чл.344 ГПК въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от майката на ищцата - М. К. А., по време на брака й с нейния баща А. П. А.. Независимо от това, апартаментът е бил индивидуална собственост на М. А., тъй като е придобит като обезщетение за отчужден имот, в който тя е притежавала идеална част. След смъртта на майката през 1976 г., апартаментът е станал съсобствен между нейната дъщеря - ищцата С. А. П. и преживелия съпруг А. П. А., при равни квоти – по 1/2 ид. част. Но дори да се приеме, че апартаментът е бил съпружеска имуществена общност, наследствените квоти след смъртта на М. А. биха били същите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.14 ал.7 от Семейния кодекс от 1968г., когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. На следващо място съдът е счел за недоказано възражението на ответниците / втора съпруга и две деца от втория брак/ за придобиване на имота по давност от наследодателя им А. А., който владял имота от 1976г. до смъртта си през 2010 г., тъй като не се е установило той да е отблъснал владението на ищцата и да е демонстрирал пред нея ясно и недвусмислено, че владее целия имот само за себе си. С договор за дарение от 21.06.2005 г. общият наследодател на страните А. А. дарил на дъщеря си от втория брак П. П. 3/4 ид.ч. от делбения имот. Прехвърлянето на повече от 1/2 ид. ч. от имота не е породило правно действие, затова прехвърленото в повече остава в патримониума на С. П.. По отношение на дарената 1/2 ид. част искът на С. П. по чл.30, ал.1 ЗН е бил уважен и е възстановена запазената й част от наследството, в размер на 5/48 ид. ч. от целия имот. Съобразено е, че надарената ответница не е поискала, а и не са налице условия за задържане на имота, поради което възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от него, съответстваща на запазената част на ищцата. Делбата е допусната между всички наследници на А. П., като са определени квоти за преживялата втора съпруга К. и за другата дъщеря от втория брак Н., въпреки че те не са поискали възстановяване на запазената им част от наследството. Правилен е изводът на въззивния съд, че към момента на смъртта на първата съпруга на А. П. процесният апартамент е станал съсобствен между него и дъщерята С. П., при равни квоти – по 1/2 ид. част. Тези квоти не зависят от обстоятелството дали апартаментът е бил съпружеска имуществена общност или изключителна собственост на починалата съпруга. В първия случай преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество заради разпоредбата на чл.14, ал.7 СК 1968 г. /отм./, а само своята 1/2 ид. част от прекратената съпружеска имуществена общност. Във втория случай наследствените дялове на съпруга и дъщерята от цялото имущество, лична собственост на наследодателката, са равни – по 1/2 ид. част. Правилен е и изводът, че въпреки продължителното обитаване на процесния апартамент от А. П. и новото му семейство, той не е придобил по давност идеалната част на дъщеря си С. П.. Изводите на въззивния съд съответстват на приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и по този въпрос не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Основателно е другото оплакване в касационната жалба – че при допускане на делбата съдът е определил квоти на ответниците К. А. А. и Н. А. П., въпреки че те не са предявили иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното в полза на П. П. дарение на идеални части от процесния апартамент и за възстановяване на запазената им част от наследството на А. П. А.. Допускането на делбата с участието на К. и Н. влиза в противоречие с приетото в т.3, б.“в“ на ППВС №7/1973 г. Това налага отмяна на обжалваното решение и изключване на К. А. и Н. П. от делбата. Извършеното от А. П. А. дарение от 2005 г. произвежда правно действие само за притежаваната от него 1/2 ид. част от процесния апартамент. Другата 1/2 ид. част е собственост на ищцата С. А. П. по наследство от нейната майка М. К. А.. След възстановяване на запазената част на С. П. от наследството на баща й в размер на 5/48 ид. части от процесния апартамент, С. става собственик на 29/48 ид. части от него. Останалите 19/48 ид. части са собственост на ответницата П. А. П., въз основа на извършеното в нейна полза дарение. Делбата на апартамента следва да се допусне между тези съсобственици и при тези квоти, след отмяна на въззивното решение. При този изход на делото на жалбоподателката П. А. П. следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2017 г. Тези разноски не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 116 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 1059/17 г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 1112 от 29.11.16 г. по гр. д. № 5419/14 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която е допусната делба на апартамент № 14, и вместо него постановява: ДОПУСКА делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент № 14, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 74,81 кв. м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкони, с граници по нотариален акт: от изток – апартамент на С. К., от запад – двор, от север – апартамент на К. Б., от юг – двор, заедно с избено помещение № 19 при граници: север – коридор, изток – мазе на Л. и Л. П., юг – коридор, запад – двор, заедно с 3,57 ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № 68850.505.24.6.20 по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-51/24.06.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, между съсобственици и при квоти: 29/48 идеални части за С. А. П. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв. Я. С. и 19/48 идеални части за П. А. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.14. ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на К. А. А. и Н. А. П.. В останалата част решение е влязло в сила. ОСЪЖДА С. А. П. да заплати на П. А. П. сумата от 600 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: