Р Е Ш Е Н И Е   № 270   гр.София, 28.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  двадесет и втори март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 448/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. С определение № 575 от 30.06.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение № 666 от 18.12.2008 год. по гр.дело № 812/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 230/14.03.2008 год. по гр.дело № 6402/2006 год. по описа на РРС в частта, с която е признато по отношение на Д. Т. Б., ЕГН ********** от с. Ч., ул.”К” № 18, че Д. П. М. ЕГН ********** и М. Л. М. ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул.”П” № 5 са собственици на площ от 140 кв.м., заключена между точки 2-3-4 по комбинираната скица на тройната техническа експертиза, съставляваща неразделна част от решението, респ. на площта, заключена между линията от към имот пл. № 34, формирана от съществуващите на място стоманобетонни колове, започваща от втория кол, считано от улицата и завършваща в каменния зид в дъното на имота от към имот пл. № 33-по права линия, започваща от втория стоманобетонен кол, считано от улицата и завършваща в каменния зид в дъното на имота с дължина 34.70 м., както и в частта за разноските, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. П. М. и М. Л. М., и двамата от гр. Р., ул.”П” № 5 иск по чл.97, ал.1 ГПК, с който се иска установяване по отношение на Д. Т. Б., че те са собственици на площ от 140 кв.м., заключена между точки 2-3-4 по комбинираната скица на тройната техническа експертиза, съставляваща неразделна част от решението, респ. на площта, заключена между линията от към имот пл. № 34, формирана от съществуващите на място стоманобетонни колове, започваща от втория кол, считано от улицата и завършваща в каменния зид в дъното на имота и от към имот пл. № 33-по права линия, започваща от втория стоманобетонен кол, считано от улицата и завършваща в каменния зид в дъното на имота с дължина 34.70 м., с обезсилване постановеното решение № 127/24.10.2008 год. по гр.дело № 6402/2006 год. по описа на РРС, с което е определена вътрешно регулационната граница /границата към дъното на имотите/ между двата съседни имота, находящи се в с. Ч., общ. Иваново, обл. Русе, именно между У собственост на и УПИ ХІ-34 нейната собственост, по линията 1-2-3, очертана с червен цвят на комбинираната скица на тройната техническа експертиза, съставляваща неразделна част от решението като недопустимо и прекратяване производството по делото по предявения иск по чл.109а от ЗС като недопустимо с осъждане Д. П. М. с ЕГН ********** и М. Л. М. ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул.”П” № 5 да заплатят на Д. Т. Б. ЕГН ********** от с. Ч., ул.”К” № 18 сумата от 707 лева – разноски в производството пред РРС и РОС. Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. П. М. и М. Л. М. , двамата от гр. Р., представлявани от адвокат Т от АК-Русе, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е недопустимо понеже съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.109а ЗС и чл.97 ГПК/отм./, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, налице са съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано тъй като се касае за иск по чл.53, ал.2 ЗКИР във връзка с чл.62, ал.2 от Наредба № 3/2005 год. От ответницата по касация Д. Т. Б. от с. Ч., Русенска област чрез адвокат С от АК-Русе е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл.287, ал.1 ГПК, в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски по делото за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че предявеният установителен иск за процесните 140 кв.м. е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. Относно иск с правно основание чл.109а ЗС е прието, че е недопустимо с установителен иск по посочената норма да се определя границата между два урегулирани поземлени имота тъй като след влизане в сила на подробните устройствени планове могат да се изменят пи наличие на условията по чл.134, ал.2 ЗУТ, поради което е обезсилено решението в тази част. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. В случая исковата молба е неясна – поддържа се, че е налице отказ за поправка на грешка в кадастралната карта /т.е. на кадастралната граница между П по плана на с. Ч. поради неподписване на акт от заинтересованото лице-ответницата по спора, а е формулиран петитум: установяване право на собственост на 141 кв.м. и определяне границата между двата имота. Правната квалификацията на претендираното материално право се поставя от съда, в правомощията на който е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. Когато обаче прецени, че е налице несъответствие между претендираното в обстоятелствената част на исковата молба материално право и вида на търсената защита, посочена в петитума, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. В случая съдът не е констатирал това несъответствие между индивидуализираното в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й-уточнен във въззивната жалба и смисловото единство на мотивите му при разкриване на действителните отношения между страните. При несъответствие на обстоятелствената част и петитума на и ска, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. В случая съдът не е констатирал това несъответствие между визираното /неконкретизирано/ в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й. Решението се явява постановено по нередовна и скова молба. Съгласно чл.100, ал.1 ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на предходните два члена – чл.98 и чл.99 ГПК/отм./, тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото – чл.100, ал.3 ГПК/отм./. Въззивният съд може сам като инстанция по същество /ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т.4/ да приложи чл.100 ГПК/отм./, за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството по този иск. Това е така, тъй като спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.98 и чл.99 ГПК/отм./. Щом като при всяко положение на делото, съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане на материалноправния спор по същество, той следва при констатиране на дефекти в исковата молба – в случая противоречие между обстоятелствената част и петитума й, да я остави без движение, съгласно чл.100, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.98, ал.1, б.”г” и „д” ГПК/отм./, като даде указания на ищците за отстраняването им в срок и да изпълни задължението си да постанови съдебен акт по съществото на спора. По изложените съображения касационната жалба следва да се уважи и на основание чл.281, т.3, пр.2 ГПК решението на въззивния съд-отмени изцяло като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 666 от 18.12.1998 год., постановено по в.гр.дело № 812/2008 год., постановено по в.гр.дело № 812/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/