Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 17 януари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2143/2013г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения И. Т. за възобновяване на нохд №113/2011г., по описа на Окръжен съд /ОС/-Монтана и за отмяна на обявената на 08.12.2011г. присъда, на основание чл.425, ал.1, вр.чл.423, ал.1 от НПК. В открито съдебно заседание на 14.01.2014г. осъденото лице и назначеният му служебен адвокат устно и чрез представена писмена защита поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на И. Т. за проведения срещу него наказателния процес и за постановения осъдителен съдебен акт. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на искането, като се позовава на предписанията на чл.423, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 08.12.2011г., по нохд №113/2011г., Монтански ОС е признал И. Е. Т. за виновен в осъществено на 26.01.2011г., в [населено място] престъпление по чл.244, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, като в съответствие с изискванията на чл.24 от НК наложеното наказание е увеличено на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на М. Д. И. по чл.244, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като му е определена санкция - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с последващо приложение на институтите на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд №113/2011г. на Монтански ОС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл.423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Т. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. С постановление от 23.02.2011г. е образувано досъдебно производство №ЗМ-42/2011г. по описа на ОД на МВР, [населено място] срещу М. Д. и И. Т., за извършен на 26.01.2011 година опит за прокарване в обръщение на подправен паричен знак - /банкнота с номинал 200 евро/, с ясното съзнание за това- престъпно деяние по чл.244 от НК. В рамките на реализираната процесуална дейност и по повод усилията на разследващите за връчване на призовка на И. Т. за привличането му в качеството на обвиняем е постъпила информация, че в автоматизираната система на граничен контрол ИИС - „СПРАВКИ е регистрирано напускане на територията на Република България от лицето на 31.03.2011г., през ГКПП - Видин ферибот, като няма данни за негово завръщане в страната. Обективната невъзможност за намиране на И. Т. в пределите на държавата, очертана след включването му с телеграма №15791/2011г. за общонационално издирване и неизвестността на адреса на пребиваване в чужбина, е мотивирало компетентните органи, на 03.10.2011г. да го привлекат в качеството на обвиняем, при условията на задочна процедура по чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и с участието на служебен защитник, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването на същата дата. На 12.10.2011г., по внесен от Окръжна прокуратура - Монтана обвинителен акт срещу М. И. и И. Т., е образувано нохд №113/2011г., по описа на Монтански ОС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е предприел необходимото за установяване местонахождението на Т. и за надлежното му уведомяване за предстоящото производство, обективирано в изискани и предоставени официални писмени материали за задграничните пътувания на лицето. Последица от осъществените процесуални действия е назначаването на определен от АС на АК - Монтана адвокат на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 16.11.2011г., при съблюдаване предписанията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. В изпълнение на постановения съдебен акт, придобил юридически стабилитет на 24.12.2011г., И. Т. е задържан в Кралство Испания и екстрадиран в Република България. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл.423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на И. Т., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание на осъдения за лично участие в наказателния процес. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви измерения сочат на следващ заминаването на Т. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, лимитиращо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпно посегателство, и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това задължения и ограничения. Правната норма на чл.6 от КЗПЧОС и константна практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н.д.№113/2011г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр.109/23.12.2008г., в сила от 27.12.2008г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита- гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл.254, ал.4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на нохд №113/2011г., отмяна на постановената по отношение на И. Т. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални параметри за упражняване на неговите процесуални права. При съблюдаване на изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №113/2011. на Монтански ОС. ОТМЕНЯ присъда от 08.12.2011г. на ОС - Монтана, обявена по нохд №113/2011г., в частта с която е ангажирана наказателната отговорност на И. Е. Т. за престъпление по чл.244, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. Определя на И. Е. Т. мярка за неотклонение задържане под стража . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.