3 Р Е Ш Е Н И Е № 851 София, 11.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1300/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1314 от 23.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 168 от 19.05.2009 г. по в. гр. д. № 733/2008 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба на Общинската служба “Земеделие” [населено място], с искане за отмяна като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците по касация Р. Н. А. счита жалбата за неоснователна, Общината [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделски земи, подробно описани, на наследниците на Л. И. М., починал на 26.06.1961 г. Ищцата Р. Н. А. е наследник от коляното на Х. Л. И. - син на общия наследодател, починал на 26.05.1973 г. Възражението на ответника, сега касатор, че земите по исковата молба са възстановени на Х. Л. И., съдът приел за неотносимо към спора, а отделно от това - за недоказано. В случай, че имотите са възстановени на друг, ще е налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в който ще участват всички претендиращи правото страни. Приел за безспорно обстоятелство, че срокът за заявяване по административен ред на правото на възстановяване е пропуснат и заключил, че искът е допустим. От представените по делото писмени доказателства - нотариални актове и др., искът е и доказан, като е установено, че общият наследодател е притежавал спорните земи в съсобственост с трето лице, при дялове по 1/2 ид. ч. за всеки съсобственик. Затова с обжалваното решение въззивният съд оставил в сила решение № 26 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 132/2007 г. на Павликенския районен съд в частта, с която искът е уважен, като на наследниците на Л. И. М. е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, подробно описани по вид, площ и граници, до размер на 1/2 ид. ч. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделски земи, които са възстановени по заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследник на лицето, от което се твърди, че те произхождат. С ТР № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. на ОСГК на Върховния съд, т. 3, е прието, че правото на възстановяване е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира. Приложено към разглеждания случай, това означава, че допустимостта на исковото производство е в зависимост от наличието или липсата на заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и на идентичност между заявените /или някои от заявените/ в този срок и имотите, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Без правно значение е обстоятелството дали лицето, подало заявлението, в действителност е било носител на правото на възстановяване на собствеността. Това е така, защото функцията на административния акт, който ОС “Земеделие” издава, е не да определи носителя на правото на собственост, а предмета на правото. Ако административният орган е сезиран в законоустановения срок, но собствеността е възстановена по искане на неоправомощено лице, между него и лицата, от които имотът е обобществен, ще възникне спор по принадлежността на правото на собственост към релевантния минал момент. Към исковата молба, а и в хода на делото, ищцата не е представила доказателства, че описаните в исковата молба земеделски земи не са заявени в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Липсата на подадено заявление по начало се удостоверява от органа по поземлената собственост. В случая ОС “Земеделие” [населено място] не е издала удостоверение за пропуснат срок /отказът й се установява и от подадените от ищцата молби на л.л. 46 и 60 от първоинстанционното дело/. Напротив, поддържала е становище, че земите са заявени като такива на един от наследниците на общия наследодател - сина му Х. Л. И., който ги и внесъл в ТКЗС, макар да не е бил техен собственик, и на когото са възстановени по преписка № С452 от 20.02.1992 г. С оглед изложеното, като е приел за ирелевантно подаденото по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ заявление и не е изследвал дали претендираните по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ или част от тях са идентични със заявените имоти, въззивният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони. Налице са касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по изясняване на посочената предпоставка за допустимост на иска, при необходимост - и с вещо лице, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 168 от 19.05.2009 г. по в. гр. д. № 733/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: