1 Р Е Ш Е Н И Е № 192 С., 18.03. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Стефка Тодорова изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 876/2009 година. Производство по чл. 290 ГПК за разглеждане на касационна жалба. Софийският градски съд, с въззивно решение от 12. 1. 2009 г. по гр. д. № 242/2008 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Л. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 20. 10. 2006 г. на изпълнителния директор на [фирма]. С въззивното решение е осъдена Т. да заплати на дружеството 100 лв. разноски по делото. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по касационната жалба. При касационната проверка се установи следното: Софийският градски съд е отхвърлил иска на Т. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” по заповедта от 20. 10. 2006 г., тъй-като е приел, че то изцяло съответства на закона. Този извод не е достатъчно обоснован и не се подкрепя изцяло от данните по делото. Точна е констатацията на решаващия съд, че уволнителната заповед е издадена от надлежния работодател – [фирма], [населено място], след закриване на регионалния клон Б., че е спазена процедурата по чл. 193 ал. 1 КТ, че Т. е допуснала нарушения на трудовата дисциплина и конкретно на „Инструкцията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти”, като не е издавала касова бележка /фискален бон/ за всяка продажба на отделен клиент. Въззивният съд обаче не е приложил изчерпателно нормативната уредба относно дисциплинарното уволнение и в този смисъл е приложил неточно закона – чл. 189 и чл. 190 КТ. Втората разпоредба регламентира предпоставките за дисциплинарното уволнение и в конкретния случая в заповедта за уволнението на Т. не е визирана конкретна точка от предвидените хипотези в чл. 190 КТ. В заповедта за уволнение е посочено, че нарушенията на реда за издаване на касови бележки са дисциплинарни простъпки по чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ, но работодателят не е обосновал решението си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По делото няма данни и не се твърди от работодателя, че за него или за неговите клиенти, закупили стоки от търговските обекти – бензиностанции, са настъпили вреди поради отчитане на няколко продажби на обща касова бележка. Не е съобразено обстоятелството, че това е било практика и на други обекти на дружеството и работещите на тях лица. Не е спазено изискването по чл. 189 КТ, при определяне на наказанието да се отчете дисциплинарното минало на работника, т. е. не е взето предвид обстоятелството, че Т. преди това не е била санкционирана за нарушения на трудовата дисциплина. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и се уважи иска за отмяна на дисциплинарното уволнение на жалбоподателката – ищца по делото. С исковата молба, същата е поискала присъждане на разноските по делото, в хода на триинстанционното производство тя е направила разноски общо за 690 лв. – адвокатско възнаграждение, която сума следва да й заплати ответника. Същият дължи и държавна такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 75 лв – 30 лв. държавна такса за исковата молба, 30 лв. за производството по искане за допускане на касация и 15 лв. по разглеждане на касационната жалба – чл. 18, ал. 2 Тарифа за държавните такси по ГПК. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решението от 12. 1. 2009 г. по гр. д. № 242/2008 г. на Софийския градски съд и вместо това постановява: Признава за незаконно и отменя дисциплинарното уволнение на Л. П. Т. от [населено място], заемаща длъжност „касиер продавач” в търговски обект – бензиностанция № 0119 – [населено място], извършено със заповед № РД 22-9-26/20. 10. 2006 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Л. П. Т. от [населено място] сумата 690 /шестстотин и деветдесет/ лева разноски по делото, а на Върховния касационен съд, [населено място] да заплати сумата 75 /седемдесет и пет/ лева за държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: