5 Р Е Ш Е Н И Е № 727 гр.София, 23.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 978/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 710/ 23.06.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 978/ 2010 г. по жалба на П. Т. И. е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски граД.и съд от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 3435/ 2009 г. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора против Т. А. И. искове с правно основание чл.21 ал.2 от СК от 1985 г.(отм.) и в полза на Т. И. са присъдени разноските по делото. Обжалването е допуснато от една страна – поради наличието на възможност въззивното решение да се окаже недопустимо, а от друга – поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи или за семейството, включително при прехвърляне на права по жилищноспестовен влог. По въпроса за допустимостта на решението настоящият съдебен състав констатира, че с исковата молба, по която е образувано производството, П. Т. И. е предявил против Т. А. И. два иска. Първият има своето основание в разпоредбата на чл.21 ал.2 от СК (отм.) и с него се иска да бъде установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 15 428/ 18 428 идеални части от недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”Обеля І”, бл.106, вх.А, ет.7 по силата на частична трансформация на лично имущество, тъй като от пълната стойност на имота (18 428 лв), 15 428 лв са платени със средства от жилищноспестовен влог на бащата на ищеца Т. И., прехвърлени лично на ищеца с платежно нареждане от 11.06.1992 г. Този иск е уважен от районния съд. Вторият иск има своето основание в общата норма на чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) и с него се претендира за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1 500/ 18 248 ид.ч. от същия имот като резултат от прекратена съпружеска имуществена общност (СИО) върху него, след влизане в сила на решение за допускане на развод между ищеца и ответницата. Този иск е оставен от районния съд без разглеждане по същество, като в тази част първоинстанционният съдебен акт има характер на определение. Нито ищецът, нито ответникът са обжалвали прекратителното определение по установителни иск за 1 500/ 18 248 ид.ч. от имота. Ищецът (сега касатор) изобщо не е подавал въззивна жалба, а във въззивната жалба на Т. И. изрично е посочено, че решението на районния съд се обжалвала частично – само в частта, в която предявеният иск е уважен. Видно от изложеното въззивният съд не е бил сезиран с установителния иск за 1 500/ 18 248 ид.ч. от имота, а първоинстанционният съдебен акт, с който производството по този иск е прекратено, е влязъл в сила на 05.03.2009 г. Въпреки това, с въззивното решение е отменено изцяло решението по гр.д.№ 3659/ 2006 г. на Софийски районен съд, т.е. и в частта, в която не е подадена въззивна жалба. Постановеният при липса на надлежно сезиране въззивен съдебен акт е недопустим и в тази част следва да бъде обезсилен. По въпроса, който съгласно чл.280 от ГПК е послужил като основание за допускане на касационното обжалване, едни съдилища приемат, че представянето на банково бордеро за превод на сума или за прехвърляне на жилищноспестовен влог не е достатъчно доказателство за установяване, че е налице дарение от родителите на единия съпруг само в негова полза. Необходимо е да се съберат други доказателства, от които да се установи, че сумата е дарение само за единия съпруг, а не за семейството. Така е прието в обжалваното въззивно решение и в решение № 1124 от 19.10.2007 г. по гр.д.№ 1281/ 2006 г. на ІІ г.о. на ВКС. Други съдилища приемат, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящият си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг (така решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809/ 1995 г. на ВКС, І г.о.). Изрично за хипотезите, в които се прехвърлят права по жилищноспестовен влог, са решение № 722 от 10.04.1967 г. по гр.д.№ 292/ 1967 г. на І г.о., ВСРБ, решение № 691 от 30.05.1985 г. на І г.о. на ВСРБ. На основание чл.291 т.1 от ГПК настоящият съдебен състав възприема второто становище и намира за правилна практиката в последните цитирани решения. По отменения СК от 1968 г. общността се основаваше на факта на придобиването на имуществото по време на брака, като законът изрично уреждаше възможните изключения. Съдебната практика допускаше и други, извън изрично посочените в кодекса случаи, когато въпреки факта на придобиването по време на брака не се формираше СИО. При действието на СК от 1985 г. не самият факт на придобиването, а само придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на СИО. Не са СИО всички придобити от единия съпруг права, за които другият съпруг няма принос при придобиването. Законодателната уредба на пълната и частична трансформация на лично имущество се базира именно на схващането, че при влагане на извънсемейни средства презумпцията по чл.19 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) е дефинитивно изключена. Логически не е възможно да има общ принос по отношение на вещ или други права, които единият от съпрузите е придобил без никакви усилия от страна на другия. Типичните хипотези на такова придобиване са наследяването и дарението, поради това законодателят ги е уредил изрично в чл.20 и чл.21 от СК от 1985 г. (отм.), при тях презумпцията по чл.19 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) не може да се приложи. Случаят, в който се прехвърлят безвъзмездно права по жилищноспестовен влог, е именно такъв. Жилищноспестовните влогове като инструмент за кредитиране на жилищното строителство и за снабдяване на гражданите с жилища вече не са законово уредени, но имаха значително разпространение в близкото минало. Правата по тях са уредени в ЗД. (отм.) и Наредба за кредитната дейност на Държавната спестовна каса (НКДД. - обн. ДВ бр. 78 от 1978 г., в сила към момента на придобиване на процесния имот). Съгласно чл.11 ал.1 от наредбата Д. кредитира граждани за покупка на жилище, ако имат внесени собствени средства по жилищноспестовен влог, а съгласно чл.19 ал.1 от НКДД. (отм.) правата по влоговете могат да се прехвърлят на съпрузи, роднини по права линия и роднини по съребрена линия или по сватовство до втора степен. Не е уреден друг начин за прехвърляне на правата, освен чрез самата Д.. Когато е извършено безвъзмездно прехвърляне на правата чрез Д., то представлява дарение. Титулярът на правата след прехвърлянето е лицето, което се явява в положението на надарен. Както е видно от съдържанието на разпоредбата на чл.19 ал.1 от НКДД. (отм.), притежателят на жилищноспестовния влог може да прехвърли правата по него както на свой низходящ по права линия от първа степен, така й на негов съпруг (който се явява роднина по сватовство от втора степен). Правата по влога са делими – могат да се прехвърлят частично, включително може да се прехвърли целият влог по равно на низходящият и на съпруга му. Когато титулярът решава да прехвърли правата само на низходящият си, той очевидно цели да облагодетелства само единия от съпрузите, а не семейството като цяло. Ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно, това са твърдения в негова доказателствена тежест. Ако доказателства за тези твърдения не са ангажирани, то жилището, придобито чрез заплащане на цената му с пари от прехвърления жилищноспестовен влог, при условията на пълна трансформация става изключителна собственост на този съпруг, а не СИО. Когато сумата по жилищноспестовния влог само частично покрива цената на имота, то е налице частична трансформация в съотношение сумата, платена от жилищноспестовния влог към цялата продажна цена. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение (в частта, в която то е допустимо), за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е приел, че частта от жилището, съответстваща на частта от цената, заплатена с прехвърлен лично на ищеца от баща му жилищноспестовен влог, не може да е обект на частична трансформация, а се явява СИО. Правилно е обратното, тъй като безвъзмездно прехвърлената сума на низходящ има последиците на дарение, съответно вещта, придобита срещу тази сума (изцяло или частично) се явява лична собственост на облагодетелствания от прехвърлянето, а не СИО. Тъй като в обжалваното решение е прието друго, то следва да бъде касирано, като при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът П. И. и ответницата Т. И. са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1984 г. и е прекратен с развод през 2006 г. На 03.07.1992 г., по време на брака, ищецът придобил чрез покупка по реда на чл.117 от З. (отм.) процесното жилище, като според текста на документа, в който е оформен договора, 15 428 лв от цената на жилището са платени със собствени средства на продавача, а разликата до 18 248 лв (т.е. 3 000 лв) - със заем от Д.. Плащането е оформено в Д., съгласно отбелязване върху протокола за избор на жилище. Т. П. И., който е баща на ищеца П. И., е имал жилищноспестовен влог в Д., като с прехвърлително от 11.06.1992 г. правата по този влог са транслирани от бащата на сина. Няма доказателства това прехвърляне да прикрива възмездна сделка. Като е прехвърлил влога на сина си, очевидно Т. И. е имал намерение да облагодетелства него лично, а не семейството му като цяло. Именно с така прехвърлените му по жилищноспестовния влог 15 428 лв ищецът е заплатил част от продажната цена на процесното жилище. Неоснователни са доводите на ответницата, че като е прехвърлил правата по влога на сина си, Т. И. е имал намерение да надари и нея, като съпруга на сина му. На първо място този извод следва да се направи, тъй като Т. И. е могъл да прехвърли правата по влога както само на единия от съпрузите, така и на двамата от тях. Като е избрал да прехвърли влога на сина си, той очевидно е имал намерение да облагодетелства точно него, а не и съпругата му. На второ място този извод се налага и от събраните по делото свидетелски показания. Никой от свидетелите не съобщава у Т. И. да е имало намерение да облагодетелства снаха си. Освен това самата ответница Т. И. е заявила пред първоинстанционният съд (протокол за с.з. от 05.11.2007 г.), че оспорва факта с въпросната сума от 15 248 лв да е закупен процесният имот и че не й е известно в какъв размер е сумата, преведена от бащата на ищеца. Това изключва възможността да е надарена, тъй като дарението предполага съгласие на две лица. Непознаването на предмета на дарението сочи, че такова съгласие не е имало – никой не може да бъде надарен, без да знае за това и без да знае с какво точно. Видно от изложеното искът за установяване на частична трансформация на лично имущество на ищеца П. И. при придобиване на процесното жилище е основателен. Поради това решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, в която не подлежи на обезсилване, след което да се постанови друго за уважаване на иска. В частта, в която касационната инстанция намери обжалваното решение за недопустимо, то трябва да бъде обезсилено. При този изход от спора разноските по производството следва да се възложат в тежест на ответницата съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение на Софийски граД.и съд от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 3435/ 2009 г. в частта, в която е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 3659/ 2006 г., с което е оставен без разглеждане предявения от П. Т. И. против Т. А. И. иск за признаване за установено, че П. Т. И. е собственик на 1 500/ 18 248 идеални части от недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”Обеля І”, бл.106, вх.А, ет.7 – поради прекратяване на съпружеска имуществена общност с развод и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част. ОТМЕНЯ решение на Софийски граД.и съд от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 3435/ 2009 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.21 ал.1 от СК (отм.), предявен от П. Т. И., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.София, ж.к.”Обеля 1”, бл.106, вх.А, ет.7, ап.18 против Т. А. И., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.София, ж.к.”Лагера”, ул.”Смолянска”, № 10, ап.5, че П. Т. И. притежава еднолично в резултат на трансформация на лично имущество 15 428/ 18 428 (петнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем върху осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем) идеални части от недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр.София, ж.к.”Обеля І”, бл.106, вх.А, ет.7, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, с обща площ 88,66 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 18 с площ 6,55 кв.м., ведно с припадащите се 4,8/ 100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. ОСЪЖДА Т. А. И. да заплати на П. Т. И. сумата 1 087,43 лв (хиляда осемдесет и седем лева, четиридесет и три стотинки) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: