Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди * увреждане * справедливост * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

София 26.11.2014 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2516/2014 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №28 от 11.02.2014 г. по гр. дело №630/2013 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №235 от 07.11.2013 г. по гр. дело №844/2013 г. на Троянския районен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. С. Б. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 06.03.2007 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5 000 лв. На 19.03.2007 г. е бил отстранен от длъжността управител на [фирма] – [населено място]. С присъда от 11.04.2008 год. на Троянския районен съд, потвърдена с решение от 18.07.2008 год. М. С. Б. е признат за невиновен и оправдан. От свидетелските показания по делото се установява, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, за чието обезщетяване са необходими 10 000 лв.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 10 000 лв. Наказателното производство е приключило в разумен срок за около една година и четири месеца. Обвинението по чл. 220, ал.1 НК не е за тежко умишлено престъпление. По делото не са събрани убедителни доказателства то да се е отразило на психическото състояние на ищеца. Не са събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди над обичайните. Присъденото обезщетение от 10 000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба М. С. Б., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата..
С определение №726 от 28.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №28 от 11.02.2014 г. по гр. дело №630/2013 г. на Ловешкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според представените с касационната жалба ППВС №4/23.12.1968 г., решение №49 от 27.04.2011 г. по гр. дело №697/2010 г. на ВКС, I. г.о. и решение №302 от 04.10.2011 по гр. дело №78/2011 г. на ВКС, I. г.о. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 18.07.2008 присъда по предявеното му обвинение по чл.220, ал.1 НК. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наказателното производство за престъпление по чл.220, ал.1 НК срещу ищеца е образувано на 06.03.2007 г. Продължило е около година и четири месеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че по време на наказателното производство ищецът е бил притеснен, сприхав и изнервен. По делото не са събрани доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на това, а и при съобразяване тежестта на обвинението /касае се за леко престъпление според редакцията на чл.220, ал.1 НК към момента на воденото наказателно производство срещу ищеца/, приложените мерки на процесуална принуда /няма задържане под стража или домашен арест/ и продължителността на наказателното производство /около година и четири месеца/ следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 2 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и искът трябва да се отхвърли за сумата 8000 лв., както и в частта, с която на ищеца са присъдени деловодни разноски над 108 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №28 от 11.02.2014 г. по гр. дело №630/2013 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на М. С. Б. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски над 108 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Б. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №28 от 11.02.2014 г. по гр. дело №630/2013 г. на Ловешкия окръжен съд в останалата обжалвана част.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.