Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 20.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Тома Комов, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 573 за 2018 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Г. А. Ж., чрез защитника му адвокат С. И. И. от АК-Б., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 21.03.2017 г. присъда № 206 от 07.10.2016 г., по в.н.о.х.д. № 848/ 2016 г. на Бургаския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, поради неучастие на осъдения Г. А. Ж. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Г. А. Ж. и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения и ги допълва с твърдението, че първоинстанционният съд не е предприел всички необходими действия за призоваване на осъдения в качеството му на подсъдим по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в проведените на досъдебното производство следствени действия, получил е препис от обвинителния акт, но поради укриване не е бил намерен и не е уведомил правосъдните органи за новия си адрес в чужбина. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 206 от 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 848/ 2016 г. Бургаският окръжен съд отменил присъда № 111 от 14.06.2016 г., по н.о.х.д. № 1974/ 2014 г., по описа на Бургаски районен съд в частта, с която осъденият Г. А. Ж. бил оправдан и го признал за виновен в това, че на 05.09.2013 г. в [населено място],[жк], [улица], № **, от гараж, след предварителен сговор с други лица и в немаловажен случай, чрез взлом, използване на техническо средство и моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 706,26 лева, от владението на Д. Т. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. С решение № 31 от 21.03.2017 г. по н.д. № 1305/ 2016 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. изменил въззивната присъда в частта за неправилната квалификация с препратка към чл. 20, ал. 2 от НК, отменил настаняването на дееца в затвор (заради настъпилите законови промени) и потвърдил съдебния акт в останалата му част. Присъдата влязла в сила на 21.03.2017 г. Осъденият Г. А. Ж. бил задържан на 12.03.2018 г. на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, въз основа на европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 16.10.2019 г. и е настанен в затвора - Бургас. Искането на осъдения Г. А. Ж. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения Г. А. Ж.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 03.04.2014 г., по д.п. № 02-996/2013 г., по описа на ІІ РУП-Бургас, в присъствието на служебен защитник, след което е разпитан. Не е взета мярка за неотклонение. По образуваното на 08.05.2014 г. съдебно производство по н.о.х.д. № 1974/ 2014 г., по описа на Бургаския районен съд, осъденият Ж. не е бил намерен. Призовката изпратена на адреса за първото с.з. на 11.06.2014 г. не е оформена по надлежния ред, но за второто с.з. на 10.09.2014 г. е върната в цялост с отбелязване, че призованото лице е извън страната за неопределено време. Изготвената справка не показала други задгранични пътувания на осъдения, освен влизане в страната на 04.08.2011 г. (л. 49, н.о.х.д.). За следващото с.з. на 10.12.2014 г. призовката отново била върната с отбелязване, че лицето или негови близки не били открити на адреса в[жк], [жилищен адрес]. Осъденият Ж. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 8196/ 25.02.2015 г. на ГД „НП“ при МВР. Призовката за с.з. на 30.06.2015 г. отново била върната в цялост с докладна записка на Областна дирекция „Охрана“ – Бургас, с отбелязване, че по сведение на баба му Е. В. не е виждала подсъдимия Ж. от около две седмици и не знаела за неговото местонахождение. Призованият бил открит и на друг адрес в същия квартал - [жилищен адрес]. Съдебното производство било разгледано в отсъствие на осъдения, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 4 от НПК, на 26.05.2015 г. и на 23.06.2015 г. била постановена присъда. Въззивното производство също било разгледано задочно за подсъдимия. По делото са налице данни, че по молба на осъдения Ж. Центърът за национален осигурителен номер в [населено място], Обединеното кралство, насрочил дата за събеседване за 01.09.2015 г. за издаването на национален осигурителен номер. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Ж. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият Г. Ж. е знаел за повдигнатото обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването по досъдебното производство. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса и не е уведомил правосъдните органи за новия си адрес в чужбина. Не е бил известен за насроченото съдебно производство, защото се е укрил и заминал в чужбина. Поради това, искането на осъдения Ж. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното от осъдения Г. А. Ж. искане за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение. Направените от осъдения доводи за нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК подлежат на разглеждане по друг процесуален ред от Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Ж. за възобновяване на приключилото наказателно производство по в.н.о.х.д. № 848/ 2016 г., по описа на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.