Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

РЕШЕНИЕ


№ 398


София, 29.10.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3058/2015 година.


Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №І-41-94/16.9.2014 г. по гр.д.№14122/2013 г. Софийският районен съд, г.о.,41 състав,е осъдил Н. Л. С. от [населено място] да заплати на Г. И. И. от [населено място] на основание чл.45 ЗЗД сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с извършено спрямо него противоправно деяние на 12.10.2012 г. около 20.00 часа в [населено място], кв.Х., блок *, вх.*, ет.*, изразяващо се претърпени болки и страдания, във връзка с причинените му травматични увреждания в резултат на насени му удари от Н. Л. С., както следва: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област; отоци и кръвонасядания в лявата лицева област, подкожен хематом лявата орбита; отоци, кръвонасядания, охлузвания на двете устни и лявата мишница и гърба в ляво, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.10.2012 г. до окончателното погасяване на задълженията, като исковете за разликата над 2500 лева до 5000 лева, са отхвърлени като неоснователни.
С решение №1611/09.3.2015 г. по гр.д.№17539/2014 г., по въззивни жалби и от двете страни, Софийският градски съд, АО, ІІІ-Б състав, е потвърдил решението на първата инстанция.
Срещу влязлото в сила решение на въззивният съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх.№1031603/02.4.2015 г., от адв. Н. Н. – процесуален представител ответника по исковата молба Н. Л. С.,, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като СРС, нарушавайки императивните правила на закона е постановил решение, при наличие на ненадлежно процесуално представителство на Н. С. пред първоинстанционния съд, като го е лишил от възможността за надлежно участие в делото, като липсва надлежно писмено адвокатско пълномощно за адв. М.. Като основание за отмяна се сочи и изготвянето от първоинстанционния съд на неточен, неверен и непълен доклад по делото, както и че е указано на ответника по исковете, че за някои обстоятелства от значение за делото, той не сочи доказателства.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав на Софийския районен съд.
В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. Н., който претендира разноски.
Ответникът по молбата за отмяна Г. И. И. посредством процесуалния си представител – адв. П., оспорва молбата за отмяна, който представя писмена защита и претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответника в настоящото производство и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Доводите на молителя са неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че защитата на молителя в настоящото производство във въззивната инстанция е проведена от процесуалния му представител Посоченото оплакване е следвало да бъде наведено във въззивната жалба и визирано като процесуално нарушение. Това обаче не сторено. Нещо повече, никъде във въззивното производство, нито във въззивната жалба, нито в хода на производството, включително и хода по същество, оплакване в посочения в молбата смисъл не е наведено. В три съдебни заседания пред СРС молителят в настоящото производство се е явявал лично и с процесуален представител.
Не представлява основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и твърдението относно изготвянето от първоинстанционния съд на доклада по делото. Това оплакване е могло да бъде преодоляно във въззивното производство и за което е налице оплакване във въззивната жалба на молителя, и по което СГС е изложил мотиви. По естеството си навеждането на същото оплакване в молбата за отмяна представлява касационно оплакване, но с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Оплакването не се обхваща от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
На ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат разноски за настоящото производството, които макар и да са поискани не са доказани.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, вх.№1031603/02.4.2015 г., от адв. Н. Н. – процесуален представител ответника по исковата молба Н. Л. С. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. И., посредством процесуалния му представител – адв. П., за присъждане на разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: