Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нищожност на решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 56
С. 14.03.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5173 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 30.04.2013г. по в.гр.д. № 15462 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е прогласено за нищожно решение № ІІ-75-155 от 6.12.2010г. по гр.д. № 35142/2010г.на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Искането, посочено в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов за потвърждаване на първоинстанционния, с които предявените искове са отхвърлени.

С определение № 1184 от 28.11.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса : нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, за който е преценено, че е разрешен от въззивния акт в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. по т.д.№ 1/2011г. на ОСГТК.

В съдебно заседание страните не се явява лично. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде отменен. Представя списък на направените пред настоящата инстанция разноски, които претендира в размер на 330лв.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

В. съд не е разглеждал спора по същество. Прогласил е нищожността на постановения от първата инстанция съдебен акт с мотива, че той е постановен от ненадлежен състав - подписалият го не е изпълнявал длъжността „съдия” към датата на постановяването му – 6.12.2010г., тъй като с удостоверение с изх. № 629 от 7.04.11г.на СРС е установено, че „считано от 18.10.10г. съдията от СРС Д. е била командирована в СГС”.

По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното :

Когато решението се постановява еднолично, то се счита постановено с подписването му от съдията. Към този момент волята е формирана и обективирана в изискуемата се писмена форма. Налице е надлежен съдебен състав, когато към момента на подписване на акта –подписалият го има качеството на съдия в органа, издал решението. Командироването в по-горен съд /съгласно чл.81 от ЗСВ/ е временно заместване, при определени условия на един съдия от друг. То по никакъв начин не води до изгубване на качеството на съдия в органа, издал решението, защото не води до промяна във вида на заеманата от съдията длъжност. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 10.02.2012г. по т.д.№ 1/2011г. на ОСГТК – съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По аргумент на по-силното основание - съдебното решение не е нищожно и когато е постановено от съдия, който към момента на подписването не е бил избран за съдия в друг съд, а само временно е командирован.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен. Не съответстващ на закона и на съдебната практика е извода на съда, че постановения съдебен акт от съдия, който е бил командирован в друг съд, е постановен от ненадлежен състав. Това е така, защото и към датата на постановяване на акта, и на обявяването му – той е имал качеството на „съдия в районен съд”. Не е налице и основанието за нищожност поради нарушаване на императивни разпоредби на закона – на изискването на чл.235 ал.1 от ГПК за неизменност на съдебния състав, който е завършил разглеждането на делото и е постановил решението. В случая - съдебното решение е постановено от съдията, завършил разглеждането на делото на 28.09.2010г. /когато е проведено последното съдебно заседание/. Актът е постановен от същия съдия с подписването му, което е преди датата на обявяването му.

Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на основание чл.293 ал.3 от ГПК на делото за ново разглеждане на друг състав на въззввния съд, който следва да разгледа и реши спора по същество. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК настоящата инстанция не следва да се произнася по искането за разноски.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.04.2013г. по в.гр.д. № 15462 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е прогласено за нищожно решение № ІІ-75-155 от 6.12.2010г. по гр.д. № 35142/2010г.на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав и решаване на спора по същество.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.