Ключови фрази
Частна касационна жалба * Иск за съществуване на вземането * заповед за изпълнение * недопустимост на иск


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889

София, 27.11.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 6271 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 16563 от 11.08.2014 г. по ч. гр.д. № 12016/2014 г. на Софийски градски съд, І-ви „б” въззивен състав е потвърдено определение № 43 от 18.07.2014 г. на Софийски районен съд, 82 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 39209/2014 г.
Определението на Софийски градски съд е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 98847 от 18.08.2014 г., подадена от С. И. Х. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на съдебния акт в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. ОСГТК ВКС по въпросите от кой момент възниква правото на иск за съществуване на вземането и може ли съдът по иска по чл. 422 ГПК да преценява подадено ли е в срок възражението по чл. 415 ГПК.
Ответникът по частната жалба Ц. Г. Ц. не взема становище.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 39209/2014 г. на Софийски районен съд, 82 състав, е образувано по искова молба от С. И. Х. срещу Ц. Г. Ц. за установяване съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по гр.д. № 19989/2014 г. на Софийски районен съд. С определение № 43 от 18.07.2014 г., съдът е констатирал, че на 17.04.2014 г. в полза на заявителя С. И. Х. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; че на 28.04.2014 г. е било разпоредено заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК чрез частен съдебен изпълнител за сметка на заявителя, както и че на 19.06.2014 г. от длъжника Ц. Г. Ц. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Приел е, че редовността на възражението не може да бъде проверена, тъй като частният съдебен изпълнител не е представил доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, поради което за ищеца не е възникнал правен интерес от провеждане на установителното производство по чл. 422 ГПК. Прекратил е производството по делото и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на иска.
Определението е потвърдено с определение 16563 от 11.08.2014 г. по ч. гр.д. № 12016/2014 г. на Софийски градски съд, І-ви „б” въззивен състав. Въззивният съд е приел, че производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК е недопустимо, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК. Не е обсъдил представените доказателства от частния съдебен изпълнител за връчване на съдебните книжа на длъжника, възложено му от съда по реда на чл. 42, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за компетентността на съда по иска за съществуване на вземането да извърши преценка подадено ли е в срок възражението срещу заповедта за изпълнение.
Съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна преценка подадено ли е в срок възражението по чл.414 ГПК и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство. По отношение на спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК, съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните.
В противоречие с постановката на т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК ВКС, първоинстанционния съд не е дал указания за представяне на доказателства спазен ли е срока по чл. 414, ал.2 ГПК и не е събрал доказателства за това. В нарушение на т. 10а от ТР № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд не е съобразил представените доказателства за връчване на заповедта за изпълнение и не е формирал собствена преценка подадено ли е в срок възражението по чл. 414 ГПК. Въззивният съд не е съобразил доказателствата, че по делото е приложено писмо от частен съдебен изпълнител А. П. с рег. № 849 с район на действие Софийски градски съд с приложено към него уведомление за връчване на длъжника на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 11.06.2014 г., предвид което постъпилото от длъжника Ц. Г. Ц. на 19.06.2014 г. възражение е в двуседмичния срок по чл. 414 ГПК, съответно – предявеният на 17.07.2014 г. иск за установяване на вземането е допустим, подаден в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 16563 от 11.08.2014 г. по ч. гр.д. № 12016/2014 г. на Софийски градски съд, І-ви „б” въззивен състав. е потвърдено определение № 43 от 18.07.2014 г. на Софийски районен съд, 82 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 39209/2014 г.
ОТМЕНЯВА определение№ 16563 от 11.08.2014 г. по ч. гр.д. № 12016/2014 г. на Софийски градски съд, І-ви „б” въззивен състав, с което е потвърдено определение № 43 от 18.07.2014 г. на Софийски районен съд, 82 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 39209/2014 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 82 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 39209/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: