Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. София, 01 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 839 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби на подсъдимите Г. К. и Ц. Н., и на защитниците им съответно - адв. С. И. и адв. И. А., против въззивно решение № 96/10.03.2020 г., постановено по внохд № 539/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбите са наведени всички касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че при събирането и най-вече при дължимата обективна и безпристрастна оценка на доказателствата са налице непълноти в мотивите на въззивното решение относно направените от страна на защитата възражения, които са довели до нарушение на материалния закон и налагането на наказания, които са явно несправедливи по своята същност. Твърди се, че вътрешното убеждение на въззивния състав е изградено на множество съмнения - относно авторството и вината на подсъдимите, които са интерпретирани като реално случили се събития, без същите да са в последователна връзка по между си. Възприетата, само на основата на косвени доказателства, фактическа обстановка не обосновавала наличието на изискуемата от закона категоричност на обвинителната теза, като събраните по делото доказателства не са достатъчни и убедително безпротиворечиви, за да доведат до единствения възможен извод, че именно подсъдимите, в съучастие по между си, са осъществили инкриминирания палеж. При условията на алтернативност се претендира да се отменят атакуваното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда, подсъдимите да се оправдаят по повдигнатото им обвинение и да се отхвърлят предявените граждански искове или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, или да се измени решението, като се намалят наложените наказания.
В съдебно заседание подсъдимите Г. К. и Ц. Н., лично и чрез защитниците - съответно адв.И. и адв.А., поддържат жалбите и считат, че те следва да се уважат по наведените в тях съображения. В последната си дума подсъдимите настояват да бъдат оправдани.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Гражданските ищци – „И. 7“ ЕООД и „И. 07“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител. Упълномощеният повереник адв. В. С. пледира да се отхвърлят жалбите и да се остави в сила въззивното решение в гражданската му част, като се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С присъда № 21/24.01.2019 г. по нохд № 1918/2018 г. на Софийски градски съд подсъдимите Г. Г. К. и Ц. Г. Н. са признати за виновни в това, че на 07.04.2017 г., около 22,50 ч., в [населено място], на [улица], в съучастие по между си като съизвършители, са запалили с горивна течност – нафта и минерални масла, имущество на значителна стойност – 3 бр. лекотоварни автомобила, като е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество и в резултат на престъплението са последвали значителни вреди, възлизащи общо в размер на 12 395 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3 вр. с ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК всеки един от двамата е осъден на по една година лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия К. наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, а на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието на Н. е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане и изтърпяването на мярката за неотклонение „домашен арест“. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за причинените имуществени щети на гражданските ищци „И. 7“ ЕООД - 5 500 лв. и на „И. 07“ ЕООД - 1 395 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, включително и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове.
По жалби на защитниците е образувано внохд № 539/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци направените разноски във въззивното производство.
Идентичността на наведените касационни основания и заявените в тяхна подкрепа сходни съображения, позволяват жалбите на подсъдимите и на защитниците да се разгледат едновременно. Доколкото твърдяното наличие на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване и на въпроса за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо място относно ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При извеждане на релевантната за отговорността на подсъдимите фактология, касационният състав не споделя оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност на инстанциите по същество. Действително направеният по делото извод за авторството на деянието се основа на косвени доказателства, но прегледът на съдопроизводствените действия на предходните инстанции не разкрива каквито и да било недостатъци, с които да са нарушени разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Мотивите на обжалваното решение са постановени в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като въззивният съд е изложил убедителни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. В основата на доказателствените изводи са поставени показанията на св.Р. Б. и приятелката му св.М. Н., според които с управлявания от мъжа лек автомобил, подсъдимите, с носените от тях две туби, от които лъхала миризма на нафта, са откарани от [жк]до складовата база на [улица] са върнати обратно - до обръщалото на 310 в същия столичен квартал. Предвижването на двамата подсъдими от автомобила до паркираните на [улица] бусове и връщането им вече без двете туби до автомобила на познатия им е наблюдавано от св.В. Б. и св.Д. К., и е заснето от охранителна камера. Действително извлечените изображения на силуетите на лицата от записите са негодни за лицевата им идентификация, но това не води до разколебаване или промяна на обективността и убедителността на фактическите изводи относно информацията, изведена от показанията на горепосочените свидетели. Няма основание за изключване от доказателствения материал по делото на протоколите за извършените на досъдебното производство разпознавания, тъй като са спазени изискванията на чл.170 - 171 от НПК относно реда за тяхното провеждане. С основание въззивният съд е утвърдил извода на първоинстанционния състав, че не следва да се кредитират обясненията на двамата подсъдими относно причината за тяхното пребиваване в района на местопрестъплението. Твърденията, че това е било с цел продажба на ракия, са изложени за първи път едва две години след извършване на инкриминираното деяние, след като лицето - купувач вече е починало, а същото е и живяло на значително разстояние от паркинга, където са се намирали запалените автомобили. Обективният прочит на материалите по делото не дава основание за упрек към аналитичната дейност на въззивния съд с оглед обстоятелството, че не са възприети показанията на св. С., доколкото същият пресъздава заявеното от трети лица, а и сочи различен период от време на осъществяване на покупко-продажбата на алкохол от подсъдимите. С оглед изложеното касационният съд приема, че процесуална дейност на апелативният съд е осъществена при стриктно съблюдаване изискванията на НПК, поради което липсват основания да се приеме, както се твърди в жалбите, че съдът е извел заключенията си по фактите, без да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Действително в случая липсват свидетели – преки очевидци на заливането на трите процесни микробуса с носената в тубите течност и самото им запалване. Същевременно вътрешното убеждение на инстанциите по същество е формирано на основата на косвени по своя характер доказателства, които са не само допустими, но и относими към предмета на доказване и са събрани и проверени, съобразно изискванията на процесуалния закон. В този смисъл наличният доказателствен материал, преценен по отделно и в съвкупност, дава основание да се направи единствения възможен извод, че именно двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние.
Предвид отсъствието в жалбите на аргументация в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон, следва само да се отбележи, че при липсата на съществени процесуални нарушения, установените от предходните инстанции фактически обстоятелства правилно са подведени под нормата на чл.330, ал.3 вр. с ал.2, т.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Напълно бланкетно е и възражението за явна несправедливост на наложените наказания, аргументирано единствено, че то произтича от незаконосъобразното осъждане на подсъдимите за деяние, за което се твърди, че те не са извършили изобщо. В жалбите отсъства дори посочване, че определените санкции очевидно не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на обема от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. Това дава основание де се приеме, че очевидно и самите жалбоподатели споделят изложеното от въззивния състав, че при отсъствието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а още по-малко - на изключително такова, определените от първоинстанционния съд, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказания на всеки един от двамата подсъдими, са силно занижени, но с оглед отсъствието на въззивен протест, този недостатък на първоинстанционната присъда не е могло да се коригира.
Относно претенцията, че неправилно е отказано приложението на условното осъждане по отношение на подсъдимия Г. К. следва да се отбележи, че в настоящото производство, касационният състав не би могъл да се произнесе доколко е законосъобразно предходното осъждане на подсъдимия, с влязло в сила определение от 17.06.2010 г., с което е одобрено споразумение. Действително осъжданията на „лишаване от свобода“ на К. до момента са за престъпления, осъществени до 13.10.2010 г., но той не е реабилитиран по чл.86 от НК и към инкриминирания момент по настоящото дело – 07.04.2017 г., не са изтекли сроковете по чл.88а от НК, поради което законосъобразно е отказано приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание.
С оглед законосъобразния извод относно съставомерността на деянието, правилно е приложена и разпоредбата на чл.45 от ЗЗД с ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите относно виновно причинените имуществени вреди на двете пострадали юридически лица, собственици на изгорелите в пожара моторни превозни средства. На основание чл.189, л.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на гражданските ищци разноски, възлизащи общо в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за пред настоящата инстанция, като всеки един от двамата заплати по 400 лв.
По изложените съображение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 96/10.03.2020 г., постановено по внохд № 539/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. Г. К. и Ц. Г. Н. да заплатят на гражданските ищци – „И. 7“ ЕООД по 260 /двеста и шестдесет/ лв. и на „И. 07“ ЕООД по 140 /сто и четиридесет/ лв., представляващи разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |