Р Е Ш Е Н И Е N 423 София ,12.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на пети ноември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 167 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 543 от 3.07.2012 г. по гр.д. № 167 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на В. Х. Х. , представляван от адвокат Г. И. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 16 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 4 по описа на Окръжен съд, [населено място] , граждански състав за 2010 г. , с което е оставено в сила решение № 275 от 17.07.2009 г. и решение № 2658 от 18.11.2009 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 563 от 2008 г. Касация е допусната по следните въпроси : в кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност. В касационната жалба се позовават на всички основания, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. Ответниците [фирма], гр. |Г. и [фирма] не са се явили в съдебно заседание и не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Габровския окръжен съд е потвърдил първостепенният съдебен акт и е признал за установено ,че “Г. И.” – АД, [населено място] е собственик на 9, 85% ид. части от общите части на сградата , а [фирма] , [населено място] е собственик на 8 , 34% идеални части от общите части на същата административна сграда находяща се в [населено място] , [улица]. С това решение на основание чл.109 ЗС е осъдил касатора В. Х. Х. , който е собственик на шестият етаж във въпросната сграда да преустанови неоснователните действия, извършени пред Община [населено място] , с които пречи на ищците да упражнят своето право на обособяване като самостоятелен обект на четвъртият етаж от сградата. С това решение е отхвърлил и направеното възражение от В. Х. Х. за прихващане. Решенията са недопустими и следва да се обезсилят като делото се върне на Габровския районен съд за отстраняване на нередовността на исковата молба- чл. 293, ал.4 ГПК вр. с чл.270, ал.3 ГПК. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на правната квалификация-арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение. В исковата молба не е извършено субстанциране на спорното материално право. В нея [фирма], [населено място] и [фирма] са посочили , че са собственици на етажи от сградата с административен адрес [населено място] , [улица], без да посочват правното основание на което е възникнала собствеността. Посочват, че неправомерно ответникът В. Х. Х. и съпругата му К. И. Х. , които са собственици на шестия етаж на деривативно основание им препятстват достъпа до страничното стълбище. В молбата не са посочени нито действията, с които се пречи да ползват имота, който е тяхна собственост, нито в какво се изразява преченето. Направеното искане в петитума от своя страна не кореспондира с фактическите основания, установяващи спорното правоотношение и отразени в обстоятелствената част на иска. Претенцията в петитума е за ревандикация на общи части на сградата и то такива по естеството си, а не по предназначение. Тези дефекти са били отбелязани още в “Отговора”, подаден от касатора с вх. № 1129/12.06.2008 г. С допълнително молба вх. № 2116 от 8.10.2008 г. [фирма] е заявил недопустимо изменение на иска защото е поискал изменение както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в направеното искане – “да се прогласи нищожността на договора за продажба на недвижим имот,сключен под формата на нотариален акт № 157, т.02, рег. № 5962, н.д. № 874 от 1999 г., с който е продадена южната стълбищна клетка, от към [улица]. В хода на съдебното производство страните са въвеждали и допълнителни факти , твърдения и възражения , което е възпрепятствало съдилищата да постановят решения, съответстващи на въведеното спорно материално право. Решенията следва да се обезсилят и делото да се върне на Габровския районен съд, който да остави исковата молба без движение с указание ищците да уточнят както обстоятелствената част на исковата молба , така и заявеното искане. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 4 по описа на Окръжен съд, [населено място] и решение № 275 от 17.07.2009 г. и решение № 2658 от 18.11.2009 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 563 от 2008 г . ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.293, ал.4 вр.с чл.270, ал.3 Гражданско процесуалния кодекс. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш Е Н И Е N........................... София ,.............................................2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Любка Андонова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 291 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 785 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 291 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на Р. С. И. е допуснато касационно обжалване на решение № 2 от 6.01.2012 г. по гр.д. № 488 от 2011 г. на Варненския апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 300 от 9.12.2009 г. по гр.д. № 168 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността за недвижимия имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица] на трети етаж, със застроена площ от 62.26 кв.м., в жилищна сграда „Хоризонт-1”, построена в парцел VIII – 4487, кв.263 по плана на [населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение със застроена площ от 21.35 кв.м., заедно с 0.10801 идеални части от общите части на сградата, на които съответстват 9.67 кв.м. припадащи се общи части и правото на строеж върху 71.93 кв.м. Касация е допусната по следните въпроси : процесуалния въпрос към кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за придобивна давност; как се определя срока за изтичане на давността- в кой ден и месец изтича срока по чл.79, ал.1 ЗС ; от кои момент влиза в сила първоинстанционното решение , което е било обжалвано само от ненадлежна страна, когато последното обстоятелство е установено едва с въззивното решение когато жалбата е оставена без разглеждане, а производството прекратено; влияе ли невписването на решението по чл.19, ЗЗД върху неговото конститутивно действие; Следва ли да се вземат предвид фактите, настъпили след образуване на делото; следва ли съдът да се произнесе по всички съществени въпроси по делото и липсата на такова произнасяне равносилно ли е на произнасяне по съществен въпрос в отклонение от практиката на ВКС; част от фактическият състав на придобивната давност ли е позоваването на тази давност или последиците настъпват автоматично по право с изтичането на срока ; прекъсва ли се владението на недобросъвестният владелец ако преди да изтече срока му за придобиване на собствеността по давност , трето лице се легитимира като собственик на същия имот – било чрез нотариален акт по обстоятелствена проверка, било чрез иск по чл.19, ал.3 ЗЗД; владение или е държане е упражняването на фактическа власт върху имота до сключването на предварителен договор по чл.19, ал.2 ЗЗД и от кой момент започва владението на купувача по предварителен договор за покупка на чужд недвижим имот – от момента в който купувача кумулативно получи фактическата власт и сключи предварителния договор или от осъществяването на който е да е от тези два факта самостоятелно; По поставените въпроси касаторката счита, че са налице всички хипотези на чл.280, ал.1, ГПК. В касационната жалба се позовават на всички основания, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. Ответницата И. А. Б. – Л. не е подала отговор по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението по иска по чл.108 ЗС е правилно. Касираното решение е постановено след решение № 554/2010 от 2.09.2011 г. по гр.д. № 1019 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение, с което са дадени указания по приложението на закона. Варненския апелативен съд е отхвърлил предявеният от Р. С. И. против И. А. Б. – Л. иск по чл.108 ЗС за недвижим имот – апартамент № 3, ет.3, [улица], [населено място] с идентификатор 83510.675.137.3.3, със застроена площ от 62.26 кв.м., заедно с избено помещение № 7 със застроена площ от 21.35 кв.м. като неоснователен защото е намерил, че ищцата –касатор не е установила правото си на собственост. За да направи извода, съдът е приел, че ищцата Р. И. не се легитимира като собственик на процесния имот на основание влязло в сила на 12.02.2009 г. съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният предварителен договор за покупко - продажба на 19.10.06 г. между нея като купувач и С. К. като продавач. Решението по обявяването на предварителният договор за окончателен е конститутивно иск защото има за предмет изменение на правното положение на едно потестативно право и има действие спрямо всички. Това решение следва да се впише съгласно чл.4, б. “з” от Правилника за вписванията. Поставен е въпрос за значението на вписването и елемент ли е от конститутивният характер на решението. В решение № 30 от 5.04.1973 г. по гр. д. № 13 от 1973 г., ОСГК на ВС е посочено, че решението следва да съдържа всички клаузи по предварителния договор защото замества не сключеният окончателен договор. За това и съгласно чл.114 и чл.115 от Закона за собствеността решението следва да бъде вписано. Съгласно чл.113 от Закона за собствеността невписаното решение съгласно чл.4, б.”з” от Правилника за вписванията не може да се противопостави на трето лице придобило по рано собствеността върху същия имот от същия праводател. Защитното действие на вписването на исковите молби изрично е уредено в закона и това са исковете по чл.17, ал.2 ЗЗД; чл.88, ал.2 ЗЗД , чл.135, ал.1, изр. последно ЗЗД. В останалите случаи важи принципът, че с отпадане на правата на праводателя, отпадат и тези на приобретателя. В случая касаторката е загубила правото на собственост , тъй като ответницата междувременно го е придобила на оригинерно основание. Ответницата е направила правопогасителното възражение за придобиването на имота на първично основание по силата на изтекла в нейна полза обща придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, началната дата на която е започнала да тече през месец март на 1999 г. , а на 14.05.1999 г. е сключен предварителен договор между С. К. и И. Л. . От този момент до сега И. Л. осъществява фактическа власт върху имота, извършила е довършителни работи по апартамента, който е предаден в “груб строеж” и според нея към датата на подаване на исковата молба по настоящето дело е придобила имота на оригинерно основание. При първото разглеждане на делото в касационната инстанция е даден отговор на въпросите своевременно ли е направено правопогасителното възражение за придобиване на собствеността от ответницата, кои са условията при които се прекъсва давността с оглед разпоредбата на чл.84 от Закона за собствеността и чл.116 от Закона за задълженията и договорите. В това решение са посочени и правните последици от прекратяването на производството по гр. д. № 598 от 2007 г. на Шуменския окръжен съд по предявения иск по чл. 108 ЗС, изразяващи се в заличаване с обратна сила на извършените процесуални действия и отпадане на материално правните последици по чл.116, б.”б” ЗЗД. По въпроса за влизане в сила на съдебно решение намират приложение разпоредбите на чл.296 ГПК. Когато производството е прекратено с определение поради недопустимост , какъвто е случая на обжалване от ненадлежна страна, то решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото. При постановяването на решението въззивният съд се е съобразил с представените по делото доказателства и дадените указания при първото касационно разглеждане на делото. В мотивите към касираното решение Варненския апелативен съд се е занимал с поставените по-горе въпроси и ги е съобразил с практиката на ВКС, изразена както в задължителните тълкувателни решения, така и в решенията по чл.290 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 2 от 6.01.2012 г. по гр.д. № 488 от 2011 г. на Варненския апелативен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: