Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 03 ноември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1162/2014г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения Д. К. за възобновяване на нохд №367/2013г. на Районен съд /РС/- Несебър, отмяна на обявената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.423, ал.1 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изразяващи се в ограничаване на правото му на лично участие в наказателния процес. В съдебно заседание на 23.10.2014г. Д. К. и процесуалният му представител поддържат заявената претенция. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №45 от 23.07.2013г., по нохд №367/2013г., Несебърски РС е признал Д. В. К. за виновен в това, че на 09.03.2012г., в [населено място] противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди 100”, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Т. В.Х., от владението на Н. И. А., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство /причинени са щети в размер на 2 274 лева/ и деянието е извършено в пияно състояние, поради което на основание чл.346, ал.2, т.т.1 и 2 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим. Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 08.08.2013 година. Искането за възобновяване на нохд №367/2013г. на РС-Несебър е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но преценено при съблюдаване на направените доводи, е неоснователно. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване,в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от действащия НПК процедура. Приложената по наказателното дело документация обосновава категорични изводи, че Д. К. е участвал при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №367/2013г. на Несебърски РС е проведено в негово отсъствие, поради укриване на лицето от компетентните органи. Д. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.346, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, с постановление от 10.10.2012г., предявено му лично на 18.03.2013г., поради обективната невъзможност до този момент да бъде открит, предпоставила неговото щателно издирване, и на същата дата е разпитан. След реализираната процесуално-следствена дейност, Районна прокуратура - Несебър е внесла обвинителен акт срещу Д. К. в съответния първостепенен съд, който насрочил образуваното нохд №367/2013г. за разглеждане в открито заседание на 20.06.2013г. В хода на подготвителните действия, решаващият съд констатирал, че подсъдимият не се намира на посочения по делото адрес и положил необходимите процесуални усилия за осигуряване на неговото участие в съдебната фаза на наказателния процес. Представените доказателства /докладни записки и писма с изх.№И-56873/04.07.2013г. на Националната следствена служба, №И- 9558/04.07.2013г. на МП-Главна дирекция”Изпълнение на наказанията” и №33401/08.07.2013г. на МВР-Главна дирекция „Гранична полиция”/ , установяващи неизвестност на пребиваването на лицето и обявяването му за местно и общодържавно издирване с телеграми №596 от 03.07.2013г. на РУП-Несебър и №24911 от 08.07.2013г. на ГДНСП, са мотивирали Несебърски РС, на 23.07.2013г. да даде ход на делото, на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК, след преценка на възможността за разкриване на истината в процеса, в отсъствие на подсъдимия. В рамките на задочна процедура е проведено съдебно следствие, приключило с присъда №45/ 23.07.2013г. на Несебърски РС. Конкретиката, очертаваща процесуално поведение на осъдения, препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №367/2013г. на РС-Несебър, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. 1 _____________________________________________________________ 1.решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Х. срещу Италия; решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в редакцията, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на Д. К. в качеството на обвиняем на 18.03.2013г., предявено му лично и на осъществено впоследствие укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл.423, ал.1, изр.2, пр.1 от НК изключение. В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение – подписка . Съгласно чл.60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което К. е дерогирал. Предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на основания по чл.423, ал.1 от НПК, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Д. В. К. за възобновяване на нохд №367/2013г. на Несебърски РС, и за отмяна на присъда № 45 от 23.07.2013 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.