3 Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 02,10, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 615/ 2011 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. АД-София против решение № 364/7.03.2011 г. по гр.д. № 978/2010 г. на Софийски АС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на А. С. В. от П. на основание чл.208,ал.1 КЗ сумата 26 163.14 лв. застрахователно обезщетение по застрахователна полица от 9.11.2007 г., ведно със законната лихва и разноски. Ответникът по касационната жалба А. В. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски. С обжалваното решение е прието следното: За да възникне правото на застрахователя по чл.211,т.2 КЗ да откаже плащане, последният следва да установи не само неизпълнение на задължение по договора, но и факта, че това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, последното обстоятелство не е установено, поради което следва да се приеме, че неизпълнението на задължението за уведомяване на застрахователя за прехвърлянето на собствеността, не е значително с оглед интереса на застрахователя. Следователно, отказа на застрахователя за плащане е неоснователен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Дали застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение, когато през време на застрахователния договор, застрахованото имущество бъде прехвърлено и застрахователят не бъде уведомен за това, съгласно чл.212 КЗ, и дали неизпълнението на задължението на застрахования по чл.212,ал.1,изр.2 КЗ е значително с оглед интереса на застрахователя по чл.211,т.2 КЗ ?, са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл.211,т.2 КЗ е нова в нашето застрахователно законодателство и поради това няма съдебна практика по нейното прилагане. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова е допусната до разглеждане по същество с определение № 254/2.04.2012 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: За да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Последният израз се въвежда за първи път в застрахователното и търговското право. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211,т.2 КЗ, застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл.211КЗ е предвиден само, като правна възможност, а не безусловно. Съобразно смисъла на чл.212 КЗ, който свързва смяната на застрахованите със смяната на собствениците, следва да се приеме, че срокът за уведомяване започва да тече от момента в който приобретателят е станал собственик на вещта. Седемдневният срок по чл.212,ал.1 КЗ не е преклузивен, тъй като не може да погаси правото да се уведоми застрахователят. Преклузията се свързва с притезателни и потестативни права, а задължението за уведомяване не е такова. По изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и затова следва да бъде оставено в сила със законните последици. Водим от горното и на основание чл.293,ал.1 и чл.78 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 364/7.03.2011 г. по гр.д. № 978/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част. Осъжда З. А. АД-София да заплати на А. С. В. от П. сумата 1 700 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: