Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 20 април 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 633/2012г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Г. срещу въззивна присъда №7 от 01.03.2012г., постановена по внохд №43/2012г. на Русенски окръжен съд /ОС/. В депозираната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, обективирано в неправилна интерпретация на обективните и субективни признаци на визираното в чл.215, ал.1, пр.2 и 3 от НК престъпление и довело до ангажиране на наказателната отговорност на С. Г., при недоказаност на изискуемото се виновно поведение. Поставя се акцент на липсата на задължения за подсъдимото лице в качеството на собственик и управител на оказион - заложна къща „Р.” да изследва имотното и финансово състояние на своите клиенти - продавачи на вещи, и да установява причините за предлаганите ниски цени на стоките. Обръща се специално внимание и на обстоятелствата, че процесните велосипеди са били изложени на показ пред магазина, като подписаните и приложени по делото комисионни договори съдържат изрична декларация, че предметът на сделката не е откраднат, не е обект на друго престъпно посегателство и не се издирва от компетентните органи. Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез признаване на С. Г. за невиновен и неговото оправдаване по повдигнатото му обвинение, поради престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.215, ал.1, пр.2 и 3 от НК. В съдебно заседание на 10.04.2012 година, подсъдимото лице, уведомено, не се явява пред настоящата инстанция и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по съображенията в нея. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 190 от 03.10.2011г., обявена по нохд №1826/2011г., Русенски районен съд /РС/ е признал С. М. Г., за невиновен в това, за периода от 15.06.2007г. до 29.06.2007г., в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност и с цел да набави за себе си и за С. Б. И. имотна облага, да е придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи /6(шест)броя велосипеди/, на обща стойност 685, 05 лева, за които предполагал, че са придобити чрез престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.215, ал.1, пр.2 и 3, вр.чл.26, ал.1 от НК. Със съдебния акт е осъден и подсъдимият С. Б. И. за извършени за времето от 15.06.2007г. до 29.06.2007г. и от месец юли 2007г. до 12.08.2007г., в реална съвкупност престъпни деяния по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.194, вр.чл.26 и по чл.198, ал.1, вр.чл.26 от НК, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК му е определено общо най-тежко наказание за изтърпяване - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Визираната присъда е била предмет на въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора и финализирала на 01.03.2012г. с частичната й отмяна по отношение на С. Г., последвана от постановяване на осъдителна присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление и на същото е наложена санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което при съблюдаване на института на чл.66 от НК, е отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Касационната жалба на С. Г. е неоснователна. В рамките на описаната и приета за доказателствено обезпечена фактология, правилно въззивната инстанция е приложила материалния закон. Вещното укривателство е вторична престъпна дейност,насочена срещу собствеността и предпоставя предварителната наличност на осъществено вече от другиго престъпно посегателство или общественоопасно деяние, в резултат на които са придобити инкриминираните чужди движими вещи. Особената норма на чл.215 от НК криминализира три форми на изпълнителното деяние: укриване- активни неправомерни действия, чрез които престъпно придобитата от другиго вещ се поставя в положение, затрудняващо откриването й от собственика или от надлежните органи; придобиване- обобщително понятие, което обхваща всички възможни прояви на добиване по производен начин, със съгласието на досегашния владелец, на власт на разпореждане върху инкриминирания предмет (купуване на престъпно придобитата от другиго чужда вещ, нейната замяна, получаването й в залог, или дарение); и спомагане за отчуждаване на предмета на престъпление, което може да се изрази в дейност по улесняване на неговото придобиване от другиго (съобщаване къде да се получи инкриминираната вещ, пренасянето й от присвоителя до новия „приобретател”, намиране на „купувачи” и „продаване” на чуждата движима вещ или на част от нея ) . За престъпната съставомерност по чл.215 от НК са изискуеми и определени субективни характеристики на противоправното посегателство-умишлено виновно поведение и специална цел. Необходимият умисъл инкорпорира представи за лимитираните обективни признаци на деянието, като по отношение на престъпния произход на вещта съществува обаче особеността, че извършителят може да знае или от обстоятелствата да предполага това. От значение в тази насока са естеството на вещите; тяхното количество; опаковка; произход; възможност изобщо правомерно да бъдат притежавани от лицето, което ги предлага; цената на която се „продават” ; поведението на насрещния контрагент и т.н. Предвидената като субективен елемент на вещното укривателство користна цел може да бъде реализирана чрез получаване на „възнаграждение” в пари или в натура за укриването или за спомагането вещта да бъде отчуждена, чрез нейното безмъзмездно придобиване или купуването й по цена, по-ниска от пазарната за свои нужди или за продажба, като за осъждането на дееца не е нужно преследваното набавяне на имотна облага да бъде действително постигнато. Допустимо е ангажиране на наказателната отговорност на укривателя и в хипотези, при които същият е загубил от „сделката”, или е заловен преди да осъществи проектираната полза. 1 Очертаната по настоящото дело конкретика обосновава категорично заключение за консумиран от подсъдимия С. Г. престъпен състав на чл.215, ал.1, пр.2 и пр.3, вр.чл.26, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че за периода от 15.06.2007г. до 29.06.2007г. С. И. и С. Г. сключили комисионни договори, по силата на които последният в качеството си на комисионер се задължавал срещу възнаграждение, по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка съхранение на движими вещи /6 броя велосипеди/, с уговорката че след изтичане на лимитирания еднодневен срок, може да ги продаде. В обсега на доказаната фактология е визираната в чл.4 клауза за минималната цена на разпоредителната сделка, предмет на постигнатото между страните съгласие по чл.348 от Търговския закон /ТЗ/, варираща между 20 и 35 лева за велосипед и предоставена на С. И., както и реализираните впоследствие покупко-продажби с част от предадените вещи . –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Н. Ив., „Наказателно право”, Особена част, т.1, изд. ”Наука и изкуство” 1956г., стр.231-234. С юридически усет и демонстриран професионализъм контролираният съд е изследвал и съдържанието на субективното психическо отношение на дееца към обществената опасност на инкриминираната дейност и настъпилите вреди, като в съответствие със законовите изисквания е формирал своите правни изводите за умишлено осъществено от подсъдимия престъпно посегателство по чл.215, ал.1, пр.2 и пр.3, вр.чл.26, ал.1 от НК. Обективна и задълбочена е оценката на въззивната инстанция, че социалният статус, имотното състояние и финансовите възможности на съконтрахента на подсъдимия Г. по комисионните договори, създават сериозни съмнения за престъпния произход на процесните велосипеди. С. И. не се е занимавал с общественополезен труд и не е имал парични доходи, семейството му живеело в крайна бедност, прехранвайки се от контейнерите за смет и от просия - обстоятелства, които според депозираните по делото свидетелски показания били известни на гражданите в Русе, като подсъдимото лице в дадените обяснения пред съда не отрича, че познава младежа, споделяйки информация за неговите роднини, за обитаваната от тях къща и нейното местонахождение. Задълбочена е словно отразената в атакувания съдебен акт интерпретация и на фактите, сочещи на краткия интервал от време, през който са сключени инкриминираните сделки; на множеството еднородни вещи /6 броя велосипеди/, предмет на същите, две от които предоставени в един ден /на 28.06.2007г./ и на индивидуализиращите ги белези като стойностни параметри /от 80 до 200 лева и предназначение /два от тях са детски и юношески/; на цената, на която са предлагани, значително занижена и несъответна на пазарната им стойност според икономическата експертиза. Очертаните обстоятелства, в своята кумулативна даденост, предпоставят обосновано предположение, че инкриминираните велосипеди са придобити от С. И. чрез престъпление, което е достатъчно основание за забрана на указаните в чл.215 от НК действия, свързани с намерение за извличане на имотна облага и обуславя тяхното санкциониране с предвиденото в особената норма наказание, при предприемането им. В контекста на изложеното неубедителни са доводите в касационната жалба за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, поради това че С. Г. като собственик и управител на оказион „Р.”не е длъжен да изследва материалното положение на участващите в търговския оборот свои клиенти и да установява причините за ниските цени на предлаганите от тях стоки. Лансираната теза не е несъвместима с предявените от наказателния закон изисквания, насочени към охрана собствеността на гражданите от престъплението - вещно укривателство. Липсата на подобни задължения не изключва отговорност по чл.215 от НК, при системност на покупко-продажби на еднородни вещи, с лимитирани неоправдано ниски цени, страна по които е лице, практически лишено от възможност да ги притежава правомерно – индиция за престъпен произход. В коментирания смисъл, промяна в изведената позиция не внася и предложената аргументация, че процесните велосипеди са били на показ пред магазина и представените по делото комисионни договори съдържат декларация, че предметът на сделката не е откраднат, не е обект на друго престъпно посегателство и не се издирва от компетентните органи. Ситуирането на инкриминираните вещи пред заложната къща е необходимо условие за осъществяване на визираната в обвинителния акт форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.215, ал.1, пр.3 от НК - спомагане да бъдат отчуждени и за реализиране на преследваната користна цел, като с оглед на техния вид и естество, размери и количество, велосипедите не са могли да бъдат скрити, за каквото противоправно поведение отсъства повдигнато от прокурора обвинение. Юридически неиздържани са и твърденията, че наличното в чл.7 от комисионните договори волеизявление опровергава интензитета на приетата от ОС-Русе доказаност на извършеното посегателство-вещно укривателство Обективираната декларация сочи на обстоятелството, че С. Г. не е знаел изрично, че предметът на процесните сделки е бил придобит по неправомерен начин, но не разколебава мотивираната по делото предполагаемост за престъпния му произход, достатъчна при очертаните обективни и субективни признаци за субсумиране на престъпния състав по чл.215, ал.1, пр.2 и пр.3 от НК. В разискваната хипотеза не е нужно да се установява чрез какво престъпно деяние, откъде и кога са придобити инкриминираните вещи, за които се допуска това положение, разширяващо обсега на цитираната особена материалноправна норма. По изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото съдебно производство следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Русенски ОС, с който е отменена присъда №190 от 03.10.2011г. на РС - Русе, обявена по нохд №1826/2011г., в оправдателната й част и подсъдимият С. Г. е осъден за престъпление по чл.215, ал.1,пр.2 и 3, вр.чл.26, ал.1 от НК на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №7 от 01.03.2012г., постановена по внохд №43/2012г., по описа на Русенски ОС, в обжалваната й част, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. М. Г. за извършено престъпно деяние по чл.215, ал.1, пр.2 и 3, вр.чл.26, ал.1 от НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.