Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 30.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2320/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 8110 от 25.11.2015 г., постановено по гр. д. № 7010/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав. В молбата се излагат твърдения, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е основано на постановление на държавен орган - подлежащото на предварително изпълнение решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, което впоследствие е отменено с решение от 28.07.2015 г. по адм. дело № 3947/2015 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 7278/16.06.2016 г. по адм. дело № 12287/2015 г. на ВАС. При условията на евентуалност се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото. Прави се искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд с присъждане на направените в производството по чл.303 и сл. ГПК разноски. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма] - [населено място], който изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна поради отсъствие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е процесуално допустима. С решение № 8110 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 7010/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав, е отменено решение от 19.03.2015 г. по гр. д. № 53848/2014 г. на Софийски районен съд, 61 състав, и е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 2 359.03 лв., представляваща получена на отпаднало основание цена за достъп до елекроразпределителната мрежа на ответника, платена от [фирма] за периода м.09.2013 г. - м.08.2013 г. въз основа на раздел ІІ, т.2 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено с решение № 6157/08.05.2013 г. на ВАС по адм. дело № 1228/2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 29.09.2014 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 179.30 лв. - лихва за забава за периода 27.12.2013 г. - 28.09.2014 г., и сумата 716.45 лв. - разноски по делото. За да уважи иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че задължението на [фирма] за плащане на цена за достъп на ответника през исковия период е възникнало на основание решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, което е подлежало на предварително изпълнение, и че задължението е отпаднало с влизане в сила на 29.10.2013 г. на решение № 6157/08.05.2013 г. по адм. дело № 1228/2013 г., с което решение № Ц-33/14.09.2012 г. е отменено като незаконосъобразно. Съдът е посочил, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР има обратно действие по аргумент за противното от чл.195, ал.1 АПК и води до отпадане с обратна сила на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за исковия период. В мотивите към решението съдът е констатирал, че с последващо решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР са утвърдени, считано от 13.03.2014 г., окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], но не е формирал изводи по съществото на спора във връзка с неговото съдържание. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 7010/2015 г. на Софийски градски съд е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК се допуска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. В случая молителят е обосновал фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК с отмяната по съдебен ред на приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г., но влязлото в сила решение на Софийски градски съд, с което е уважен осъдителният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не е основано на това решение. При постановяване на решението съдът е констатирал наличието на решение № Ц-6/13.03.2014 г., без обаче да го преценява като значимо за конкретния правен спор и за основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Положителното произнасяне по иска е обусловено единствено от извода, че задължението на ищеца за плащане на цена за достъп до електропреносната мрежа на ответника за исковия период е отпаднало с обратно действие като последица от отмяната по съдебен ред на друго решение на ДКЕВР - решение № Ц-33/14.09.2012 г. Съдът не се е произнасял дали и по какъв начин последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г., респ. неговата отмяна по съдебен ред, ще се отрази върху вече платената въз основа на отмененото решение № Ц-33 цена за достъп. Като се имат предвид решаващите изводи на съда, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не може да се приеме, че влязлото в сила решение на Софийски градски съд е основано на приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. Поради това отмяната на решението на ДКЕВР не предпоставя отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Не е осъществено и поддържаното при условията на евентуалност отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не може да се квалифицира като ново обстоятелство от съществено значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Влязлото в сила решение разрешава спор за последиците от отмяната с обратно действие на решение № Ц-33/14.09.2012 г., като тези последици не са преценявани от съда в аспекта на по-късно приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. По тази причина отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не би могла да рефлектира върху правилността на решението, с което е уважен предявения срещу молителя осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предвид изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В зависимост от изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените в производството за отмяна разноски в размер на 450 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2016 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] с ЕИК[ЕИК] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, евентуално - на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 8110 от 25.11.2015 г., постановено по гр. д. № 7010/2015 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :