Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2069/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 18 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2069/2012 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура,жалба от частните обвинители и граждански ищци Д. З. Д. и П. Б. Д.,и подадена чрез защитник жалба от подсъдимите Ц. С. Н. и Н. С. Н.,срещу решение № 198 от 10.ІХ.2012 год. по внохд № 151/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. С протестът се оспорва въззивното решение като незаконосъобразно-с преквалифицирането деянието на двамата подсъдими от престъпление по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 129 НК в престъпление по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 130,ал.1 НК-с наложени на подсъдимите явно несправедливи наказания както по размер,така и с прилагането на условното осъждане,и с явно несправедливо присъдени,след намаляването им,обезщетения за причинените на Д. и П. И. неимуществени вреди.Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане с указания за правилното прилагане на материалния закон по отношение квалифицирането деянията на подсъдимите и дължимото им за това деяние наказание. Частните обвинители и граждански ищци също оспорват законосъобразността на въззивното решение в наказателната и гражданската му части.Искат изменяване на решението като в наказателната му част се отмени и се „остави в сила” присъдата на първоинстанционния съд,а в гражданската част се измени и се уважат изцяло гражданските искове за неимуществени вреди. Подсъдимите Ц. и Н. Н. обжалват гражданската част на въззивното решение с искане за намаляване по размер на присъдените обезщетения. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста,защитникът на подсъдимите-жалбата им,като всяка от тези страни намира за неоснователни възраженията на другата срещу правилността на обжалвания съдебен акт. ВКС установи: С присъда от 5.ІІІ.2012 год. по нохд № 41/2012 год. на Русенския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Ц. С. Н. и Н. С. Н. са признати за виновни в това,че са съпричинили смъртта на 20-годишния Б. Д. З.,настъпила около 6 ч на 11.Х.2010 год. вследствие умишлено причинената му от подсъдимите няколко часа по-рано,при нанесен от двамата побой над З. в двора към дома на Ц. С.Н. на ул.”Съединение № 35 в с.Ветово, Русенска област, средна телесна повреда,представляваща временно опасно за живота разстройство на здравето.За това деяние,съставляващо престъпление по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 129 НК,двамата подсъдими са наказани с по 3 години и 6 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК до по 2 години и 4 месеца лишаване от свобода,и отложени от изтърпяване с изпитателен срок от по 5 години.В полза на Д. З. Д. и П. Б. Д.,родители на починалия Б. Д.З.,са присъдени по 50 000 лв. за причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на исковете им до размера на по 100 000 лв. С протестираното и обжалвано решение въззивният апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в наказателната й част като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 130,ал.1 НК,съответно на преквалификацията е намалил наказанията на подсъдимите на по 2 години и 4 месеца лишаване от свобода и ги е редуцирал по чл. 58а,ал.1 НК до по 1 година и 8 месеца лишаване от свобода,намалил е и изпитателния срок на по 3 години.Присъдата на окръжния съд е изменена и в гражданската й част,като присъдените обезщетения са намалени на по 25 000 лв. Протестът и жалбата от частните обвинители и граждански ищци са частично основателни. Не е основателно възражението в протеста и жалбата от частните обвинители за допусната от въззивния съд незаконосъобразност с преквалифицирането на извършеното от подсъдимите деяние в престъпление по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 130,ал.1 НК. При експертното изследване на тъканните проби,взети от белия дроб на трупа на Б.З.,е установена мастна емболия,приета като причина за смъртта на З.,която емболия се дължи на размачкване на подкожната мастна тъкан под множеството „широки” кръвонасядания по крайниците на пострадалия /експертиза на л. 91-92 от т.І на досъд.разсл/.Според експерта д-р Ив.С.,характерните за такава емболия симптоми са „задух”,”сънливост” и „световъртеж” до изпадането на пострадалото лице в „кома”/л.90 от т.І на досъд. разсл./,каквито симптоми не са били констатирани от медицинския фелдшер Кр.Н.,прегледал З. около 2.5-3 часа след началото на нанесения му побой.В заключението на експертите д-р Д.Р. и д-р М.Р. /л.4-17 от т.ІІІ на досъд. разсл./ дадената от д-р Ив.С. симптоматика се потвърждава с допълнението,че при тези „неспецифични оплаквания”,които З. е имал-жажда и болка в единия крак,заявени пред и потвърдени от Кр.Н. и още от пристигналите на мястото на инцидента в двора на подсъдимия Ц.Н. полицаи Пл.С. и М.Д.-„дори и лекар не би могъл да предполага развитието на мастна емболия”.С други думи подсъдимите не биха могли да целят причиняване на пострадалия на мастна емболия, за каквото телесно увреждане са били обвинени,дори в тяхно присъствие горните симптоми да са се проявили или пострадалият да е заявил наличието им,каквито данни липсват.Не би могло да им се вмени и допускане причиняването на същото телесно увреждане,без при отсъствието на обратна информация да се надскочи очертаният твърде семпъл техен интелект,изведен от проявените в престъпното им поведение характерови особености,предполагащ се и от нивото на общата им образованост и естеството на трудовата ангажираност на двамата.За да причини-като знае или допуска-такова опасно за живота разстройство на здравето,каквото е мастната емболия,деецът трябва да е наясно първо,със самото му съществуване и,второ,с предпоставките за възникването му-счупване на кост,размачкване на подкожна мастна тъкан,натъртване и дори общо сътресение на организма,при което не се наблюдават увреждания от изброените /според експертите Р. и Р./,каквито специфични познания,присъщи на практикуващи или интересуващи се от медицина,не е установено Ц. и Н. Н. да са имали. В протестът и жалбата от частните обвинители неоснователно се възразява и срещу размера на наложените на подсъдимите наказания.При законова санкция до 5 години лишаване от свобода за умишлено причинена лека телесна повреда,от която непредпазливо за дееца е настъпила смъртта на увреденото лице,братята Н. са наказани с по 2 години и 4 месеца,което наказание е близко до средното при отчетен и от двете съдебни инстанции превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства,каквито действително са налице-подробни обяснения при досъдебното разследване,които обективно са способствали за фактическото изясняване на делото,липса на минали осъждания,трайна трудова ангажираност.Справедливо определеното наказание е намалено с 1/3 съгласно изискването на чл. 58а,ал.1 НК. Основателно в протеста и жалбата от частните обвинители се оспорва правилността на приложеното и към двамата подсъдими условно осъждане.Според първоинстанционния съд,”евентуално ефективно изтърпяване на наказанието...би представлявало само акт на ненужна репресия”,което разбиране не може да бъде споделено.В резултат на действията на подсъдимите-били са двама,безпрепятствено са задържали пострадалия и вместо да го предадат на оторизираните органи,са го подложили на жесток и продължителен побой-е причинена смъртта на едва 20-годишен човек,чието единствено прегрешение в случая е наблюдаването през незавесения прозорец на разголващата се при кърмене или при лягане съпруга на Ц.Н..Не е съществувала никаква „екстремална обстановка при преследване и залавяне”,както пък въззивният съд е приел.Нищо крайно и извънмерно,какъвто е вложеният в „екстремен” смисъл,не е имало в създадената обстановка,инсценирана от братята Н.,които няколко нощи поред са очаквали появата на лицето,наблюдавало съпругата на Ц.Н..Вярно е,че пострадалият Б.З. е навлязъл в имот,чужда собственост-не и в „жизненото...пространство” на подсъдимите,какъвто обект е поначало непознат на правото,за да бъде гарантирана,и то от Конституцията,неговата „неприкосновеност”-което обаче нито е застрашило имота,нито неговите обитатели.Поведението на двамата подсъдими не може да се характеризира другояче освен като саморазправа,при която и двамата са демонстрирали крайна агресивност и жестокост,и с проявената от предходните инстанции снизходителност към това им поведение,то се явява по-скоро толерирано,отколкото санкционирано,а саморазправата-оправдана,вместо осъдена.Освен с индивидуалните за конкретното престъпление и неговия автор характеристики,наказанието трябва да бъде съобразено още с вида на престъплението и неговата повторяемост,със специфичната му,в зависимост от засегнатите обществени отношения,укоримост или доказана обществена нетърпимост.Проявите на саморазправа с тежки за пострадалите последици бележат ръст и целите на наказанието,по-специално на генералната превенция,налагат към тях да се проявява по-голяма строгост.Като е сторил противното,въззивният съд е нарушил материалния закон-чл. 36 и чл. 66 НК-което налага решението му да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Основателна е жалбата на частните обвинители и срещу гражданската част на въззивното решение.За причиняването смъртта на сина им,родителите на Б. Д.З. напълно справедливо са поискали да бъдат обезщетени с по 100 000 лв.,но тъй като поведението на праводателят им е допринесло,макар и несъществено,за увреждането му,съгл. чл. 51,ал.2 ЗЗД дължимото на Д. и П.Д. обезщетение следва да се намали.Въззивният съд неправилно,в противоречие с чл. 52 ЗЗД,е приел първо,че 50 000 лв. е справедлива сума за възмездяване на причинени от смърт на низходящ,при това съвсем млад,страдания,и,второ,че съпричинителските действия на пострадалия са равнозначни с престъпното поведение на подсъдимите.В стремежа си да оправдае взетото решение съдът е укорил Б.З. дори за това,че „е мълчал,въпреки че го бият” и „за да не бъде разпознат,се опитвал да избяга”,а в недопустимо противоречие пък с фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите по реда на чл. 371,т.2 НПК е приел,че „в този процес”-когато „се опитвал да избяга” и „гонен от подсъдимите”-е „получил и описаните...увреждания”. Казаното по повод жалбата на частните обвинители и граждански ищци срещу гражданската част на въззивното решение,не налага излагането на повече доводи по неоснователността на жалбата от подсъдимите срещу същата част на решението. По дотук изложените съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.4 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 198 от 10.ІХ.2012 год. по внохд № 151/2012 год. на Великотърновския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/