Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 01 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2198/2012 година Двамата подсъдими Л. П. А. и А. Л. А. – баща и син, както и частният обвинител и граждански ищец Л. И. Д. чрез своите процесуални представители са обжалвали по касационен ред отнасящото се до тях въззивно решение на Софийския апелативен съд, изменящо или съответно потвърждаващо присъдата на Софийския градски съд. Присъдата – 63 от 15.ІІ.2010 год. по нохнд № 1835/2006 год., е за двете, самостоятелно извършени в разстояние на няколко минути на 14.І.2002 год., отделни деяния, от които последователно пострадал Л.Д.: по-ранното и представляващо опит за неговото убийство – престъпление на сина А.А., по чл.115, във връзка с чл.18 НК, и последвалото го и също представляващо опит за убийство – на бащата Л.А., но последното, извършено при условията и на неизбежна отбрана срещу пострадалия, пределите на която Л.А. превишил – престъпление по чл.119, във вр. с чл.118 НК. За тези две деяния СГС наложил лишаване от свобода съответно 5 години и 2 години, но условно (чл.66 НК) с 4-годишен изпитателен срок – само на бащата А.; присъдено е двамата да заплатят и съответните обезщетения на Д. – 10 000 и 2 000 лева. Присъдата има и оправдателна част – за това, че подсъдимите не са действали като съучастници-съизвършители (във вр. с чл.20, ал.2 НК), както и че Л.А. не трябва да отговаря също по чл.115 НК (а по чл.119 НК). Гражданската част на присъдата е съответно посветена на отхвърлянето на иска срещу А.-баща за обезщетението над 2 000 лева. Въззивното решение – 251а от 24.ІХ.2012 год. по внохд № 97/2012 год., е за изменяне на присъдата с намаляването на наложените наказания – съответно на 4 и на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, както и на изпитателния срок – на 3 години; всичко останало в нея е потвърдено, въпреки оспорването му от страна на подсъдимите. Съдебните актове не са единствените в досегашното развитие на делото: присъдата е втора по ред, а решението – трето. Първоначалната присъда е от 2004 год. и с нея за първото от деянията срещу Л.Д. синът А. е наказан 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, а за второто – баща му не е наказан, защото е прието, че е превишил пределите на неизбежната отбрана в състояние на уплаха (чл.12, ал.4 НК).Първоначалното въззивно решение е от 2006 год. и с него присъдата е отменена, а делото върнато за ново разглеждане, при което е била постановена втората поред (последната) присъда. Последвало е също второто поред въззивно решение от 2011 год., с което присъдата на СГС е била променена само в гражданската ѝ част. Така през 2012 год. се стигнало до вече първото по ред дело във ВКС-ІІІ н.о. и след отменителното решение по него е постановено обжалваното сега решение на САС. Всичко, което в обжалваното въззивно решение е в интерес на подсъдимите, е предмет и на касационната жалба от страна на частното обвинение и свързания с него граждански иск. Жалбоподателят смята за неправилно потвърденото оправдаване на А. за съучастието им в опита да бъде убит Д., както и потвърдените размери на присъдените му обезщетения; недоволен е и от смекчаването на наказателната отговорност на двамата подсъдими. Според жалбоподателя доводите, които е изложил, позволяват или ново разглеждане на делото в САС, или пряка корекция на въззивното решение от ВКС, който да увеличи присъдените обезщетения. Потвърдителната част от решението на САС е обжалвана и от страна на подсъдимите. Касационните жалби от тяхно име са три , тъй като подадените от името само на сина А. са две. Общото и в трите касационни жалби е искането за оправдаване на двамата подсъдими, докато общото в две от жалбите (от името и на единия, и на другия подсъдим)-оправдаването да бъде още във ВКС; само в една от жалбите в интерес на А.-син, е поискано да бъде отхвърлен и гражданският иск срещу него. Всяко от исканията на жалбоподателите е мотивирано по избрания от тях начин. В съдебното заседание пред ВКС са поддържани присъствено само жалбите от името на подсъдимите, а срещу тези жалби е възразено писмено от името на частния обвинител и граждански ищец. Прокурорът в тази съдебна инстанция е пледирал за отхвърляне на всички жалби. ВКС намери за основателни единствено жалбите от името на сина А., и то само доколкото в тях е поискано да бъде оправдан, а то пък, макар и неоснователно, логически позволява да бъде обсъждана справедливостта на наложеното му наказание, съответно признаването му за явно несправедливо. І. При индивидуализацията на това наказание съдилищата не са отчели едно изключително (чл.55 НК) според ВКС смекчаващо обстоятелство – първопричината за инцидента: особено грубата егоистична проява на пострадалия Д. да среже гумите на лекия автомобил на А., паркиран пред жилищния блок, където тримата живеят, и на общодостъпно място, което обаче Д. смятал неясно защо запазено за себе си (проява, още по-неприемлива, когато е била извършена – в снежна зима и през нощта). СГС наистина все пак е отбелязал (с.38 от мотивите) стореното от пострадалия като едно от смекчаващите обстоятелства, но, първо, с доста безличната за грубостта му констатация за „противоправни действия […], свързани с повреждането на автомобила, ползван от семейството на подс.А.А.”, и, второ, като позволяващо ведно с останалите подобни обстоятелства смекчаване на наказанието само до 5 години лишаване от свобода. САС на свой ред, макар да намалил този размер на 4 години, не свързал изрично това с обсъжданото обстоятелство. Според ВКС значението на последното е толкова съществено, че позволява не само още по-нисък размер на лишаването от свобода-3 години, но и условното отлагане на неговото изтърпяване за 5-годишен изпитателен срок. Тази същественост би се откроила по-ярко, ако и подсъдимият А.-син беше реагирал субективно на нея „в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с […] противозаконно действие”(чл.118 НК-в състояние на афект), но отрицателното мнение на експертите по въпроса не я отменя обективно, още по-малко – след промяната в ръководната практика на В (К) С, отразена в Т.р. 2/1993-ОСНК. ІІ. Извън изложеното в предходния раздел, оспореното от всички жалбоподатели е неоснователно. 1. Изложеното освен това стига, за да бъде отхвърлена жалбата от името на частния обвинител и срещу А.-баща. Жалбата от страна на Л.Д. в това му качество е възможно да бъде разглеждана дори като процесуално недопустима – ВКС има предвид искането в нея двамата подсъдими да бъдат осъдени не като самостоятелни, последователни извършители на опити за убийство, а като съучастници съизвършители. Тезата на частното обвинение в това отношение е в пълно противоречие с доказателствата, но в случая по-важно е, че е пропуснато тя да бъде поддържана в момента, изискван от закона – най-късно в подадената въззивна жалба срещу първата присъда на СГС, с която е било отхвърлено първоначалното обвинение по чл.115, във връзка с чл.20, ал.2 НК (арг. от действащия към онзи момент чл.334, ал.2 НПК, отменен с аналогичния му и действащ сега чл.336, ал.2 НПК) Отделно от казаното, проблем с процесуалната допустимост на утежняването на отговорността би могъл да възникне и с оглед резултата от задължителните указания в решението на ВКС – ІІІ н.о. в посока на нейното смекчаване. 2. Възраженията от страна на пострадалия в качеството му на граждански ищец, както и на останалите жалбоподатели могат да намерят своя отговор в самите съдебни актове – доколкото проверяваното въззивно решение и проверената с него присъда съвпадат изрично или мълчаливо. Към дадения от съдилищата отговор ВКС намира за достатъчно да добави следното. Съотношението обвинение-произнасяне по обвинението не сочи накърняване на правото на защита на подсъдимите. Вярно е, че съдебните актове се отклоняват от обвинението, но произнасянето в тях остава в неговите рамки. Обособяването на нападението в асансьора като самостоятелен опит за убийство се дължи на отпадналото поради недоказаност съучастие между А., а не на някакво разширяване на обвинението във фактическо или правно отношение. Оспорването на доказателствените изводи в полза на обвинителната теза, освен с натрапващото се впечатление за иначе обяснимото желание на бащата да поеме върху себе си част от вината на сина, се отличава с неубедителния подход оспорените факти да се обсъждат, като че ли са били вдействителност доказани в полза на защитната теза. И ВКС, разбира се, има своите възражения срещу някои виждания в мотивите към присъдата и решението (например разбирането на САС на с.23, че „разпоредбите на чл.55”, които чл.58 НК има предвид, не обхващат общото изискване за „изключителност” или „многобройност” на смекчаващите обстоятелства – разбирането е най-малкото спорно), но те не са от естество да предизвикат корекции в резултата от делото, извън вече отбелязаната в наказанието на А.А.. Ето защо и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 ПК, от една страна, и с ал.2, т.1, във вр. с чл.348, ал.5 НПК – от друга, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 251а от 24 септември 2012 год. по внохд № 97/2012 год. на Софийския апелативен съд само относно намаленото наказание на А. Л. А., което намаля допълнително на 3 години лишаване от свобода и прилага спрямо него условното осъждане (чл.66 НК) с изпитателен срок от пет години. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ