Р Е Ш Е Н И Е № 596 гр. София, 25 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1906/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано „Молба”) на осъдения Е. Ю. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 159 от 31 май 2012 година на Русенския районен съд, седми състав, постановена по нохд № 1105/2012 година и потвърдена с решение № 125 от 21 август 2012 година на Русенския окръжен съд по внохд № 501/2012 година. Искането е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и съдържа недоволството на осъдения М. от размера на наложеното му наказание и от отказа на представителя на обвинителната власт делото да бъде решено със споразумение при постигане на друго по размер наказание, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъденият претендира възобновяване на делото с оглед смекчаване на наказателно-правното му положение. В съдебно заседание пред ВКС осъденият М. не участва лично, при изрично заявено от него в писмена декларация желание за разглеждането му в негово отсъствие. Представлява се от защитника си адвокат Д. Р. от АК – [населено място], който поддържа искането за възобновяване на делото и представя подробно писмено становище доводи, които намира, че го подкрепят. Допълнително, в лична защита, осъденият М. е депозирал в съда молби от 23. 10. 2012 година и от 18. 12. 2012 година, с които поддържа искането си и моли делото да бъде възобновено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането и изменяване на атакувания съдебен акт при намаляване размера на наложеното на осъдения М. наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд, потвърдена с въззивното решение, Е. М. е признат за виновен в това, че за времето от 30. 09. 2011 година до 14. 10. 2011 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства – отвертка, ножица и метална шина, отнел чужди движими вещи – четири монетника от кафе-автомати и сумата от 417 лева, всичко на стойност 967 лева, от владението на [фирма] – [населено място], без съответно съгласие за това и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъден на девет години лишаване от свобода, редуцирано с една трета до шест години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Осъден е да заплати на С. И. С. сумата 40 (четиридесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Искът на С. е отхвърлен до пълния му размер от 120 лева. Зачетено е предварителното задържане на осъдения М.. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в негова тежест. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Осъденият е сезирал ВКС с няколко молби и жалби, с идентично съдържание и искане за възобновяване на наказателното дело. Прочитът им дава основание за извода, че единственият повод за недоволството на осъдения, е тежестта на наложената му наказателна санкция. В молбите акцентира върху оказаното от него съдействие на разследващите органи за установяване на всички извършени от него отделни деяния и възстановяване на част от отнетите вещи и на мотивацията за осъществяването им – необходимостта да осигури средства за лечението на тежко болната си майка. Идентични, макар и много по-подробни, са изложените доводи и съображения в подкрепа на искането в писменото становище на защитника на осъдения. Освен посочените по-горе, то съдържа и такива относно ниската стойност на предмета на престъплението, трудовата ангажираност на осъдения М., възстановяването на част от отнетите вещи, неблагоприятната семейна среда и условия на израстване на осъдения, допринесли за противообщественото му поведение. Що се касае до възражението в молбите на осъдения М. срещу отказа на представителя на обвинителната власт за постигане на споразумение за решаване на делото, може само да се отбележи, че тази диференцирана процедура е само една процесуална възможност и при никакви обстоятелства прилагането й не е задължително. Тя не е право на обвиненото лице. Постигането на споразумение е въпрос на преценка за неговата законова допустимост и наличие на предпоставките във всеки конкретен случай и след това – на наличие на съгласие между обвинението и защитата по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. В конкретния случай, дори само липсата на пълно възстановяване или обезпечаване на причинените с престъплението имуществени вреди, би било пречка за постигане на споразумение съгл. чл. 381, ал. 3 от НПК. Релевираната явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание и изложените в подкрепа доводи, намират опора в данните по делото. За да наложи на осъдения наказанието от девет години лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а от НК на шест години лишаване от свобода, първоинстанционният съд е отчел „високата степен на обществена опасност на конкретното деяние”, без обаче да посочи конкретните обстоятелства, които я определят като такава, а въззивният съд декларативно се е съгласил с тази констатация. Изобщо, при индивидуализацията на наказанието съдът е подходил формално и незадълбочено. Първоинстанционният съд е отчел направените признания и оказано съдействие от страна на осъдения, както и тежкото здравословно състояние на майката, като смекчаващи отговорността обстоятелства, а многократните осъждания, наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство на престъплението и извършването му, въпреки полагането от осъдения на обществено-полезен труд – като отегчаващи отговорността такива. В твърде лаконичното си решение, въззивният съд декларативно се е съгласил с тези изводи, като пестеливо ги е повторил, без да отговори на многобройните доводи във въззивната жалба на осъдения. Затова е напълно обяснимо, че искането за възобновяване на делото практически повтаря оплакванията и доводите от тази жалба. Извън вниманието на съдилищата са останали редица обстоятелства, установени по делото, а именно: Постановените по отношение на осъдения М. присъди са наистина многобройни. Изобщо не е коментиран обаче фактът, че осемнадесет от тях са за престъпления, извършени от него като непълнолетен, което несъмнено следва да бъде отчетено при преценката на съдебното му минало. По-същественото е, че в голямата си част те се намират помежду си в отношение на съвкупност, а е известно, че в такава хипотеза следва да се преценява не броят на присъдите, а броят на осъжданията, при отчитане на съвкупностите от престъпления и възможността за определяне на общи наказания за тях. Така, с определение от 17. 07. 2003 година (данни от справката за съдимост, л. 36, т. 1 от ДП) е извършено групиране на престъпленията, за които М. е осъден със седемнадесет влезли в законна сила присъди и му е определено общо наказание за тях от две години лишаване от свобода, увеличено при условията на чл. 24 от НК с една година. Изцяло извън съображенията на съда, определящ наказание от девет години лишаване от свобода, е останало и обстоятелството, че най-тежкото, налагано до момента наказание на осъдения М. е в размер на три години лишаване от свобода (по нохд № 1259/2006 година на РРС). Преценката относно формирането на съвкупностите от престъпления, за които М. е осъден с влезли в законна сила присъди, е извън предмета на настоящето производство, но несъмненото им наличие няма как да не бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието му в него. Не могат да бъдат споделени констатациите на съдилищата относно стойността на предмета на престъплението, отчетена като висока (в мотивите на присъдата, на л. 46 от първоинстанционното дело). Общата стойност на предмета на престъплението (стойността на монетниците и отнетите суми) възлиза на 967 лева, т. е. малко над три минимални работни заплати за страната. Изобщо не е отчетено от съдилищата обстоятелството, прието за установено по делото, че монетниците (на стойност 550 лева) са върнати на собствениците им изцяло със съдействието на осъдения, след като той е посочил местата, на които те могат да бъдат намерени. Превратно са оценени от съдилищата характеристичните данни за осъдения М.. Трудовата му ангажираност и получаване на правомерен доход от трудовата дейност, няма как да бъде ценена като отегчаващо отговорността му обстоятелство и това винаги е било и е несъмнено в практиката на съдилищата и на ВКС. Изобщо не са намерили място в оценката на обстоятелствата, касаещи индивидуализацията на наказанието, показанията на свид. С., допусната и изслушана от съда в съдебно заседание на 31. 05. 2012 година (л. 30 от нохд № 1105/2012 година) именно за събиране на данни за личността на осъдения и подбудите за извършване на престъплението, както изисква разпоредбата на чл. 54 от НК. Тези показания съдържат данни, даващи допълнително основание за извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, за разлика от приетото от предходните съдебни инстанции. При изложените съображения, ВКС намира наложеното на осъдения М. наказание за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Тази неправилност при осъждането му не налага връщане на делото за ново разглеждане, доколкото може да бъде отстранена от настоящата инстанция в рамките на правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК – касае се за некоректна оценка на установени по делото и приети от предходните съдебни инстанции обстоятелства, относими в процеса на индивидуализиране на наказанието на осъдения М.. ВКС преценява, че наказание от пет години лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на три години и четири месеца лишаване от свобода, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. То е съразмерно на тежестта на извършеното престъпление, достатъчно за постигане на съответните положителни промени в съзнанието на осъдения и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави и затова е справедливо. Промененият срок на наказанието не налага промяна на първоначалния режим и мястото на изтърпяването му. В този смисъл следва да бъде изменен атакуваният съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 125 от 21 август 2012 година на Русенския окръжен съд по внохд № 501/2012 година, с което е потвърдена присъда № 159 от 31 май 2012 година на Русенския районен съд, седми състав, постановена по нохд № 1105/2012 година, като н а м а л я в а наложеното на осъдения Е. Ю. М. наказание на три години и четири месеца лишаване от свобода. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.