Р Е Ш Е Н И Е № 124/2016 г. София, 06.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2188 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 6705/07.03.2016 година на [фирма] , представлявано от Управителя М. П. , заявена от адв. Б. Х.-АК В. срещу Решение Nо 117 от 02.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1465/2015 година на ОС-Варна , с което е обезсилено Решение No 107 от 04.03.2015 година по гр.д. No 16947/2010 год. на РС-Варна по иска на [фирма], М. Б. Б. и Г. Б. Б. по чл. 75 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за да бъде разгледан иск по чл. 76 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато , в рамката на довод за евентуална недопустимост, по процесуално-правния въпрос : допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези . Ответниците по касация : [фирма] , М. Б. и Г. Б. чрез процесуалния представител адв. П. В.- АК В. оспорват доводите, релевирани с касационната жалба както по допустимостта , така и по основателността и.Претендират разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на въведените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , въззивният съд е обезсили решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 75 ЗС и след като приема , че е сезиран с иск от [фирма] за връщане държането на 87 бр.оранжерии и съоръжения към тях, изградени в ПИ No 367 в землището на [населено място], м.“У. м.“, като дружество чрез което собствениците –земеделски кооперации –съдружници в [фирма] осъществяват владението, което им е било отнето по насилствен начин , защита по чл. 76 ЗС е върнал делото за ново разглеждане. По въпросите , обусловили допускане на касационното обжалване Владелческата/ посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение / състояние/. Хипотезите , при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя – да е налице нарушаване на това състояние, в т.ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение. Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на собственост , се отнасят помежду си като род към вид. Ето защо и допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. Проведено / финализирано /със сила на пресъдено нещо решение по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот и неговите последици за конкретно поисканата владелческата защита подлежи на анализ и преценка по съществото на спора само от г.т. на поведението на лицето –собственик и поведението на лицето несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на страните за нарушеното владение. При защита на владението със владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността и влязлото в сила решение , с което същата е установена със сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и тяхната допустимост по см. на чл. 130 ГПК. Исковете за защита на владението са съдебни средства за защита , те се предявяват и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди/ със силата на пресъдено нещо/ преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба се явява основателна , макар и не изцяло по съображенията развити в нея. За да обезсили решението на първата инстанция , с което е бил уважен иска на [фирма] по чл. 75 ЗС , въззивната инстанция е приела , че първоинстанционният съд е разгледал незаявен иск, приел е че правната квалификация на иска е чл. 76 ЗС и е върнал делото за ново разглеждане. Правните мотиви на въззивния съд са , че ищецът- [фирма] търси защита на държането на вещите - 87 бр. полиетиленови оранжерии и съоръженията към тях, собственост на кооперациите- съдружници в търговското дружество, и че владението е отнето по насилствен начин. Тези изводи на въззивния съд са неправилни, не почиват нито на твърденията на страната , за да се даде правна квалификация на иска, различна от тази на която претенцията е разгледана от първостепенния съд, нито на закона. Законодателят е провел разликата между двата владелчески иска –по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта . Искът по чл. 75 ЗС е иск за защита на нарушено владение , а искът по чл. 76 ЗС –като иск за защита на отнето владение или държане. Нарушение по см. на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца , независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема , че нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие / на физическите лица , респ. ако е предприето от фирма / юридическо лице / чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока , целаща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Няма спор , че с иска по чл. 75 ЗС не може да си търси защита държателят на недвижим имот - той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта . Погрешно и без фактическо или правно основание , въззивният съд е приел, че ищецът има качеството на държател на вещите.Дефиницията на закона , установена в чл.68 ал.2 ЗС сочи , че държателят е лицето, което упражнява фактическата власт по отношение на конкретна вещ или имот, не за себе си , а за други го. Търговското дружество изрично е посочило , че владението се упражнява от същото , като форма на обединение на посочените кооперативни организации. Без доказателства , че съществуват облигационни отношения , който изключват упражняване на фактическата власт от обединението за сметка на собствениците , въззивният съд е приел, че се касае до държане по см. на чл. 68 ал.2 ЗС. Погрешно и без фактическо и правно основание е прието, че се касае до хипотеза на отнето владение по насилствен начин- чл. 76 ЗС. В исковата молба, както и уточнението и от 01.02.2011 година , единствено е посочено обстоятелството на „недопускане‘ до оранжериите на наемателите , с който търговското дружество има договор за наем и смущаване упражняването на фактическата власт. Липсата на мотиви в решението на въззивния съд , с които да обоснове тезата за „отнемане на владение по насилствен начин“ , не само съставлява съществено нарушение на чл.л 236 ал.2 ГПК , но и опорочава съдебния акт поради необоснованост на правните изводи. Незаконосъобразен се явява съдебния акт на въззивния съд и от гл.т. на констатацията , че при непроменените фактически твърдения на страните и установените факти, давайки нова правна квалификация на иска като такъв по чл. 76 ЗС , въззивния съд не се произнасяне по същество, а обезсилва съдебното решение и връща делото за ново разглеждане. При „погрешна“ правна квалификация/ доколкото се касае до такава/ в правомощията на въззивния съд е възможността, а и задължението когато се касае до императивна материално-правна норма , без промяна в твърденията , изложени по исковата молба и ангажираните доказателства , спорът да бъде разрешен по същество, тъй като в тези хипотези не се касае до разгледан незаявен иск. С оглед на констатираните пороци въззивното решение следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в рамките на правната квалификация на заявения иск по чл. 75 ЗС. При това разглеждане с въззивното решение , съдът следва да съобрази заявените конкретни основания за въззивно обжалване и в тази предметната рамка, да даде отговор на заявените доводи , дали се касае до нарушение на владенитто или същото е отнето правомерно , на оспорването относно характера на полиетиленовите оранжерии и съоръженията към тях като самостоятелни обекти на владелческа защита и другите доводи за процесуални нарушения, обосноваващи необоснованост на първоинстанционното решение.а ако все още се поддържа теза , че се касае до искова защита по чл. 76 ЗС , то следва да е налице произнасяне по същество, като бъдат съобразени с изложените общи мотиви на съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1, 2 и 3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 117 от 02.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1465/2015 година на ОС-Варна , с което е обезсилено Решение No 107 от 04.03.2015 година по гр.д. No 16947/2010 год. на РС-Варна по иска на [фирма], М. Б. Б. и Г. Б. Б. по чл. 75 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за да бъде разгледан иск по чл. 76 ЗС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав от етапа на устните прения. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :