Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * давностно владение * самостоятелен обект * архитектурен проект


3
решение по гр.д.№ 401 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 30

София, 07.02. 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 401 по описа за 2011 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. и И. Й. М. срещу решение № 235 от 30.12.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 370 от 2010 г., с което е отменено решение № 253 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 1739 от 2007 г. на Сливенския районен съд В ЧАСТТА за допускане на делба на имот с идентификатор № 67338.527.125.2, представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.527.125 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с административен адрес на имота: [населено място], [улица] вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. М. и И. Й. М. срещу Д. С. К. и Т. П. К. иск за делба на тази сграда.
В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 22.03.2011 г. ответниците по жалбата Д. С. К. и Т. П. К. оспорват същата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение № 993 от 25.10.2011 г. на ВКС по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект/, настоящият състав на ВКС счита следното: Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от З. /отм./ и чл.202 от сегадействащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми.
С оглед горепосочения отговор на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че процесната част от жилищна сграда с площ на частта от 45 кв.м. е била придобита по давност, въпреки че не е бил одобряван архитектурен /инвестиционен/ проект за разделянето на сградата на две жилища и въпреки че след отделяне на тази част останалата част от сградата не отговаря на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора: Видно от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, процесната част от жилищната сграда, обозначена в кадастралната карта като самостоятелна сграда № 2, с площ на частта от 45 кв.м. отговаря на строителните правила и норми / чл.40 от ЗУТ и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ за самостоятелно жилище. Останалата част от жилищата сграда, обозначена в кадастралната карта като самостоятелна сграда № 1, обаче не отговаря нито на действащите към момента на пристрояването, нито на действащите към настоящия момент строителни правила и норми за самостоятелно жилище / чл.36, 37, 38 и 54 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, чл.40 от ЗУТ, чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/, тъй като е без кухня, без баня и без тоалетна. Не се спори между страните и от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че основната сграда е била сградата, означена сега като сграда № 1, а към нея през 1980-1981 г., след като е била съборена част от старата сграда, предназначена за тоалетна, са били пристроени една голяма стая, разделена с бар плот на кухня-бокс и трапезария, тоалетна и баня, коридор и остъклена тераса, които понастоящем са означени като самостоятелна сграда № 2. След постояването на тази пристройка и до настоящия момент не е бил одобряван архитектурен /инвестиционен/ проект за разделяне на основната сграда и пристройката на две самостоятелни жилища, а и не би могъл да бъде одобрен такъв, тъй като основната сграда би останала без кухня, баня и тоалетна, тоест не би отговаряла на строителните правила и норми за самостотелно жилище. Процесната част от сградата, обозначена сега като сграда № 2, не е самостоятелен жилищен имот, а представлява пристройка към основната сграда. Като такава тя не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ, нито да се придобива по давност отделно от нея. Тоест, независимо как са ползвани основната сграда и пристройката към нея /като едно жилище или като две отделни жилища/, владението на ответниците Краеви върху реалната част от неподелената жилищна сграда, представляваща принадлежност към основната сграда, не би могло да доведе до придобиване по давност на тази реална част от сградата, независимо колко години е продължило това владение. Ето защо възражението на ответниците Краеви за придобиване по давност на тази част от сградата е неоснователно и съответно тази част от сградата също следва да се допусне до делба.
Тъй като страните не са обжалвали квотите, при които е допусната делбата на главната жилищна сграда /частта от сградата, означена в кадастралната карта като сграда № 1/ и в тази част решението е влязло в сила, то делбата на принадлежността към тази сграда, означена в кадастралната карта като сграда № 2, следва да се допусне при същите квоти: 16/72 ид.ч. за С. и И. Маркови и 56/72 ид.ч. за Д. и Т. Краеви.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 235 от 30.12.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 370 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 253 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 1739 от 2007 г. на Сливенския районен съд за допускане на делба на имот с идентификатор № 67338.527.125.2, представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.527.125 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с административен адрес на имота: [населено място], [улица] вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. М. и И. Й. М. срещу Д. С. К. и Т. П. К. иск за делба на тази сграда И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: имот с идентификатор № 67338.527.125.2, представляващ реална част от еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ на частта от 45 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.527.125 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с административен адрес на имота: [населено място], [улица] между С. С. М., И. Й. М., Д. С. К. и Т. П. К. при следните квоти:
- 16/72 ид.ч. за С. С. М. и И. Й. М. и
- 56/72 ид.ч. за Д. С. К. и Т. П. К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.